Решение № 2040 от 13.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 13.03.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав

На дведесет и осми януари година 2020

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова -

Коюмджиева

Секретар:

Емилия Кривачкова

Прокурор: Антон Стефанов като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2095 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени иск с пр. основание чл.2, ал.1, т.3, предл. І-во ЗОДОВ и иск с пр.основание чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства С.М.М.,

ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.П. Т. –САК, е предявил срещу П. на Р. Б. искове, с които се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение повдигнато от Специализираната П. през месец август 2014г., по което ищеца е оправдан с в.с. Присъда на СпНС по нохд.№1451/ 2015г., ведно със законната лихва считано от 20.02.2018г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е дългогодишен служител в МВР. Сочи се, че през 2014г. като срещу ищеца С.М. и други полицейски служители от моторизираната група за бърза реагиране „Сигма“ – СДВР, били повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група.

Било образувано наказателно производство от

Специализирана П. по обвинения за участие в организирана престъпна група по чл.

321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години. По това обвинение е бил изготвен обвинителен акт, като същия е внесен за разглеждане от Специализирания наказателен съд в производство по НОХД №1451/2015г. На 04.10.2017г. по делото е била постановена оправдателна присъда, с която Специализираният наказателен съд – 17-ти състав е признал за невиновен ищецът С.М.М., като присъдата е влязла в сила на 20.02.2018г.

Ищецът поддържа, че вследствие на повдигнатото незаконно обвинение срещу него е претърпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, които следва да се дефинират като неимуществени вреди. Сочи се, че социалната му активност била занижена и подтисната. Заявява, че променил начина си на живот, постоянно мислел за риска да бъде осъден и да отиде в затвора. Обзелото го трайно напрежение и свързаните с него страх и несигурност се пренесли и върху отношенията на ищеца с членовете на семейството му. Така описаното състояние продължило с години, както и самото наказателно производство срещу ищеца и колегите му.

Твърди, че делото било активно отразявано в медийното пространство и това само утежнявало психическото състояние на ищеца като обвиняем. Чувствал се неудобно от дикредитирането му. При контакт с хора по какъвто и да е повод, ищецът винаги се опасявал, че го свързват с твърдината престъпна дейност, за която бил обвиняем.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника - П. Р. Б., в който се излага становище за неоснователност на исковите претенции. Заявено и възражение за прекомерност на исковите претенции.

Ответникът поддържа, че продължителността на наказателното производство не е извън разумния срок, с оглед на твърдението, че наказателното производство е продължило около три години и седем месеца, тъй като е било повдигнато обвинение на повече от едно лице. Твърди, че делото е преминало и през съдебна фаза на процеса, за продължителността на която П. на Р. Б. не следва да отговаря.

Твърди, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление наказуемо с лишаване от свобода повече от 5 години и, че няма твърдения, или доказателства да е била взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда.

Заявява, че обстоятелството дали наказателното производството е било е било проведено в разумен срок не следва да се обсъжда, тъй като предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и ищецът няма право да претендира изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на „неразумен срок" за приключване на наказателното производство.

Ответникът поддържа, че при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Твърди, че липсват доказателства, че ищецът е търпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, че бил потиснат и социалната му активност била понижена, че отношенията на страх и несигурност се пренесли и в семейството му.

Заявява, че липсват доказателства за медийно отразяване на производството и твърди, че изцяло необосновани и недоказани остават твърденията на ищеца за търпени вреди в резултат на медийното отразяване на наказателното производство, за което претендира обезщетение, както и, че не са приложени писмени материали, които да удостоверяват тези обстоятелства.

Посочва, че не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, наличието на вредите, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Заявява, не са доказани твърденията на ищеца, злепоставянето му пред близки и познати и за уронване на престижа и доброто му име вследствие на процесното обвинение.

Посочва, че твърденията на ищеца, че било подронено доброто му име не попадат в обема на обикновените вреди, а подлежат на пълно и главно доказване, като заявява, че доброто име не е благо, присъщо на всяка личност, а подлежи на доказване, че то е било налице преди обвинението. Поддържа, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението за медийно разгласяване на обвинението, както и то да е направено от органи на П. на РБ, която не е разгласявала данни от наказателното производство.

Ответната страна оспорва размера на претендираното обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди по размер. Счита същото за прекомерно и несъобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено- икономическите условия в страната.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Т. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание П. на Р Б., чрез прокурор Стефанов от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

По делото като контролираща страна е осигурено участие СГП.

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищецът С.М.М. работел на длъжност командир на отделение в Моторизирана група за бързо реагиране „Сигма“ към Специализирани полицейски сили към отдел „Охранителна полиция“ – СДВР.

