Решение № 41 от 09.02.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Шумен, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20223630202230 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0869-002435, издадено от Началник сектор в ОДМВР гр.

Шумен, сектор ПП, с което на И. В. В., ЕГН ********** са наложени административни наказания:

„ глоба“ в размер на 20лв. на основание чл. 183 ал.2, т.11 от ЗДВП за нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДВП ;

„глоба“ в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДВП за нарушение на чл. 123 ал.1 т. 1 от ЗДВП и

„глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДВП , за нарушение на чл. 123, ал.1,т.3 б.В от ЗДВП;

„глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДВП , за нарушение на чл. 123, ал.2 от ЗДВП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно. Твърди, че оспорва изцяло фактическите констатации отразени в НП, като неверни, некоректни, неотговарящи на действителната фактическа обстановка.

В съдебно заседание същият не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на административно наказващ орган, оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановлението.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, на 29.08.2022г. около 12,05 часа в гр. Шумен по ул. “Сан Стефано до № 2, в посока от ул.“Добри Войников“ в гр. Шумен към ул.“Стефан Караджа“, управлява л.а.“Пежо 406“ с рег. № Н 4898 ВМ собственост на В. И.В..

1.Водачът, предприемайки движение назад, не наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, вследствие на което се блъска в паркиран лек автомобил “СитроенЦ4“ с рег. № Н 5335 АР, с което реализира ПТП.

2.Водачът, като участник в ПТП, не спира да установи какви са последиците от ПТП.

3.Водачът, като участник в ПТП, с материални щети напуска местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило ПТП;

4.Водачът, като участник в ПТП, не уведомява собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.

След уведомяване на органите на МВР от водача на ударения автомобил и установяване самоличността на водача на МПС л.а.“Пежо 406“ с рег. № Н 4898 ВМ, бил съставен и Протокол за ПТП

№1817760/29.08.2022год и снети обяснения от очевидец на инцидента.

Бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 736176 Серия GA от 29.08.2022г.

Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1, пр.2, ЗДВП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП ; чл. 123, ал.1, т.3 б.”В”, от ЗДвП и чл. 123, ал.2 от ЗДвП. Към преписката е приложен Протокол за ПТП от 29.08.2022г. и снимков материал.

Актът е подписан без отразени възражения. Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и 1 не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 22-0869-002435, издадено от Началник сектор в ОДМВР гр.

Шумен,сектор ПП , с което на И. В. В., ЕГН ********** са наложени административни наказания: „ глоба“ в размер на 20лв. на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДВП за нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДВП ; „глоба“ в размер н а 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДВП за нарушение на чл. 123 ал.1 т. 1 от ЗДВП ; „глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДВП , за нарушение на чл. 123, ал.1,т.3 б.В от ЗДВП; „глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДВП , за нарушение на чл. 123, ал.2 от ЗДВП.

Така установената фактическа обстановка се установява от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, от разпита на св.М.И., св.С.М. и на св. П. К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. В с.з. актосъставителят посочи, че е съставил акта въз основа на показания на очевидец на инцидента. Съдът кредитира показанията на св. М.И., св.С.М. и на св. П. К., поради обстоятелството, че същите са логични, последователни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.

В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.

В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно именно от лицето, посочено като нарушител.

По отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Ал.2 на посочената норма регламентира, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Съобразно разпоредбата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки л.а.“Пежо 406“ с рег. № Н 4898 ВМ, при движението си назад по ул. “Сан Стефано до № 2, в посока от ул.“Добри Войников“ в гр. Шумен не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство вследствие на което причинил ПТП, като блъска паркиран л.а. Ситроен Ц4 с рег. № Н 5335 АР. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП от 29.08.2022 със схема на ПТП.В тази насока от съществено значение са и показанията на свидетелката П.К. – очевидец, на св.М.И., на св.С.М. , както и изявленията на актосъставитела, посетил местопроизшествието непосредствено след настъпване на ПТП-то и установил последиците от същото, както и приложения снимков материал.

Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено от фактическа страна, че на визираната, в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление дата, е възникнало ПТП, което е било причинено от жалбоподателя, при управление на л.а.“Пежо 406“ с рег. № Н 4898 ВМ собственост на В. И.В..

При предявяване на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателя не е отразил възражения, че не е управлявал МПС на визираната дата и час.

Подписан е и изготвения от актосъставителя протокол за ПТП № 1817760/29.08.2022г., ведно с план схема на ПТП, в която е посочен като участник в ПТП.

Съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.

В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл, като е достатъчно да са извършени непредпазливо. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние. Административно–наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата.

Налице е съставомерно деяние, осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като съгласно легалната дефиниция за пътно -транспортно произшествие, съдържаща се в разпоредбата на т.30 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.

2

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл. 40, ал.2 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при извършената маневра и да причини ПТП. Имайки предвид вида на нарушението, съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената законова норма.

Административно-наказващият орган е наложил законосъобразно глобата в размер на минималния предвиден в закона, за нарушението по пункт първи и в този смисъл в тази част НП следва да бъде потвърдено.

По отношение, описаното в пункт втори нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП, съдът установи следното: