Определение № 927 от 17.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. Ловеч, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500609 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК

Подадена е частна жалба № 7948/23.10.2025 г. от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК: ****, представлявано от М. Г. А. – Изпълнителен директор, чрез адв.

С.М., със съдебен адрес за призоваване: град ***** срещу Разпореждане № 2801 / 08.10.2025по ч.гр.д.№ 1069/2025 г. по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Е. Д. в частта за разноските.Посочва, че в конкретния случай с подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, жалбоподателят е представил сключен Договор за правна помощ и съдействие от 29.08.2025 г. между заявителя по делото „Кредит Инс“ АД и пълномощника адв. Р. Д., който изразява постигнатата договореност между страните във връзка с предоставяне и заплащане на правни услуги.

Изтъква, че с договора изпълнителят се задължава да заведе заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Ловеч срещу посочения длъжник, а от своя страна възложителят М. А., в качеството си на изпълнителен директор на „Кредит Инс“ АД, заплаща възнаграждение за предоставената услуга в размер на 1000 лева, като изрично е посочено, че подписаният договор служи за разписка за получената сума.Заявява, че следва да се приложи Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,предвид представения договор за заплатено в брой адв.възнаграждение. Моли съда да отменено Разпореждане № 2500/30.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1703/2024 г., на PC – Ловеч, в частта, с която се оставя без уважение искането за присъждане на пълния претендиран размер на разноските и да постанови друго Разпореждане, № 2801 / 08.10.2025по ч.гр.д.

1

№ 1069/2025 г. по описа на РС – Тетевен, като се присъдят направените в производството разноски в размер на сумата 1000 лева.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 15.10.2024 г. чрез ССЕВ г., а частната жалба е подадена на 22.10.2024 г. чрез ССЕВ. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление от 02.09.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК: **** срещу длъжника С. Е. Д., ***** с постоянен адрес: гр. *****, общ. Кюстендил за сумата от 1 125.00 лв главница ; Договорна лихва210.70лв и мораторна лихва 26.17лв , както и разноски 23.15 лв за ДТ и 1 000 лв за адвокатско възнаграждение-по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013059/ 04.12.2024 г. в размер на 1500.00 лв. Посочва, че е сключен онлайн договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013059/ 04.12.2024 г. във формата на електронен документ.Заявява се, че „КРЕДИТИНС” АД, е кредитодател, а С.

Е. Д. – кредитополучател. Конкретизирани са датите падеж на месечните вноски: 04.01.2025, 04.02.2025, 04.03.2025, 04.04.2025, 04.05.2025, 04.06.2025, 04.07.2025, 04.08.2025, 04.09.2025, 04.10.2025, 04.11.2025, 04.12.2025. Изтъква се , че първите три вноски са изцяло погасени от страна на длъжника, а по четвъртата с падеж 04.04.2025 г. има частично плащане в размер на 14.30 лв.,като извън погасяването са останали дължими главницата, договорната и мораторната лихви до пълния им размер. Твърди се, че не са погасени вноските съответно на 04.05.2025, 04.06.2025, 04.07.2025, 04.08.2025. и се позовава на предсрочна изискуемост.

Тетевенски районен съд е постановил разпореждане № 2801 / 08.10.2025по ч.гр.д.№ 1069/2025 г., с което е отхвърлено частично заявлението по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. № № 1069/2025 г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК от кредитора :

"Кредит Инс " ООД, ЕИК**** , със съден адрес за призоваване гр. ***** , чрез адв. С.М. срещу длъжника С. Е. Д., ***** с постоянен адрес: гр. *****, общ.

Кюстендил за разликата от 1500 лв до 703лв , а именно за 797 лв главница , за Договорна лихва 210.70лв , мораторна лихва 26.17лв , за разноски за разликата от 21,50 до 23.15 лв за ДТ ,а именно за 1,65лв , като и за адвокатско възнаграждение за сумата от 1 000 лв ., а в останалата част е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Настоящето производство се развива само в отхвърлителната част на разпореждане № 2801 / 08.10.2025по ч.гр.д.№ 1069/2025 г. на ТРС за вземане за съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1000 лева.

