Определение № 1491 от 06.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1491 гр. Бургас, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500120 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 627е, ал. 3 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Хубавина Япаджиева от АК- Бургас в качеството на пълномощник на В. В. Ш., гражданин на ***, роден на **** с удостоверение за продължително пребиваване в Република България №***, издадено на ***г. от МВР- В., ЛНЧ **********, с адрес: ***, срещу определение №736/12.12.2024г. по ч.гр.д.№365/2024г. по описа на РС- Поморие.

С последното е постановено да се издаде европейско удостоверение за наследство /ЕУН/, в което да се удостовери обстоятелството, че С.Ш., родена на ***г. в К.Р., гражданин на Р.Г. със статут на постоянно пребиваващ в Република България, е оставила за свой наследник В. В. Ш., гражданин на Р.Г., роден на **** Г., със статут на постоянно пребиваващ в Република България.

В жалбата са изложени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а издаденото въз основа на него европейско удостоверение за наследство е неточно.

При постановяването на определението не били съобразени посочените в заявлението обстоятелства, че към момента на смъртта на майката на частния жалбоподател /25.09.2023г./, гражданският брак между нея и баща му В. Ш., нейн съпруг не е бил прекратен, тъй като решението за развода им е влязло в сила на 31.10.2023г. При това положение, на основание чл.5, ал.1 от ЗН той и баща му се явявали наследници по закон на наследственото имущество, оставено от неговата майка, при равни права- по ½ ид.ч. на наследеното от тях имущество, извън посоченото в саморъчното завещание, направено от нея приживе в полза на сина й. Така съдът постановил определение, в мотивите на което достигнал до грешни правни изводи и постановил съдебния си акт, в който не било посочено, че починалата е оставила за свой наследник и преживелия съпруг В. Ш..

1

Изложени са и оплаквания за допуснати в издаденото ЕУН технически и смислови грешки- т.6.3 от Формуляр V „пол“ погрешно било записано „Мъж“ вместо „Жена“, а в завереното копие от удостоверението като дата на издаване неправилно било посочено „16.12.2025г.“ вместо действителната дата „12.12.2024г.“ В заглавната страница на завереното копие била допусната грешка при изписването на фамилното име на заявителя „Шмадлаг“ вместо „Ш.“.

Моли да бъде отменено изцяло постановеното определение и издаденото въз основа на него ЕУН, Формуляр V, а делото да бъде върнато на РС- Поморие със задължителни указания.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното.

Подадената частна жалба е допустима- депозирана е в законоустановения едномесечен срок по чл. 627е, ал. 3 ГПК, от надлежно упълномощен процесуалнен представител на легитимирано лице- бенефициер по смисъла на съображение (47) от Преамбюла на Регламент №650/2012 г., срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 627е, ал. 3 ГПК вр. чл. 72 от Регламента.

По същество настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд- Поморие е образувано по заявление на В. В. Ш.

/VLADIMIR VOLFGANG SCHMADLAK/, гражданин на ***, роден на **** притежаващ документ за самоличност- лична карта № L4TT375HR, издадена на 18.03.2018г. от посолството на Г. в София, с удостоверение за продължително пребиваване в Република България №***, издадено на ***г. от МВР- В., ЛНЧ **********, с адрес: ***, представляван от адв.Хубавина Япаджиева, за издаване на европейско удостоверение за наследство по завещание и по закон от майката на заявителя С.Ш.. Сочи се, че 8 години майката на заявителя е живяла на адрес ***, като обичайното й местопребиваване към момента на смъртта й било в Република България, гр.Поморие, поради което приложимото право по въпросите, свързани с наследяването е българското.

В заявлението е посочено, че заявителят е наследник по завещание и закон на своята майка С.Ш., гражданка на ***, роде на на ***г. в К. област, ***. Последната починала на 25.09.2023г. в гр.Бургас, за което е издаден акт за смърт, който е приложен към заявлението.

