Решение № 5831 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5831 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена А.

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100507166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1982/10.02.2023 г., постановено по гр. д. № 29610/22 г. по описа на СРС, 46 състав, поправено с решение № 6642/28.04.2023 г., е признато за установено, че Т. Я. Я. и Г. Д. М. дължат солидарно на ищеца „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /променено фирмено наименование от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, сумите за изискуема главница по договор за потребителски кредит № 1708302233419130/05.09.2017 г. в размер на 15 230,28 лв., изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 427,86 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 20.09.2018 г., обезщетение за забава /наказателна лихва/ върху редовно падежирали главници за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 40,59 лв., и законна лихва за забава за периода от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, по отношение на които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67543/18 г. на СРС, като е отхвърлен иска за обезщетение за забава /наказателна лихва/ върху предсрочно изискуеми главници за периода от 21.09.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 180,60 лв. С решението Т. Я. Я. и Г. Д. М. са осъдени 1 да заплатят на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /променено фирмено наименование от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно – деловодни разноски в производството по ч. гр. д. № 67543/19 г. на СРС в размер на 462,27 лв., както и в настоящото производство в размер на 1302,60 лв.

Подадена е въззивна жалба от особения представител на Т. Я. Я. и Г. Д.

М. срещу решение № 1982/10.02.2023 г., постановено по гр. д. № 29610/22 г. по описа на СРС, 46 състав, поправено с решение № 6642/28.04.2023 г., в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за обявяване на процесния договор за потребителски кредит за недействителен е неправилен. Твърди, че текстът на договора е нечетлив, неясен и не позволява на потребителя да се запознае със съдържанието му преди подписването му, тъй като елементи от договора са с шрифт, който е по – малък от 12.

Поддържа, че в случая не е спазено и изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е достатъчно в договора да е посочен ГПР като абсолютна процентна стойност, но и да са посочени изчерпателно всички разходи, които длъжникът ще направи, което в случая не е сторено. Твърди, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая е безспорно, че таксата, която кредитополучателят следва да заплаща за откриване и поддържане на пакет „Комфорт“, е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което се явява разход по кредита, който го оскъпява. Счита, че уговарянето й като отделно възнаграждение е с цел заобикаляне на закона и това налага извода, че е нищожна. Tвърди, че при неизпълнение на задължението, визирано в чл. 5.3. от договора, лихвата по кредита няма да бъде 6,269 %, а два пункта отгоре, и ГПР, посочен в чл. 4.4.1, няма да бъде в размер на 7,24 %. Поддържа, че макар процесният договор формално да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, параметрите, вписани в него, не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10, тъй като ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК включва и дължимите лихви, а какъв е техният размер не е ясно за кредитополучателя, ако не са изпълнени в съвкупност условията, посочени в чл. 4.8 /1/ и /2/. Счита, че процесният договор за 2 потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, и не дължи лихва или други разходи по кредита, но в случая тази сума не може да бъде призната за дължима, тъй като ищецът е посочил като основание на своите претенции договорно неизпълнение по договор за потребителски кредит, а чл. 23 ЗПК урежда различно основание – неоснователно обогатяване. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна – „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/ е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва доводите на въззивниците, че текстът на договора е нечетлив, неясен и не позволява на потребителя да се запознае с условията преди подписването му, като неоснователни. Поддържа, че в процесния договор е посочен размера на ГПР, както и как се формира той. Посочва, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че лихвеният процент не е бил увеличаван. Моли за потвърждавне на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/ твърди, че на 05.09.2017 г. е сключил с кредитополучателя Т. Я. Я. и солидарния длъжник Г. Д. М. договор за потребителски кредит, с който е отпуснат кредит в размер на 16 303,30 лв., напълно усвоен на 07.09.2017 г. Твърди, че кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок за погасяване – 05.09.2024 г. Посочва, че съгласно уговореното в чл.

4.1 от договора през първите 12 месеца кредитополучателят заплаща 3 фиксирана лихва в размер на 6,269 %, а след изтичане на този срок се дължи годишна лихва в размер на 6 – месечен SOFIBOR + 6,009 пункта надбавка.