Видно от приетото в заверен препис

Постановление за привличане на обвиняем от 31.07.2014г. по Досъдебно производство /сл. дело/ №13 по описа на СО-СП, че на същата дата бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр 4 от НК, в извършване на престъпление от общ характер, за това, че: 1. В периода от 01.01. 2013 г. до 30.07.2014г. на територията на гр.София в качеството си на длъжностно лице - на длъжност командир на отделение в Моторизирана група за бързо реагиране „Сигма“ към Специализирани полицейски сили към отдел „Охранителна полиция“ - СДВР назначен със заповед рег.№ 16511/29.09.2009 г. и на длъжност командир на отделение, категория Д, в 01 група на 02 сектор „Моторизиран сектор за бързо реагиране „Сигма“ при отдел „Специализирани полицейски сили“ - СДВР назначен със заповед рег.№ 7021/11.04.2014 г., е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В.с ЕГН: ********** и с участници:Г.С.Б. с ЕГН: **********, Й.С.Д.с ЕГН: **********, Ф.Г.М.с ЕГН: **********, В.Г.Н.с ЕГН: **********, и Л.К.Л. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица при контрол над действията им по Закон за движение по пътищата), и в групата участват длъжностни лица – държавни служители в МВР. /л.75 от делото/ С постановлението за привличане на обвиняем, на 31.07.2014г. по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500лв.

Освен спрямо ищеца С.М.М., считано от 31.07.2014г. по Досъдебно производство /сл. дело/ №13 по описа на СО-Специализирана П., са привлечени още шест лица служители, с идентично обвинение за участие в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления./препис от предложение по ДП№13 по описа на СО-СП на л.81 от делото/

Обвинителен акт по повдигнато обвинение е изготвен през 2015г. и е внесен в Специализиран наказателен съд, като е образувано НОХД № 1451/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд. С разпореждане от 14.12.2015г. на съдията – докладчик по НОХД №1451/2015 г. делото е насрчено в открито заседание на 23.12.2015г. /л.59 от делото/ В хода на съдебното производство по НОХД

№ 1451/2015 г. по описа на СпНС са насрочени и проведени общо 12 /дванадесет/ открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично. /преписи на л.82-л.132 от делото/ На 04.10.2017 г. НОХД

№ 1451/2015 г. по описа на СпНС е постановена присъда, с която С.М.М., ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че: в периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на територията на гр.София в качеството си на длъжностно лице - на длъжност командир на отделение в Моторизирана група за бързо реагиране „Сигма" към Специализирани полицейски сили към отдел „Охранителна полиция" - СДВР назначен със заповед рег.№ 16511/29.09.2009 г. и на длъжност командир на отделение, категория Д, в 01 група на 02 сектор „Моторизиран сектор за бързо реагиране „Сигма" при отдел „Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен със заповед рег.№7021/11.04.2014г., е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече-от три години (престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В.с ЕГН: ********** и с участници:Г.С.Б. с ЕГН: **********, Й.С.Д.с ЕГН: **********, Ф.Г.М.с ЕГН: **********, В.Г.Н.с ЕГН: ********** и Л.К.Л. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица при -контрол над действията ив по ЗДвП, и в групата участват длъжностни лица, като е оправдан по повдигнатите обвинения./л.10- л.11 от делото/ Оправдателната присъда на С.М.М. е влязла в сила на 20.02.2018г. ./л.11 от делото /.

За посочените факти по развитие на обвинението страните не спорят.

За установяване на обществения отвук на наказателното разследване срещу ищеца М. и колегите му от специализирания отряд „Сигма“, по делото са приети опия на публикации в медиите, а именно: Издание на ОФНЮЗ със заглавие „ Спецполицаи от СИГМА отиват на съд, изкарват по 400 лв. на смяна“; Издание на Правен свят със заглавие „ Полицаите от СИГМА отиват на съда за подкупи“ от 04.08.2015 г.; Издание на ДИР БГ със заглавие „ Полицаите от СИГМА отиват на съд за подкупи“ от 04.08.2015 г.; Издание на Труд със заглавие „ Милиционерщина плъзна из кварталите“ от 04.08.2015 г.; Издание на НЮЗ БГ със заглавие „ Банда полицаи от СИГМА на съд за рекет на пътя“ от 04.08.2015 г.; 2 броя страници от вестник „Днес“ от 15.08.2014 г.; 2 броя страници от вестник „Днес“ от 22.08.2014 г.; 5 броя страници от вестник „24 ЧАСА“ от 24.08.2015 г. /л.31-л.47 от делото/

По делото за установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.М.Л.и С.Г.С..

В показанията си дадени в о.с.з. на 28.01.2020г. свидетелката С.М.Л./43г., съпруга на ищеца/ сочи, че срещу нейния съпруг било водено наказателно дело от м. юли 2014 г. Делото приключило с оправдателна присъда 3 години след началото на производството. Сочи, че делото довело до огромна промяна в съпруга и. След като го арестували, той се срамуваше от колегите си, от приятелите ни, съседите. Не искал двете му дъщери да разбират. Тогова едната била на 12 години, а другата на 6 години, на възраст да могат да четат. Притеснявали се като родители, че децата ще разберат за случката от медиите. След това се появил страх относно семейството им– как ще ни издържа, след като ищецът останал без работа за толкова дълго време. Свидетелката сочи, че ищецът получил „паник“ атаки и се появили и здравословни проблеми. Свид.Методиева сочи, че и двамата с мъжа и са служители в МВР, затова и двамата изпитвали срам от колегите си.