Представено е и удостоверение за раждане на заявителя, удостоверяващо, че е син на покойната. Посочено е още, че е единствено детето на родителите си С.Ш. и В. Ш., които сключили граждански брак на 28.06.1996г. Брачните им отношения били уредени с брачен договор от 24.06.1996г., както и с допълнение към брачния договор от 22.04.2002г., подписани пред нотариус. Бракът между родителите му бил прекратен на 22.08.2023г., видно от протокол от закрито съдебно заседание на Районен съд Ш., а решението за развод влязло в сила на 31.10.2023г., съгласно частично неприсъствено решение и окончателно решение на Районен съд Ш., отдел по семейни дела, дело №22 F 108/19.

Сочи, че майка му е завещала със саморъчно завещание от 13.05.2019г. притежаваните от нея недвижими имоти- апартаменти №5 и апартамент №9 на ул.

„България“ №50 в гр.Поморие, както и поземлен имот с площ от 1733 кв.м. в м. „Кошарите“, 2 землището на гр.Поморие, представляващ УПИ II-245, собственост на притежаваното от нея търговско дружество „ЧЕРНОБИЛ“ ЕООД.

Освен завещаните му описани по- горе имоти, наследството на майка му включвало и парични суми по банкови сметки в Пощенска банка и Банка ОББ, чийто едноличен собственик била майка му.

Към съда е отправено искане за издаване на европейско удостоверение за наследство по завещание и по закон от С.Ш., починала на 25.09.2023г. в гр.Бургас. Приложени са доказателства за твърдените обстоятелства.

За да уважи искането за издаване на ЕУН в постановеното по делото определение № 736 от 12.12.2024г. по ч.гр.д.№365/2024г., Районен съд- Поморие е приел, че обичайното местопребиваване на починалото лице към момента на неговата смърт е било на територията на Република България, в гр. Поморие, поради което българският съд и в частност РС- Поморие се явява компетентен по силата на чл. 4 от Регламента да издаде охранителния акт. Констатирал е, че заявителят е син на С.Ш. и В. Ш., чийто брак е прекратен със съдебно решение, оповестено на 22.08.2023г., в което е прието, че С.Ш. следва да заплати на В. Ш., след прекратяването на брака сумата от 463138,15 евро. Приел е за установено, че са представени документи за собственост на недвижими имоти в Република България, придобити от С.Ш. лично и в качеството й на управител и едноличен собственик на търговско дружество. Приел е също, че е представено саморъчно завещание, написано от С.Ш. на руски език, обявено на 4.10.2023г. от нотариус Гергана Недина, съгласно представения протокол. Ето защо съдът е заключил, че заявителят е доказал качеството си на наследник на С.Ш., поради което искането му за издаване на европейско удостоверение за наследство е основателно и следва да се уважи.

За да се произнесе по жалбата, Бургаският окръжен съд съобрази становището на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, като приема от фактическа и правна страна следното.

Безспорно е, а и се установява от събраните по делото доказателства, че заявителят, сега жалбоподател, е син на С.В. Ш., родена на ***г. в К.я, ***, гражданка на ФРГ, с обичайно местопребиваване към датата на смъртта си в Република България, гр.Поморие.

Същата е починала на 25.09.2023г. в гр.Бургас. Била е омъжена за бащата на заявителя В.

Дитер Ш., също гражданин на ФРГ. Родителите му са сключили граждански брак на 28.06.1996г. Отношенията им по повод брака са били уредени с брачен договор от 24.06.1996г. и допълнение към него от 22.04.2002г. Към момента на смъртта на С.Ш. родителите на заявителя са били в процес на развод, като решението, с което бракът им е разтрогнат е било оповестено на 22.08.2023г., но е влязло в сила на 31.10.2023г., след нейната смърт.

