Решение № 90 от 22.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500381 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Р. М. против Решение № 575/ 26.04.2024 г. по гр. д. № 374/2023 г. на ОС – Пловдив, с което:

- е отхвърлен предявения против С. Н. Т. и „Т.Е.“ ООД иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с излъчен телевизионен материал от предаването „Д.“ на телевизия „Е.“;

- е отхвърлен против С. Н. Т. иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация в социалната мрежа „Фейсбук“.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като се поддържа, че са налице изискуемите от закона предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците за клеветническите и обидни твърдения, отправени от С. Н. Т. по отношение на жалбоподателя. Прави се искане да се отмени решението, 1 вместо което се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемите С. Н. Т. и „Т.Е.“ ООД чрез пълномощниците си оспорват въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г.

Р. М., с която е предявил следните искове:

1. Субективно съединени искове по чл. 49 вр. 45 ЗЗД против С. Н. Т. и „Т.Е.“ ООД за солидарното им осъждане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – уронен авторитет, засегната чест и достойноство, накърняван на доброто име, дискомфорт, претърпени от следните изказвания на С. Н. Т., направени в предаването на „Т.Е.“ ООД „Д.“ на 24.11.2022 г. и разпространени в страницата му във „Фейсбук“ и в електронния сайт на телевизията:

„Имаме сигнал, който сме събрали доказателства за натиск и рекет върху хора, заплахи“;

„М. е закачил на частна фирма вендинг машини за без електромери за общинската мрежа, за стълбовете за осветление без да отчита потреблението на ток, аз го разкрих това, подадох сигнал, има доказателства, има снимки в полицията 400 страници доказателства…“ „Ние от ПП „Възраждане“ много се радваме, че точно той е областен координатор на „ГЕРБ“, защото той е символ на корупцията в нашия регион“.

2. Иск против С. Н. Т. за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултата на публикация на 17.01.2023 г. на „Фейсбук“ страницата му с адрес: ************************** със следното съдържание:

„Кметът на С. е прибрал над милион лева, за да закупи техника за 2 събиране и управление на отпадъците. С парите е закупил пребоядисана втора употреба техника. Някои от фадромите са толкова зле, че две години не могат да ги регистрират в КАТ. Цените, на които са закупени, са като за нови. Освен това е прибрал почти още 200 000 лв. за закупуване на специални кофи за разделни събиране на различните отпадъци. Някой в С. има ли кофи за разделно събиране, защото аз не съм виждал? За какво са отишли парите?“ С оглед направеното в съдебно заседание на 09.10.2024 г. във въззивната инстанция уточнение от страна на пълномощника на ищеца – адв. Р. Д. относно публикуването на 17.01.2023 г. във „Фейсбук“ страницата на С. Н. Т. изявление отговорността на последния се претендира само за твърденията, че ищецът е „…прибрал над милион лева, за да закупи техника за събиране и управление на отпадъците.“, както и че „…е прибрал почти още 200 000 лв. за закупуване на специални кофи за разделни събиране на различните отпадъци“.

По делото не е спорно, че на 24.11.2022 г. ответникът С. Н. Т. е участвал в предаването „Д.“ на „Т.Е.“ ООД, където в разговор с водещия на предаването е направил посочените в т. 1 от раздел II от исковата молба изявления, а именно:

„Имаме сигнал, който сме събрали доказателства за натиск и рекет върху хора, заплахи“;

„М. е закачил на частна фирма вендинг машини за без електромери за общинската мрежа, за стълбовете за осветление без да отчита потреблението на ток, аз го разкрих това, подадох сигнал, има доказателства, има снимки в полицията 400 страници доказателства…“ „Ние от ПП „Възраждане“ много се радваме, че точно той е областен координатор на „ГЕРБ“, защото той е символ на корупцията в нашия регион“.

Видно от приетата съдебно – техническа експертиза, видео – материали от въпросното предаване са публикувани на страницата на предаването във „Фейсбук“ - ******************************* и на интернет страницата на телевизията - ******************************

Не е спорно също така, че на 17.01.2023 г. ответникът С. Н. Т. публикувал на страницата си във „Фейсбук“ - *******************************, изявлението по т. 2 от раздел II от исковата молба, а именно:

„Кметът на С. е прибрал над милион лева, за да закупи техника за 3 събиране и управление на отпадъците. С парите е закупил пребоядисана втора употреба техника. Някои от фадромите са толкова зле, че две години не могат да ги регистрират в КАТ. Цените, на които са закупени, са като за нови. Освен това е прибрал почти още 200 000 лв. за закупуване на специални кофи за разделни събиране на различните отпадъци. Някой в С. има ли кофи за разделно събиране, защото аз не съм виждал? За какво са отишли парите?“.

Към датата на посочените изявления ищецът Г. Р. М. е изпълнявал длъжността **** на община С., а ответникът е бил народен представител, чийто поС.ен адрес е в гр. С..

Спорът между страните е за противоправността на посочените изявления. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че свободата на изразяване на мнение и на разпространяване на информация по чл. 39, ал. 1 от Конституцията и по чл. 10, ал. 1 от ЕКЗПЧОС е основната ценност на всяко демократично общество, но упражняването му не е абсолютно и неограничено - то не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и достойнството на другиго. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Нарушаването на посочените граници чрез разпространяване на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице.

Практиката на ЕСПЧ е извела разбирането, че границите на приемливата критика са по-широки по отношение на политик, действащ в публичното си качество, отколкото по отношение на обикновения гражданин, тъй като първият неизбежно и съзнателно се подлага на внимателно наблюдение на всяка негова дума и действие както от журналисти, така и обществото като цяло и той трябва да проявява по-висока степен на толерантност. Един политик със сигурност има право репутацията му да бъде защитена, дори когато не действа в личното си качество, но изискванията за тази защита трябва да бъдат претеглени спрямо интересите на откритото обсъждане на политически въпроси ( вж. Lingens срещу Австрия, решение от 8 юли 1986 г., серия A, § 42, и решение от 23 май 1991 г., § 26).

Според практиката на ВКС (Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о., Решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 4

2808/2016 г. на ВКС, 4 г. о.) при преценка границите на допустимата критика следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най - важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице. Не е противоправно поведение, изразяващо се в изказване на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Необходимо е да не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение да не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Не може да доведе до възникването на отговорност негативната оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, в случай че не засяга достойнството на личността, т. е. ако не осъществява състав на престъплението обида или клевета (в т. см. решение № 213/26.01.2021 г. по гр. д. № 970/2020 г., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., решение № 62/06.3.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г.)

Клеветата представлява съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Фактическите твърдения, за които се претендира, че са клеветнически, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е върху ответника. От своя страна обидата е оценъчно съждение, което не подлежи на проверка за вярност, тъй като изразява негативната субективна оценка към личността на едно лице. Според практиката на ЕСПЧ дори когато дадено изявление представлява оценъчна преценка, пропорционалността на намесата може да зависи от това дали съществува достатъчно фактическа основа за оспорваното изявление (вж. De Haes и Gijsels срещу Белгия, решение от 24 февруари 1997 г. и Oberschlick срещу Австрия (№ 2), решение от 1 юли 1997 г.) От изложеното следва, че не е противоправно деянието, когато разгласените позорни обстоятелства се окажат верни или авторът на изявлението в изпълнение на своя граждански и обществен дълг е действал с 5 обоснованата субективна увереност, че разгласените от него дискредитиращи обстоятелства отговарят на истината. Не възниква отговорност за непозволено увреждане и в случаите, при които изразената негативна оценка към определена публична личност е свързана със заеманата от него длъжност и е обоснована от конкретни факти от обществен интерес.

Първото изявление, за което ищецът претендира деликтната отговорност на ответника С. Н. Т. е: „…имаме сигнал, който сме събрали доказателства за натиск и рекет върху хора, заплахи“. С посоченото изявление ответникът е разгласил факта на постъпили при него сигнали от страна на граждани на гр.

С. за оказан върху тях натиск от страна на общинската администрация.

Разгласяването на информация за оказван натиск върху граждани от страна на лице, заемащо отговорна обществена длъжност, какъвто е кметът на общината, несъмнено има компрометиращ характер и засяга неговата репутация. От друга страна, за да ангажира отговорността на автора на изявлението, е необходимо той да е действал с ясното съзнание, че тази информация е невярна и е поднесена единствено с цел да уязви и дискредитира злепоставеното лице.

В разглеждания случай данните по делото дават основание да се приеме, че ответникът е направил процесното изявление не да уязви ищеца като политически противник (ищецът е избран за **** на община С. от името на ПП „ГЕРБ“, а ответникът е народен представител от ПП „Възраждане“), а единствено да насочи общественото внимание към значим за обществеността въпрос – за стремежа на ищеца да заглуши критиките по негов адрес от гражданите на града. От материалите по приложената към делото Преписка рег. №**************/ 2022 г. на РУ – С. е видно, че същата е образувана по сигнал на С. Н. Т., в който се съдържат твърдения за оказван натиск върху граждани на гр. С. от страна на общинската администрация заради публикувани в социалните мрежи критични изявления срещу управлението на общината, в каквато насока са дадените по преписката обяснения на В.И.Д. и Н.И.И.. Отделно от това от представената Справка по водена проверка по УРИ №**************/ 31.03.2021 г. на ОДМВР – Пловдив е видно, че спрямо ответника е отправена закана за физическа саморазправа от служебния шофьор на ищеца по повод на коментарите и критиките му в социалните мрежи против ръководството на общината.