Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1425 от 13.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5300/2024
Вид
Решение № 1425
Подписан
13.11.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330205300 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 8453539, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. С. Г., с ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00лв.

Срещу ЕФ е постъпила бланкетна жалба от В. Г.. В допълнението към жалбата са изразени доводи за издаване на ЕФ при съществени нарушения на процедурните правила. Жалбоподателят твърди, че в обстоятелствената част на ЕФ е отбелязано, че не е спазил ограничението на скоростта от 50 км/ч за населено място, а в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система е отбелязано нещо различно и друго, а именно, че режима на скоростта е обозначен с пътен знак В26, по която именно разпоредба му е била определена и наложена санкцията. Според жалбоподателя административно-наказващият орган незаконосъобразно е допуснал смесването на фактическите състави на две отделни и различни по вид нарушения, което е довило до неправилна правна квалификация. Така на практика той смята, че е наказан за нарушение, което не е извършил и е поставен в ситуация на процесуална изненада, което пречи организирането на защитата му.

Административнонаказващият орган – ОД на МВР Пловдив, редовно уведомени, не изпращат представител. В писмено становище оспорват жалбата и претендират потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява. С нарочна молба е уведомил съда, че поддържа жалбата си и допълнението към нея и не 1 възразява да бъде даден ход на делото и същото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Пловдивския районен съд – VII-ми наказателен състав, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е за разглеждане и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна е установено, че от ОД на МВР Пловдив е бил издаден Електронен фиш серия К № 8453539, за това, че на 26.11.2023г. в 09.26ч. в Пловдив, Калояново, с.Долна Махала, ул. 1-ва, номер 3, посока на движение към с. Черноземен, при ограничение 50 км/ч за населено място и отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3612229 на 22.05.2023г. с МПС Хюндай Туксон с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, като е установено и заснето с АТСС № TFR1М 511, че при разрешена скорост от 50 км/ч автомобилът се е движил със скорост от 87 км/ч или скоростта е превишена с 37 км/ч.

Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.1 ЗДвП наложил на жалбоподателя В. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

В приложения към административната преписка протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 273р11492/27.11.2023г. е отбелязано, че ограничението е въведено с пътен знак В 26.

Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена от приложените в административната преписка писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбоподателят не оспорва авторството и не представя доказателства процесното МПС да е било управлявано от друго лице.

Налице е съществено противоречие при квалифицирането на нарушението в атакувания електронен фиш, което води до неяснота относно приетата от административно наказващия орган правна квалификация.

В обстоятелствената част на електронния фиш е отбелязано, че жалбоподателят не е спазил ограничението на скоростта от 50 км/ч за населено място, т.е. че е нарушил режима на скоростта, установен с общото правило, обхванато от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.

В диспозитива на фиша обаче е посочено, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.

Внимателния прочит на разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 ЗДвП води до извод, че те макар и да касаят едно изпълнително деяние /управление на МПС с превишена скорост/ се различават значително от обективна страна и са различни по същността и характера си нарушения, като нямат връзка помежду си.

Разпоредбата, разписана в ал.1 на чл.21 ЗДвП, има като обективен 2 елемент нормативно определени стойности на скоростта, които законът е забранил да се превишават.

За разлика от нея, в следващата ал.2, нормативно определени стойности на скоростта липсват. С нея законодателят е въвел възможност максимално допустимата скорост да бъде определяна ad hoc от компетентните органи, съобразно организацията на движението и поради това е въведено задължението предела на разрешената скорост на движение да бъде сигнализирана изрично с пътен знак, каквото изискване в ал.1 от същия закон не съществува.

Именно това определя нарушенията по чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП като различни, отделни и независими едно от друго и свързването на двете води до нарушение на закона.

Това е така, защото в правната доктрина и съдебната практика е прието, че свързани нарушения са тези, при които едното нарушение /вторично/ произтича от другото /първично/ или казано с други думи, хипотетично ако се премахне първичното, тогава de fakto и de jure отпада и вторичното, каквито данни по настоящето дело липсват.

Така формулирано нарушението, не позволява на жалбоподателя да разбере с кои от обективните елементи не се е се съобразил и кои правни норми е нарушил и тази неяснота по характера си е толкова съществена, че засяга в значителна степен правото му на защита и сама по себе си е основание за отмяна на електронния фиш.

Налично е и друго нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. В обжалвания Електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в Пловдив, Калояново, с.Долна Махала, ул. 1-ва, номер 3. Така посочено не става ясно къде е извършено административното нарушение, а мястото на извършване на административното нарушение е един от основните реквизити на ЕФ и то трябва да бъде посочено точно, ясно и несъмнено.

В тази връзка следва да се има предвид, че точното посочване на местоизвършване и правилното квалифициране на нарушението в съответствие с императивните изисквания на ЗАНН е гаранция за процесуална съответност на електронния фиш във връзка с охраняване в пълна степен на правото на защита на жалбоподателя, регламентирано в националното ни законодателство и ЕКЗПЧОС. Константна е практиката на съдилищата, че подобни пропуски и несъответствия във всички случаи са съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на опорочения акт.

Предвид горното съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което съдът намира, че такива не следва да му бъдат присъждани.

Процесуалния изход на делото не налага коментар на възражението на жалбоподателя, свързано с липсата на доказателства нарушението му да е извършено при условията на повторност.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 8453539, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. С. Г., с ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 /осемстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4