Сочи, че при забава в плащането на дължимите вноски по кредита се дължи обезщетение за забава /наказателна лихва/, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна /редовна/ лиха се надбавят 10 пункта /чл. 4.5/. Твърди, че съгласно чл. 5.2. от договора кредитът следва да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 05 – то число на съответния месец, платими от 05.10.2017 г. до 05.09.2024 г. Поддържа, че кредитополучателят и солидарният длъжник са изпаднали в забава в плащането на погасителните вноски, като не са заплатени анюитетните вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 05.04.2018 г., 05.05.2018 г., 05.06.2018 г., 05.07.2018 г., 05.08.2018 г., 05.09.2018 г., с оглед на което банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми, като до кредитополучателя и солидарния длъжник са изпратени писма за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че на 21.09.2018 г. е осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по договора за кредит. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца по процесния договор за потребителски кредит, както следва: изискуема главница в размер на 15 230,28 лв., от която редовно падежирала главница в размер на 842,72 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 14 387,56 лв., изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 427,86 лв., начислена за периода от 05.03.2018 г. до 20.09.2018 г., обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на 221,19 лв. за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2019 г., от които върху редовно падежирали главници за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 40,59 лв., и върху предсрочно изискуема главница за периода от 21.09.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 180,60 лв., ведно със законната лихва за забава за периода от 19.10.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответниците Т. Я. Я. и Г. Д. М. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете като неоснователни.

Твърдят, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ищецът, в качеството му на кредитор, не е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по надлежния ред, като посочват, че върху представените по делото обратни 4 разписки е налице отбелязване, че пратката не е потърсена в срок и е върната на подателя. Поддържат, че процесният договор за потребителски кредит от 05.09.2017 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърдят, че в случая всички елементи на договораа са на шрифт, който е по – малък от 12, същият е нечетлив, неясен и не позволява на потребителя да се запознае с условията, което нарушава изискването на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин, и е основание за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържат, че в чл. 4.4.1. от процесния договор е посочен ГПР в размер на 7,24 %, който е под предвидения максимален размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не е ясно какво включва и как е формиран, като несъобразяването с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява самостоятелно основание за недействителност на договора. Твърдят, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а в чл. 5.3. от процесния договор е посочено, че за целите на изпълнението му кредитополучателят се задължава да открие и поддържа пакет „Комфорт“, за който дължи на кредитодателя месечна такса в размер на 4,95 лв. Поддържат, че чрез предвиждане на задължение за откриване и поддържане на пакет „Комфорт“, за което се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, като това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва. Твърдят, че съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита, но това не може да бъде сторено в настоящото производство, тъй като ищецът претендира сумата на договорно основание, а признаването на главницата за дължима на извъндоговорно основание съгласно чл. 23 ЗПК, би представлявало произнасяне по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на решението.

Не се спори между страните по делото, а и от договор за потребителски кредит № 170830223341930/05.09.2017 г. се установява, че между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като кредитодател, и Т. Я. Я., като кредитополучател, и Г. Д. М., като съдлъжник, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 16 303,30 лв. за потребителски нужди, 5 с краен срок на погасяване – 05.09.2024 г.

Установява се, че между страните по договора е уговорено, че за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 6,269 %, а след изтичане на този срок кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 6 – месечен SOFIBOR + 6,609 пункта надбавка, като стойността на 6 – месечния SOFIBOR, е определена за 30.08.2018 г. – 2 работни дни /спот вальор/ преди 01.09.2018 г. Уговорено е, че лихвата в частта за 6 – месечния SOFIBOR се преизчислява и променя от банката два пъти в годината – на 01 март и на 01 септември, като преизчислението се прави съгласно стойността на 6 – месечния SOFIBOR, обявена на страницата на БНБ – www.bnb.bg /или на друга страница, която заменя страницата на БНБ/, два работни дни преди 01 март и 01 септември. Лихвата, преизчислена съгласно предходното изречение, се прилага от следващата падежна дата по кредита, а ако следващата падежна дата е неработен ден, преизчислената лихва се прилага от първия работен ден след падежната дата. Банката поддържа на интернет страницата си www.rbb.bg информация за прилаганите от нея стойности на 6 – месечния SOFIBOR. Посочено е, че при така определената лихва, годишният процент на разходите /ГПР/ за кредита към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 7,24 %.