2

Искането на заявителя за присъждане на разноски по заповедното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Потребителят не дължи разноски в заповедното производство при установена нищожност на договорна клауза поради неравноправния и характер, макар и частично за вземането. В посочения смисъл C‑224/19 C‑259/19, EU:C:2020:578 и т.5 от решение от 24.03.2024 г. на СЕС по дело С 714/22. В последното решение е постановено, че чл. 6, §1 и чл. 7, §1 от Директива 93/13, разгледани с оглед принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяване на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. В случая сме изправени пред сходна хипотеза на претенция в заповедно производство на кредитор за частично неплатена главница, а недействителността е прогласена по почин на съда и последиците следва да се същите. В посочения смисъл е и утвърдената актуална съдебна практика, която настоящата инстанция споделя-решение № 129/30.07.24 г. на ВКС по т.д.№ 630/23 г.

Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР.

Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства,какви са специфичните изисквания при сключване на договора.

Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора.

Следователно за предоставените финансови услуги от разстояние, на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, за доказване сключването на договор за кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР. По делото не са вложени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща по сключване на договора. При действието на член 18, алинея първа и по аргумент от член 18, алинея трета от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние съдът приема, че доставчикът не е представил надлежни доказателства 3 относно изразеното съгласие за сключване на договор за кредит. В такъв смисъл претендираното адв. възнаграждение не е дължимо и при тези доводи.

Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане. Съдът намира, че жалбоподателят не е представил доказателства за реално извършено плащане на сумата от 1000 лева . В текста на приложения договор за правна помощ от 29.08.2025 г. не е вписано платено ли е възнаграждение и по какъв начин в брой или по банков път. Използвания израз „платимо“ означава бъдещо заплащане на сумата, а не реално заплатена сума за адв. възнаграждение.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 2500/30.09.2024 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 1069/2025 г. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане № 2801 / 08.10.2025по ч.гр.д.№ 1069/2025 г. на ТРС, в частта, в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Е.

Д., за съдебни разноски-адв.възнаграждение в размер на сумата 1000 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. Ловеч, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500609 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК

Подадена е частна жалба № 7948/23.10.2025 г. от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК: ****, представлявано от М. Г. А. – Изпълнителен директор, чрез адв.

С.М., със съдебен адрес за призоваване: град ***** срещу Разпореждане № 2801 / 08.10.2025по ч.гр.д.№ 1069/2025 г. по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Е. Д. в частта за разноските.Посочва, че в конкретния случай с подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, жалбоподателят е представил сключен Договор за правна помощ и съдействие от 29.08.2025 г. между заявителя по делото „Кредит Инс“ АД и пълномощника адв. Р. Д., който изразява постигнатата договореност между страните във връзка с предоставяне и заплащане на правни услуги.

Изтъква, че с договора изпълнителят се задължава да заведе заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Ловеч срещу посочения длъжник, а от своя страна възложителят М. А., в качеството си на изпълнителен директор на „Кредит Инс“ АД, заплаща възнаграждение за предоставената услуга в размер на 1000 лева, като изрично е посочено, че подписаният договор служи за разписка за получената сума.Заявява, че следва да се приложи Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,предвид представения договор за заплатено в брой адв.възнаграждение. Моли съда да отменено Разпореждане № 2500/30.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1703/2024 г., на PC – Ловеч, в частта, с която се оставя без уважение искането за присъждане на пълния претендиран размер на разноските и да постанови друго Разпореждане, № 2801 / 08.10.2025по ч.гр.д.

1

№ 1069/2025 г. по описа на РС – Тетевен, като се присъдят направените в производството разноски в размер на сумата 1000 лева.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 15.10.2024 г. чрез ССЕВ г., а частната жалба е подадена на 22.10.2024 г. чрез ССЕВ. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.