Решение № 8188 от 05.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8188

., 05.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110146794 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „. - ., . .“ . срещу ЕТ „Н. А.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС. По делото e представена и „втора" искова молба на „. - ., . .“ . срещу „.“ ЕООД. С влязло в сила определение от 04.04.2023 г. съдът е прекратил производството в съответната част поради „оттегляне“ на „втората искова молба“. Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр. дело № 50081 по описа на Софийския районен съд, 51-ви състав, е бил признат за собственик по отношение на ответника на реални части от УПИ Х, отреден за комплексно обществено обслужване (КОО), квартал 233, местност ж. к. „.“, район „.“, по плана на ., нанесен като поземлен имот с идентификатор ., а именно:

1. реална част от УПИ Х за КОО с площ от 5 квадратни метри при граници: от две страни - УПИ IX за КОО /поземлен имот с идентификатор .; от две страни останалата част от УПИ Х за КОО /границата между поземлен имот с идентификатор . по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и границата между поземлен с имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор . по КККР), която реална част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г., която представлява неразделна част от решение от 15.06.2015 г. по гр. дело 50081/2013 г. на Софийския районен съд, 51-ви състав;

2. реална част от УПИ Х за КОО с площ от 2,5 кв. м., при граници: УПИ ІХ за КОО и от три страни - останалата част от УПИ Х за КОО (две граници между поземлен имот с идентификатор . по КККР и поземлен имот с идентификатор . по КККР и граници със сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за 1

КОО), която реална част от УПИ Х за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г., която представлява неразделна част от решение от 15.06.2015 г. по гр. дело 50081/2013 г. на Софийския районен съд, 51-ви състав;

3. реална част от УПИ Х за КОО с площ от 10 кв. м., при граници: от три страни УПИ IX за КОО и от три страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата между поземлени имоти с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контурите на сграда с идентификатор . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО, и границата между сгради с идентификатори . и . по КККР, в частите им, навлизащи в УПИ Х за КОО), която реална част отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г., която представлява неразделна част от решение от 15.06.2015 г. по гр. дело 50081/2013 г. на Софийския районен съд, 51-ви състав;

4. реална част от УПИ Х за КОО с площ от 8 кв. м., при граници: УПИ IX за КОО, от две страни останалата част от УПИ Х за КОО (границата между сгради с идентификатори . и . по КККР, в частите, навлизащи в УПИ Х за КОО, и границата между сгради с идентификатори . и . по КККР, съвпадаща с контура на сграда с . в частта й, навлизаща в УПИ Х за КОО) и улица „.“ (уличната регулация), която реална част от УПИ Х за КОО е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г., която представлява неразделна част от решение от 15.06.2015 г. по гр.дело 50081/2013 г. на Софийския районен съд, 51-ви състав.

„. - ., . .“ . твърди, че въпреки влязлото в сила решение ЕТ „Н. А.“ е продължила да владее процесните реални части от недвижимия му имот без основание, като на мястото им е изграден павилион, функциониращ като търговски магазин за плодове и зеленчуци, стопанисван от ЕТ „Н. А.“, а освен това и навлиза стълбище и част от двуетажна масивна постройка на ЕТ „Н. А.“. Иска от съда да установи правото му на собственост върху процесните реални части от недвижим имот и да осъди ЕТ „Н. А.“ да му предаде владението върху тях. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прихващане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. ЕТ „Н. А.“ с отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен и недоказан. Отрича „. ., . .“ . да е собственик на процесните реални части от недвижим имот. Излага подробни доводи във връзка с твърдяното от него придобивно основание (договор за покупкопродажба от 12.08.2003 г., сключен със Столичната община). Твърди, че процесните реални части всъщност принадлежат към придобития от ЕТ „Н. А.“ недвижим имот (който бил закупен от Столичната община на 11.03.2004 г.). Излага доводи за застрояването на двата поземлени имота, както и че регулационната линия помежду им не е била променяна до 2019 г. Твърди, че площта на поземления имот на „. - ., . .“ . по графични данни е 265 кв. м., но измерена на място е 244 кв. м. (едва през 2019 г. „. - ., .

.“ . придобило още 50 кв. м. от Столичната община). Твърди, че процесните реални части винаги са били част от имота на ЕТ „Н. А.“. Отрича части от сградите на ЕТ „Н.

2

А.“ да навлизат в имота на „. - ., . .“ .. Твърди, че владее процесните реални част на правно основание - право на собственост върху УПИ IX. Изтъква, че едноетажната сграда (павилион) е била изградена въз основа на разрешение за строеж от 17.07.2006 г.

