Определение № 13 от 05.01.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело № 20225330206904 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на З. Т. С. с ЕГН ********** от ***, подадена от повереника му адв. Г. Ч., против Постановление на Районна прокуратура гр.

Пловдив от 15.11.2022г. по пр. пр. № 6815/2019 г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 93/2021 г. по описа на ОСлО-гр. Пловдив образувано и водено за престъпление по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази и мотивите на прокурора, изложени в обжалваното му постановление, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок (обжалваното прекратително постановление е връчено на 18.11.2022г., а жалбата е постъпила в РП-Пловдив по пощата с клеймо от дата 25.11.22г.) и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.243 ал.4 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство –пострадало лице. Заради това и жалбата се прецени като допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор при РП Пловдив от 01.11.2019 г. за престъпление по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че през м. май 2018 г. в гр. Пловдив причинил другиму – З. Т. С., тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на крак, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. В хода на разследването по делото под наказателна отговорност не е привлечено лице в качеството му на обвиняем за престъплението по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер.

1

В развилото се наказателно производство са приобщени както гласни – показания на разпитаните свидетели З. С., Н.А., В.Й., А.Б., К.Д., Р.Х., така и писмени доказателства –медицинска документация, включваща история на заболяването, документи по оказана медицинска помощ на пострадалия С., документи от затворническото досие на пострадалия, назначени и изготвени са били две съдебно-медицински експертизи, първата изготвена от експерти съдебен медик, ортопед-травматолог и съдов хирург, и допълнителна изготвена от експерти съдебен медик, ортопед-травматолог, съдов хирург и ендокринолог. В изпълнение на задължителните указания, дадени с Определение № 519/12.05.2022г. по ЧНД № 2162/22г. по описа на РСПловдив, по делото е била назначена допълнителна съдебно-медицинска, ортопедично-травматична, съдова, хирургична и ендокринологична експертиза със специалисти – вещи лица от друг съдебен район.

Въз основа на анализ на наличните по делото доказателства, наблюдаващият досъдебното производство прокурор при РП Пловдив с постановление от 15.11.2022 г. е прекратил наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК с аргумент за липса на доказателства за осъществен състав на престъпление. Прието е било, че настъпилият резултат – загуба на крак на св. З. С. /тежка телесна повреда по см. на чл.128 от НК/, не е в причинно-следствена връзка от човешко поведение и конкретно от такова на медицинско лице, а причина за този резултат е болестна такава, обусловена от множеството заболявания на пострадалия.

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице.

При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. В случая фактическите констатации на прокурора, се явяват изцяло подкрепени от събраните по делото доказателства, като приетата от прокурора фактическа обстановка в обжалваното прекратително постановление се явява пълна. Обсъдени са в пълнота извършените прегледи на пострадалия С. от страна на св. Х. и св. К.Д., както и след постъпването на пострадалия в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Коментирани са и констатираните при предходното разглеждане от страна на съда противоречия в показанията на свидетелите, като са били извършени допълнителни разпити на св. Х. и св.

Б. за безспорното установяване на датите на процесните събития.

Коментирани са и предходно назначените съдебно-медицински експертизи.

Заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза на вещите лица Г., К., П., Р. и С., правилно е била кредитирана от прокурора, доколкото същата се явява изготвена от лица-специалисти в съответната област, за които липсва съмнение да са по някакъв начин предубедени, и е 2 отговорила обосновано, мотивирано и пълно на поставените въпроси.

Експертизата е изследвала в пълнота историята на заболяването на пострадалия въз основа на представените писмени документи и показанията на разпитаните свидетели, и коментирана в обжалваното прекратително постановление.

Експертите изрично са посочили, че при първоначалното диагностициране на раната е било силно подценено конкретното здравословно минало на св. С., за което са били известени в Затвора. Сочи се, че предприетото лечение е било адекватно като за здрав човек, но не и с оглед субективните оплаквания на С. и клиничната му картина, като вещите лица изрично са посочили, че е следвало веднага, още след първия преглед през м. март 2018г., пострадалият да бъде изпратен във външно специализирано болнично заведение за уточняване на започнала инфекция.

Същевременно вещите лица са категорични, че с оглед тежките съдови усложнения на база на дългогодишния некомпенсиран метаболитен синдром и диабет, с поява на ХАНК, дори и при навременното диагностициране на диабетната гангрена, т.е. дори св. С. да е бил изпратен в болнично заведение след прегледа му през м. март 2018г., то до ампутация така или иначе е щяло да се стигне, като същата е щяла да бъде извършена около 1 месец по-рано – през април 2018г., с което болките и страданията на пострадалия са щели да бъдат с 1 месец по-кратки.

При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи съответствието на постановлението с материалния и с процесуалния закон.

Настоящият състав намира, че не е налице несъответствие с материалния закон, като напълно се споделят изводите в обжалваното постановление, че липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на медицинските специалисти и загубата на крака на св. С..

Действително, неправилно св. С. не е бил изпратен в медицинско заведение още през м. март 2018г., но не това бездействие на лекарите е причинило необходимостта от ампутирането на крака му, доколкото същата се установява, че е щяла да настъпи и при своевременния му прием, т.е. дори да беше извършено необходимото действие. Доколкото причинната връзка между деянието и престъпния резултат се явява елемент от обективната страна на престъплението и е предпоставка за ангажиране на наказателна отговорност на субектите, липсата й предпоставя и липса на състав на осъществено престъпление, до какъвто правилен извод е достигнал и прокурорът.

Не е налице и несъответствие с процесуалния закон, тъй като не са били налице съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствения материал, при осигуряването на средствата за защита и при изготвяне на постановлението за прекратяване. Следва да се отбележи, че проведеното разследване е било обективно, всестранно и пълно, като прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.

3

По отношение на възраженията в жалбата, свързани с обсъждането на практиката на ЕСПЧ, съдът прави уточнението, че същите касаят преценката за евентуално дължимо обезщетение на лицето с оглед причинените му болки и страдания, които и допълнителната експертиза установява да са продължили близо месец по-дълго, отколкото щяха да продължат при своевременното му настаняване в лечебно заведение. Този въпрос обаче следва да се провери по друг ред и не е предмет на настоящото наказателно производство, изследващо наличието или липсата на престъпление, извършено от субект на наказателна отговорност.

С оглед на изложеното, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 15.11.2022г. по пр. пр. № 6815/2019 г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 93/2021 г. по описа на ОСлО-гр. Пловдив образувано и водено за престъпление по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ПОС.

Препис от определението да се изпрати на пострадалия З. С. чрез повереникът му адв. Ч. на посочения в жалбата служебен адрес, както и на РП-Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4