Определение № 6465 от 16.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6465 гр. С, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110140473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 17644/09.06.2025 г. по описа на РС – гр. СЗ, прекратено и изпратено по подсъдност на СРС, с писмо с вх. № 244761/14.07.2025 г., на Н. Р.

Н., с ЕГН **********, гр. СЗ, ***, ет. 5, ап.15, чрез адв. А. А. А., служебен №1*************, АК-П, със съдебен адрес за призоваване: гр. П, ***, тел. ******, срещу „СККГ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул." ВК, бл.

58, ап. офис №6, с представител АС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Направено е възражение за местна подсъдност, което е неоснователно, тъй като настоящият адрес на ищеца е в гр. С, което е установено още при служебната проверка, извършена от РС – гр.СЗ.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и на основание чл.140 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026 г. в 10.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за нищожността на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 11.09.2023 г., сключен между страните, с цена на иска по главен установителен иск – 2158,07 евро/4220.82 лева, при евентуалност – за прогласяване нищожност на разпоредбата на чл.7 от Договора, с която се предвижда неустойка с цена на иска 882,68 евро/1726.38 лева.

В исковата молба се твърди, че на 11.09.2023 г. сключил Договор за потребителски микрокредит от разстояние за предоставяне на кредит в размер на 1700 лева при ГПР 67.46 1

%, ГЛП 52.68 %, за издължаване на 18 месечни вноски с обща дължима сума 2494.44 лева.

Сочи, че в чл. 7 от договора е предвидена неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от същия, като тя се начислява изначално в договора и разсрочено в погасителния план неустойка и е в непропорционално голям размер спрямо отпуснатия финансов ресурс, а именно 1726.38 лева. Платима на 18 равни части в размер на 95.91 лева всяка на падежите на кредита. Общата дължима сума се увеличила на 4220.82 лева. Сочи, че с разпоредбата на чл. 6 от договора се предвиждало задължение за потребителя в тридневен срок от подписване на договора да осигури на Кредитора обезпечение на едно или две физически лица, като в противен случай се начислявала неустойката предвидена в чл. 7 от Договора. Сочи, че е имал предходни договори с кредитора, но не разполага с копие от тях.

Ищецът счита, че предвидената неустойка в договорите има характер на скрито възнаграждение, чиято стойност е трябвало да бъде отразена в ГПР и общата сума. Твърди, че неизпълнимо е задължението да се предостави обезпечение съгласно условията в договорите. Счита, че целта на това задължение за предоставяне на обезпечение е да влезе в сила клаузата за начисляване на неустойка за допълнително възнаграждение на Ответника.

Сочи, че според точки 45 и 46 от мотивите към Решение С-714/22 на СЕС от 21.03.2024 г., когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя. Счита, че съгласно цитираното решение на СЕС предвиждането на задължение за предоставяне на обезпечение при невъзможни условия и неизпълнението на тези задължения да се начислява неустойка, разсрочена на погасителните вноски, следва да спадне в категорията с общи разходи по кредита за потребителя заради търсената крайна цел – допълнително генериране на доходи. Договорната конструкция на клаузата – фигурираща словесно като „неустойка“ има за цел, според ищеца, да прикрие реалния характер на тази клауза, а именно скрито и допълнително възнаграждение за кредитора при избягване на най-тежкия порок на действителността на договора. Така срещу потребителя е била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.

2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно е посочена общата дължима сума в Договора. Твърди, че съгласно решението на СЕС по дело С-714/22, т.55 гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ответникът не е посочил действителния ГПР, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Считам, че включването на подобна клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е скрито възнаграждение и по своята същност е договорна конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора. Счита, че е невъзможно при тези условия да се предостави обезпечение и това кредиторът го знае. Кредиторът съзнателно е конструирал словом клаузата, така че, ако бъде атакувана, да отпадне като нищожна само тя по смисъла на чл. 19, ал.5 във вр. с чл. 21 от ЗПК, но без да бъде обявен договора за недействителен. Конструирането на клаузата по такъв начин има за цел да заобиколи най-тежкия порок – недействителност на договора.

Счита, че тази договорна конструкция има за цел едновременно да прикрие действителните разходи, които потребителят ще понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл.22 от ЗПК, за да запази договорната лихва въпреки недобросъвестното поведение на кредитора да заблуждава за общата дължима сума.

Ищецът счита, че клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото надвишава три пъти законната лихва, каквато е практиката на ВКС при преценка на това дали една лихва противоречи на добрите нрави. Позовава се на чл.19, ал.5 от ЗПК, като твърди, че клаузата на чл. 7 от Договора противоречи на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като 2 видимо за посочените месечни периоди предвидената неустойка е в кратен размер в съотношение с дължимата лихва и обща сума. Счита, че тази клауза е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, като счита същата и за неравноправна, съгласно дефиницията на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че тя спада в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Счита, че потребителят не е бил достатъчно осведомен за икономическите последици от тази клауза, която е предварително подготвена от кредитора. Пряко свързан, известен и предвидим разход е именно клаузата за неустойка, чийто характер е на допълнително скрито възнаграждение. Моли съда да уважи главния иск, а при евентуалност – да прогласи клаузата на чл. 7 от Договора за нищожна, като му присъди и разноски.

С уточнителна молба вх. № 46042/12.02.2026 г. ищецът е уточнил кой е договорът, предмет на спора, претендирайки установяване недействителност на договора, поради неточно посоченото в него ГПР, а при евентуалност – да се приеме за установено, че клаузата на чл. 7 от Договора е нищожна, поради противоречието й със закона или добрите нрави.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба за нищожност на договора, сключен между страните като излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Счита, че не е налице нищожност на клаузата за неустойка, като сочи, че в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Сочи, че начислената по договора неустойка е адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора. Оспорва тълкуванията на относимите законови разпоредби в исковата молба. Оспорва всички основания и доводи за нищожност на процесния договор, наведени в исковата молба. Счита, че договорът е действителен, включително и клаузата за неустойка, като са спазени всички законови условия. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски. Прави и възражение по претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като оспорва твърдението, че ищецът е лице с материални затруднения, което не може да заплати адвокатско възнаграждение.

ПРИЕМА за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че те са сключили Договор за потребителски кредит от разстояние от 11.09.2023 г. с главница 1700 лв., на основание чл. 146 от ГПК.

УКАЗВА на ищцовата страна, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличието в процесния договор на атакуваните договорни клаузи, които противоречат на закона или добрите нрави, които да са уговорени в негова вреда, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на които основава своите възражения, включително, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени при спазване на императивните норми на приложимите закони.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените писмени документи с исковата молба и с отговора на същата.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи молба по чл. 192 от ГПК с препис за третото лице, неучастващо в процеса „И АД за събиране на доказателства за обстоятелствата, за които е направено искането в исковата молба, в противен случай съдът ще разгледа делото без събиране на това доказателство.

3

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. ***, на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр.

С, ***, ет. 2, стая 204.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и преписи от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4