От приложените писмени доказателства /нотариални актове и договор за доброволна делба/ се установява, че към датата на смъртта си майката на заявителя е била собственик на двата апартамента в гр.Поморие, описани в заявлението. Същата е била управител и едноличен собственик на търговско дружество – „ЧЕРНОБИЛ“ ЕООД, което е собственик на поземлен имот с площ от 1733 кв.м. в м. „Кошарите“, в землището на гр.Поморие, 3 представляващо УПИ II-245. По твърдения на заявителя, С.Ш. е притежавала и банкови влогове м Банка ОББ и Пощенска банка. В бракоразводното решение е посочено, че С.Ш. следва да заплати на В. Ш. сумата от 463138,15 евро плюс лихва в размер на 5% пункта, за уравнение на имуществените им дялове.

Правни изводи:

Бургаският окръжен съд намира за основателно оплакването в частната жалба, че районният съд неправилно е приел, че наследник на С.Ш. е В. В. Ш., без да посочи, че такъв е и неговия баща В. Ш.. Бракът между родителите на заявителя е прекратен със смъртта на С.Ш., преди влизане в сила на решението за развод. Приложимо към наследството на С.Ш. е българското наследствено право, както правилно е приел РС- Поморие /и съответно е отразено в т.8.1 от Формуляр V/, поради което, на основание чл.9, ал.1 от Закона за наследството нейни наследници по закон са заявителя В. Ш. и неговия баща В. Ш., при равни квоти: по ½ ид.ч.

Заявителят е и наследник по завещание на двата апартамента и поземления имот, видно от приложения препис от саморъчно завещание на С. Ш. от 13.05.2019г., обявено от нотариус Гергана Недина.

В мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт не е отразен като такъв втория наследник по закон на С.Ш.- съпругът й В. Ш., нито са посочени дяловете на наследниците по закон.

Очевидно е, че до този резултат се е достигнало, тъй като заявителят не е ползвал формуляра по чл.65, §2 от Регламент 650/2012, а в петитума на заявлението си за издаване на ЕУН е посочил единствено „Моля да ми издадете ЕУН по завещание и по закон от моята майка С.Ш.“. От обжалвания акт е видно, че съдът е възприел буквално това искане и го е уважил /посочил е „Иска се издаване на ЕУН за наследство, което да послужи, за да докаже правото си на единствен наследник и съответно да го упражни“/, в резултат на което издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно.

В производството по издаване на ЕУН, в случай, че уважи заявлението, издаващият орган следва да издаде европейско удостоверение за наследство като отрази данните, за които е събрал доказателства и изложи информация в степен, съответстваща на целите, за които се издава акта. Съдържанието на това удостоверение следва да отговаря на изискванията на чл.68 от Регламент 650/2012. В конкретния случай, съобразно заявената от молителя цел за издаване на удостоверението, българският съд е компетентен да определи правното положение, както и правата на всеки един наследник и съответните им дяловете от наследственото имущество при приложение на българското законодателство, в частност Закона за наследството от 1949г., което обаче не е сторил. Следва да се отбележи също, че съдът не е изпълнил и задължението си по чл.66, §4 от Регламента, а именно да информира останалите бенефициери относно заявлението за удостоверение, въпреки че в случая са налице данни относно бащата на заявителя.

В качеството си на контролно отменителна инстанция, която не е обвързана от изложеното в жалбата /чл.278 от ГПК/ съдът констатира също, че не са попълнени приложение III и приложение IV от Формуляр V, което в случая е задължително.

4

Бургаският окръжен съд намира за основателно и оплакването за допусната неточност във Формуляр № V към ЕУН, а именно- неправилно е посочен полът на наследодателката, тъй като е попълнена т.6.3.1 от формуляра „мъж“, вместо т.6.3.2 „жена“.

Основателно е и оплакването, че като дата на издаване на ЕУН неправилно е посочена 16.12.2025г., вместо 16.12.2024г.

Неправилно в завереното копие /л.106 от делото на ПРС/ фамилното име на заявителя е посочено като „Шмадлаг“ вместо „Ш.“.

Предвид гореизложеното се налага извод за неточност на обжалваното определение, както и издадените въз основа на него европейско удостоверение за наследници, както и завереното копие, поради което същите следва да бъдат отмени, а делото върнато на друг състав на районния съд за издаване на ново удостоверение при съобразяване на дадените указания в настоящия съдебен акт.