Решение № 15 от 11.03.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. К., 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215100600237 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 23 от 20.09.2021 г. по НОХД № 504/2021 г., Районен съд-К., е признал подсъдимият Б. М.. ИЗ. от с.Г., общ.К., за виновен в това, че: на **,**,****г. в гр.К. при управление на моторно превозно средствотоварен автомобил марка „М.“ с рег.№ *******, нарушил правилата за движение- чл.116 от ЗДвП, който задължава водача на пътното превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, чл.119 ал.1 от ЗДвП, задължаващ при приближаване към пешеходна пътека водача на нерелсовото пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Н.Ш.А. от с.С., общ.К., изразяващи се в счупване на дланната кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, и счупване на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо десни ребра, довело до трайно затрудняване на движението на снагата, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”а”, вр. с ал.1, б.”б”, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание 1

„лишаване от свобода” за срок от 10 месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. На основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, вр. с чл.37 т.7 от НК е постановил „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 14 месеца по отношение на подсъдимия Б. М.. ИЗ., както и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВРК. сумата в размер на 5249,83лв. и по сметка на Районен съд- К.- сумата в размер на 60,00лв.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия адв. Г.Б. от АК - К., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност. Претендира се отмяна на атакуваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде оправдан подсъдимият изцяло по повдигнатото му обвинение. В допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения по наведените в жалбата доводи за порочността на присъдата.

При пренията прокурорът от Окръжна прокуратура- К. счита за правилна и законосъобразна първоинстанционната присъда. По безспорен начин от събраните по делото доказателства било установено извършеното от подсъдимия престъпление по време, място и начин, като изготвените автотехнически експертизи били обосновани и не възниквали съмнения за тяхната правилност. В този смисъл възраженията във въззивната жалба били неоснователни. Моли да се потвърди присъдата на районния съд.

В съдебно заседание подсъдимият Б.И. лично и чрез упълномощения си защитник адв.Г.Б., поддържа искането си за отмяна на присъдата и постановяване на нова, изцяло оправдателна, поради недоказаност на повдигнатото обвинение.

К.йският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, конкретно формулираните 2 претенции на защитата се явяват неоснователни. Налице са обаче основания за ревизиране на първостепенната присъда, непосочени в жалбата срещу нея.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда, намира, за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б. М.. ИЗ. е роден на **,**,****г. в с.В., общ.М., живущ в с.Г., общ.К., български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********. Б.И. бил правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал СУМПС № 280249***, валидно до 26.08.2020г. Работел като шофьор във фирма „Г.“АД- К. и като такъв управлявал товарен автомобил марка „М.“ с рег. № *******. На **,**,****г. подсъдимият Б. М.. ИЗ. бил на работа и отново управлявал поверения му товарен автомобил, когато следобед около 16.00ч. се придвижвал от с.В. към фирма „Г.“ в гр.К.. За целта се движел по бул.“Б.“ в посока от кв.“В.“ към автогарата в града. Наближавайки кръстовището с ул.З. водачът Б.И. подал ляв мигач и се престроил, за да извърши М.евра завой наляво. Изчаквал автомобилите, които се движели срещу него, тъй като били с предимство. В един момент едно от насрещно движещите се превозни средства му дало предимство, при което подсъдимият Б.И. започнал да извършва М.еврата завой наляво по ул.“З.“. В този момент по пешеходната пътека, която свързвала тротоарите на бул.“Б.“ и била разположена на ул.“З.“, се движел пострадалият Н.Ш.А.. Въпреки слънчевото време водачът И. не видял пешеходеца А. и с предната лява част на управлявания от него товарен автомобил го ударил. Ударът от автомобила попаднал в областта на носа и гръдния кош на пострадалия Н. А., който паднал на земята. Тогава подсъдимият Б.И. усетил нещо и спрял на место товарния автомобил „М.“.

Слязъл от него и се приближил към пострадалия пешеходец, който все още се намирал на земята. Вдигнал го на крака и му предложил да повика медицинска помощ, която пешеходецът Н. А. отказал. Уверил го, че е добре и пожелал да тръгва, за да не изпусне автобуса за дома си. Междувременно бил подаден сигнал за настъпилото произшествие, при което на место много бързо пристигнала линейка, която отвела пострадалия за оказване на медицинска помощ. Той бил приет в болница за изследвания и консултации.

На местопроизшествието пристигнал и екип на сектор „Пътна полиция“- К. при ОДМВР- К., в състав свидетелите Т.Т. и Е.Н.. Двамата полицейски 3 служители не заварили пострадалото лице, но установили товарния автомобил марка „М.“ с рег.№ *******, който се управлявал от подсъдимия Б.И. и който бил преместен след произшествието. Последният бил спрял на около 20 метра след кръстовището по ул.“З.“. Водачът И. обяснил на полицаите, че пешеходец, който се движел по пешеходната пътека, се ударил в управлявания от него автомобил по време на извършваната от него М.евра завиване наляво. Подсъдимият Б.И. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат. След като свидетелите Т.Т. и Е.Н. получили информация от спешния медицински център, че пострадалото лице им счупена фаланга на ръката, те извикали оперативната група и запазили местопроизшествието до идването й. Бил извършен оглед на ПТП, при което бил съставен Протокол за оглед на ПТП на основание чл.212 ал.2 от НПК от **,**,****г. ведно с фотоалбум и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1036-272 от **,**,****г. Пострадалото лице Н. А. постъпил на лечение на **,**,****г. в МБАЛ „Д-р Ат.Д.“- К., където и починал на **,**,****г.

От заключението на вещото лице изготвило съдебната автотехническа експертиза и двете допълнителни такива се установява, че нормативно разрешената максимална скорост за движение в участъка, в който е възникнало ПТП, за автомобили категория „С“ е 50 км/ч. Товарният автомобил управляван от Б.И. се е движел по бул.“Б.“ с посока от кв.“В.“ към автогарата. На кръстовището с ул.“З.“ е изчакал насрещно движещите се ППC, пристроен в лентата за извършване на ляв завой. Пешеходецът Н. А. е пресичал ул.“З.“ по пешеходната пътека с посока от кв.“В.“ към Автогарата и когато той е стъпил на платното за движение, товарният автомобил е бил спрял и изчаквал преминаващите по бул.“Б.“ ППС. В момента, в който автомобилът е потеглил, пешеходецът е бил на 0,90м. навътре на платното за движение. А. е напреднал в прехода на пътеката от кръстовището, стигнал е приблизителната й среда, там траекториите на пешеходеца и автомобила се пресекли. Товарният автомобил с предната лява част е ударил пешеходеца.

Ударът е бил с предната броня и част от кабината разположени в тази зона в носа и гръдния кош на А.. Скоростта на движение на товарния автомобил в момента на удара е била 9,41 км/ч. При така създалата се ситуация, водачът на тежкотоварния автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, но той във всеки един момент от времето е имал 4 видимост към пешеходеца. Ако водачът на автомобила е възприел стъпилия на пешеходната пътека пешеходец не е следвало да потегля. Водачът е следвало да забави движението на товарния автомобил, и да пропусне преминаването на пешеходеца. Водачът е действал неадекватно на създалата се ситуация. Когато пешеходецът се е превърнал в опасност за движението, автомобилът е бил в покой и пешеходецът не е попадал в опасната зона пред него.

От заключението на вещото лице- д-р Н.М. изготвило съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 17/ 2019г. се установява, че на Н.Ш.А. е било причинено счупване на носната кост довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а кръвонасядането на лицето е причинило болка и страдание. Счупването на четвъртата дланна кост на дясната ръка на Н. А. е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.

Счупването на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо десни ребра по средната мишнична линия, без разместване на костните фрагменти е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един месец.

Описаните телесни увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо- ръбест предмет и добре отговарят да са причинени при ПТП станало на **,**,****г. при сблъскване на пешеходеца Н. А. с товарния автомобил и последващото му падане на пътната настилка.

От съдебномедицинска експертиза на труп № 49/ 2018г. е видно, че основната причина за смъртта на Н. А. е заболяването на черния дроб- цироза.

От съдебномедицинска експертиза № 38К/ 2019г. по писмени данни се установява, че Н. А. е бил прегледан в спешното отделение на болницата на **,**,****г. в 16,26ч. След това са му назначени консултации и е приет за лечение като същата вечер е опериран от 22,45ч. до 23,50ч. и в 01ч. на **,**,****г. е констатирана клиничната му смърт. Тази експертиза също дава заключение, че непосредствената причина за смъртта на Н. А. е остра кръвозагуба вследствие на кръвоизлив в стомаха и червата от варикозно променени нива в долната част на хранопровода. Травматичните увреждания на Н. А. не са довели до смъртта му. Допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни към СМЕ № 38К/ 2019 потвърждава основното заключение, че контактът на автомобила с тялото не са фактор и причина за 5 оформилия се кръвоизлив от варикозно променени венозни съдове на хранопровода.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени правилно, поради което се споделя изцяло от настоящият съдебен състав.

Мотивирано и законосъобразно районният съд се е позовал на дадените по делото гласни доказателства - отчасти на обясненията на подсъдимия Б.И. и изцяло на показанията на свидетелите Е.Н., Т.Т., Р.Д. и С.Е., както и писмените такива - протокол за оглед на местопроизшествие от **,**,**** г., ведно с фотоалбум, изготвен във връзка с огледа, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1036-272; както и изготвените по делото съдебно-автотехническа експертиза и две допълнителни такива и съдебномедицинските експертизи приобщени по делото.

Коректно районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Е.Н., Т.Т., Р.Д. и С.Е., като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност, поради което и въззивният съд възприе за достоверно, изложеното от посочените лица. Районният съд е дал аргументиран отговор на възражението на защитата, че ПТП не е настъпило поради виновно поведение от страна на подсъдимия, както и че не е настъпило на пешеходна пътека. В тази връзка правилно са коментирани показанията на св.Р.Д., който е пряк очевидец на деянието и подробно обяснява как е постъпило ПТП, както и показанията на полицейските служители Е.Н. и Т.Т., които са пристигнали на место и които са провели разговор с подсъдимия, при който той им е споделил, че произшествието се е случило на пешеходната пътека и че товарният автомобил е бил преместен от самия него, както и от изготвените автотехнически експертизи (основна и допълнителни). За да даде вяра на тези свидетели, правилно съдът е посочил, че в подкрепа на същите са и обясненията на самия подсъдим Б.И.. Така, последният обяснява, че още при извършването на М.еврата завой наляво и при навлизането в кръстовището нещо черно светнало пред него и той веднага спрял МПС. В този момент се намирал с половината обем на автомобила на ул.“З.“, като по-късно е преместил управлявания от него товарен автомобил. Изложеното от цитираните свидетели кореспондира напълно с приложените по делото 6 писмени доказателства и експертните изводи на кредитираните от настоящата и първата инстанция експертни заключения.