Определение № 18635 от 19.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48545/2025
- Вид
- Определение № 18635
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18635 гр. София, 19.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. Г. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110148545 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищцата ***. срещу ответника „***, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не е обвързана от сключения между страните Договор за паричен заем „***“ № *** г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПР), евентуално – че ищцата не следва да е обвързана от клаузите на договора относно лихвения процент или за неустойка за неосигурено обезпечение (чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора), тъй като същите са уговорени в противоречие със закона – не отговарят на законовите функции на неустойката, или пък като неравноправни, тъй като заблуждават ищцата като потребител.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за паричен заем „***“ № *** г., по силата на който последният предоставил 1000 лева с условие да ги върне на 15 месечни погасителни вноски, а в договора бил посочен като ГПР 48,40 %, при което общата дължима се сума била 1344,73 лева. В общите условия обаче било предвидено, че ако ищцата не предостави на ответника обезпечение чрез осигуряване на поръчител или друго лице, съгласно да гарантира за дълга, дължи още и 1670,27 лева неустойка.
Поддържа се, че тъй като неустойката не била включена при определяне на разходите по кредита, посоченият ГПР бил неверен и въвеждал в заблуждение, поради което договорът нямал задължителен реквизит и бил нищожен. Ако не е нищожен целият договор, се поддържа, че нищожна поради прекомерност спрямо възможните вреди (излизаща извън присъщите функции) е клаузата за неустойка, или пък определеният лихвен процент, тъй като заблуждава потребителя.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „***, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че ГПР е правилно изчислен, като неустойката не била разход по кредита, а само последица от неизпълнение на свързано задължение, което дори възниквало 1 след сключване на самия договор. Освен това лихвеният процент бил определен в рамките на законовите максимуми и не съдържал нищо заблуждаващо. Неустойката била уговорена във връзка с поетия от ответника финансов риск, поради което била напълно съответна на изискванията за добросъвестност и обезпечавала изпълнението на задълженията по договора.
Затова се иска отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени в условия на евентуалност искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, а евентуалните – чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 143, ал. 2, т. 5 и 10 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ответникът е представил на ищцата по Договор за паричен заем „***“ № *** г. 1000 лева с условие ищцата да ги върне на 15 месечни погасителни вноски, като в договора бил посочен като ГПР 48,40 %, при което общата дължима се сума била 1344,73 лева, а в общите условия е уговорена неустойка за неосигуряване на обезпечение с поръчител в размер на 1670,27 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 47600 по описа за 2025 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 8 юни 2026 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по електронен път.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:
Предявени са обективно съединени в условия на евентуалност отрицателен установителен иск за това, че страните не са обвързани от договор за кредит поради противоречието му със закона – липса на реквизит – правилно посочен размер на ГПР, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, а евентуално – положителен установителен иск за това, че 2 съдържанието на договорната връзка изключва клаузите за лихвен процент или неустойка от условията на договора, които противоречат на закона, тъй като са неравноправни – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 143, ал.
2, т. 5 и 10 ЗПКр.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, и установените в договора за кредит разходи не са взети предвид в пълен размер при определяне на ГПР в текста на договора (достатъчна е неправилност, която въвежда ищцата в заблуждение, без да е необходимо точно установяване на правилния ГПР), а евентуалните – ако се установи, че уговорената неустойка е прекомерна поради излизане извън присъщите обезпечителна, гаранционна и санкционна функция, или ако лихвата е определена така, че да заблуждава ищцата.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ответникът е представил на ищцата по Договор за паричен заем „***“ № *** г. 1000 лева с условие ищцата да ги върне на 15 месечни погасителни вноски, като в договора бил посочен като ГПР 48,40 %, при което общата дължима се сума била 1344,73 лева, а в общите условия е уговорена неустойка за неосигуряване на обезпечение с поръчител в размер на 1670,27 лева.
УКАЗВА на ищцата, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: размера на разходите по кредита.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: размера на ГПР по кредита; рисковете от претърпяване на вреди по кредита, които оправдават включване на неустойка.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – ***., че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за 3 отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4