Твърди, че като собственик на двуетажната и едноетажната сграда и носител на правото на строеж върху мястото, в което те са изградени, ЕТ „Н. А.“ има право въз основа на чл. 64 3С да използва и дворното място, върху което те са изградени. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответникът се е възползвал от процесуалната възможност и е предявил насрещна искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. ЕТ „Н. А.“ твърди, че е придобила собствеността върху УПИ IX за КОО, кв. 233, местността „.“ по плана на ., одобрен със Заповед № 666/62, № 225/81, РД-09-50-150/1994 г., РД-09-50-126/10. 03. 1999 г. и РД09-50-562/20.12.2001 г., всички на главния архитект на ., с площ 270 кв. м., при граници: улица, парцел VIII - за КОО, парцел XI - за КОО, и парцел Х - за КОО, заедно с изградените в обекта търговски обект, част от търговски център „Оряхово“, с установен траен градоустройствен статут, със застроена площ 91 кв. м. и разгърната застроена площ от 191 кв. м., и търговски обект павилион. Собствеността била придобита с договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 22.07.2002 г. и договор за продажба от 10.03.2004 г., сключени със Столичната община.

Излага отново подробни доводи, аналогични на тези от отговора на исковата молба, с които обосновава, че всъщност процесните реални части принадлежат към придобития от нея недвижим имот УПИ IX за КОО, а не към придобития от „. - ., . .“ . недвижим имот УПИ Х за КОО. Поддържа, че регулационната граница между имотите не е била измествана, но графичните материали към границата я показват по различен начин и с неправилно местоположение, като непрекъснато я измествали на север. Заявява, че при изготвянето на заключението и схемата на застъпване вещото лице Лилия Г. е използвала цифровите данни от „.“ БООД, които отразявали неправилно местоположението на границата между двата имота. Евентуално заявява, че още от 11.03.2004 г. ЕТ „Н. А.“ е заградила недвижимия си имот, в това число и процесните реални части, и го владее явно, необезпокоявано и непрекъснато и че в нейна полза е изтекла придобивна давност. Иска от съда да признае за установено спрямо „. – ., . .“ ., че ЕТ „Н. А.“ е собственик на процесните реални части. Уточнява, че владението е добросъвестно и се позовава на придобивна давност съгласно чл. 79 ЗС. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от „. - ., . .“ ., с който оспорва насрещния иск. Твърди, че относно принадлежността на правото на собственост върху процесните реални части между страните има влязло в сила съдебно решение и е недопустимо да се оспорва за пореден път правото на собственост. Позовава се на влязлото в сила решение по гр. дело № 50081 по описа на Софийския районен съд, 51-ви състав, за 2013 г. Наред с това оспорва насрещния иск и като неоснователен. Изтъква, че реални части от УПИ не могат да бъдат придобити по давност. Моли за своевременност при насрочване и разглеждане на делото, като твърди, че ЕТ „Н. А.“ шиканира процеса. Претендира разноски във връзка със защитата срещу насрещния иск. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

По главния иск с правно основание чл. 108 ЗС

Съдът намира, че първоначалната искова молба е подадена от заинтересовано 3 лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Исковата молба е редовна, а предявеният иск – процесуално допустим.

Ищецът е предявил иск правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за установено по отношение на ответницата Н. С. А. с ЕГН **********, действаща като ЕТ „Н. А.“, с ЕИК .., че . „. – ., . .“ с ЕИК ., с адрес на управление: ., ., е собственик на подробно посочените по-горе реални части, и за осъждане на ответника да предаде владението върху тях.

Искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За уважаването на този иск, според трайно установената съдебна практика, ищецът следва да докаже предвидените в закона при условията на кумулативност три предпоставки, а именно: 1. че е собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без основание. По предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесните реални части от поземлен имот, както и че ЕТ „Н. А.“ ги владее. В тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че владее съответните реални части на правно основание.

С протоколно определение от 21.02.2024 г. съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на предявяването на исковата молба по настоящото дело, а и към датата на съдебното заседание, ответницата владее процесните реални части спокойно, явно, трайно и постоянно.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и ответницата са собственици на съседни недвижими имоти, съставляващи УПИ Х и УПИ IX. По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 12.08.2003 г. ищецът е придобил правото на собственост върху УПИ, съставляващ парцел Х /десети/, отреден за КОО от кв. 233, местност „.“, район „.“ по плана на ., одобрен със Заповед № 666/62, № 225/81, РД-09-50-150/1994 г., РД-09-50-126/10. 03. 1999 г. и РД-09-50-562/20.12.2001 г., всички на главния архитект на ., при съседи: от две страни улици, УПИ – IX за КОО, и УПИ – XI за КОО, нанесен като поземлен имот с идентификатор .. От друга страна, с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 11.03.2004 г. ЕТ „Н. А.“ е придобила собствеността върху УПИ, съставляващ парцел IX /девети/ - отреден за КОО, от кв.

233, местност „.“, район „.“ по плана на ., одобрен със Заповед № 666/62, № 225/81, РД09-50-150/1994 г., РД-09-50-126/10. 03. 1999 г. и РД-09-50-562/20.12.2001 г., всички на главния архитект на ., с площ 270 кв. м., при граници: улица, парцел VIII - за КОО, парцел XI - за КОО, и парцел Х - за КОО.