Решение № 15520 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15520 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана В. Недева при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Гражданско дело № 20231110134254 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. А.

И., ЕГН ********** и М. Х. И., ЕГН ********** срещу ***, ЕИК ***, с която молят ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от 120000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат смъртта на А. Г.

И.- наследодател на ищците, настъпила като последица от претърпяна от последния, на *** г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.06.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от по 29 966 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение, дължима за периода от 01.01.2021 г. до 18.06.2023 г.

Ищците В. А. И., ЕГН ********** и М. Х. И., ЕГН **********, твърдят, че приживе наследодателят им А. Г. И. - съпруг на М. Х. И. и баща на В. А. И., заемал длъжността „***“, код по НКПД № ***, при ответника по силата на Трудов договор № *** г. Сред трудовите му задължения било да зарежда със строителни материали строителни обекти на работодателя на територията на гр. София и района. Посочва се, че на *** г., около 17:00 ч., А. Г. И. паркирал поверения му товарен автомобил в производствено-техническата база на ответното дружество на адрес ***, като след използване на съблекалнята в обекта работникът се отправил да напусне сервиза, но по пътя си паднал в авторемонтен канал на територията на сервиза, който бил частично закрит от оставения върху него автомобил. В резултат на падането в канала от височина над два метра работникът получил травматични увреждания на корема, гърба и таза, както и хематом на коремната стена в лява половина, като бил закаран и приет в спешен кабинет на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където след 1 извършен преглед и рентгенография му е поставена диагноза „Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация“. На пострадалото лице е издаден болничен лист за период от 14 дни, през който следвало да спазва домашно-амбулаторен режим на лечение. Посочва се, че на 23.11.2020 г. А. И. се явил на контролен преглед при личния лекар, който му издал направление за преглед от хирург, като последният е установил данни за масивно кръвонасядане в дорзална област по ляв глутеус към ляво бедро. При повторен преглед от хирург на 26.11.2020 г. било констатирана необходимост от хоспитализиране на пострадалия за провеждане на болнично лечение. На 04.12.2020 г. А. И. постъпил в „Токуда“, където били установени данни за меко-еластична формация с цинкав цвят централно и размер от 15 см. в областта на лява латерална коремна област; наличие на формация с макроскопски вид на хематом с размер над 30 см., деформираща в областта на лява тазобедрена става; фрактури на VII-VIII-IX ребра вляво по предна и средна аксиларна линия. Били проведени консултации с хирург и ортопед на 04.12.2020 г. и 07.12.2020 г., като в заключение се констатира, че при падането в канавката пострадалият е получил подутини на таза и гръдния кош, като върху подутината на таза се образували ожулни рани. На 09.12.2020 г. пациентът бил приведен в Клиниката по ортопедия и травматология за извършване на оперативно лечение. Поради наличието на висок анестезиологичен риск пациентът е бил дехоспитализиран на 10.12.2020 г. без осъществяване на планираната интервенция и без промяна в общото му състояние. След изписването му А. И. продължил терапия с лиотон и детралекс, като на 29.12.2020 г. бил откаран с линейка на Спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ в уредено общо състояние, установяващ подутина с данни за флуктуация и спонтанна перфорация, от която секретира гноен екскудат с некротична миризма, околната кожа е зачервена и болезнена. Била констатирана и подутина в лумбалната област. Поради установяване на гнойно-възпалителен процес било необходимо хирургично лечение, като била извършена операция на 30.12.2020 г. фасциотомия, евакуация на кръвно-гноен екскудат от двете засегнати области, лаваж, дренаж. Било проведено активно лечение и реанимационни мероприятия. На 01.01.2021 г. пациентът умира поради наличието на сепсис, като в епикризата било отразено - обща гнойна инфекция на организма, при която от местно гнойно огнище патогенни микроорганизми навлизат в кръвоносната система и водят до полиорганна недостатъчност.

Посочва се, че с Разпореждане от 08.01.2021 г. на длъжностно лице на НОИ, ТД Софияград, процесната злополука е приета за трудова злополука на осн. чл. 55, ал. 1 КСО. Ищците поддържат, че злополуката се е случила поради липсата на осигурени здравословни и безопасни условия на труд в предприятието на ответника. Не било обозначено със знак за опасност мястото, където съществувало риск от пропадане на работещия. Посочва се, че траншеите и челните канали не били обезопасени с парапет и бордова дъска. Твърди се, че видимостта била ограничена, поради частична закритост на авторемонтния канал. Ищците поддържат, че в резултат на трудовата злополука, станала причина за смъртта на общия им наследодател, са претърпели неимуществени вреди. Сочи се, че ищцата М. И. имала сключен граждански брак с А. И., който бил прекратен със смъртта му и продължил над 30 години. Излагат се твърдения, че след смъртта на А. И. ищцата М. И. чувствала безпомощност и безнадеждност, имала неспокоен сън, сънувала кошмари, стряскала се през нощта, разстройвала се и трудно заспивала, изпаднала в потиснато емоционално състояние с натрапчиви мисли и фиксации, плачливост, апатия, без енергия и желание за справяне с рутинните задължения, затвореност в себе си, ограничила е контактите и излизанията извън дома. След загубата на баща си ищцата В. И. изпитвала болки и страдания, психически дискомфорт, чувство на безпомощност, апатия, безнадеждност и песимизъм за бъдещето, затвореност в себе си, ограничила е контактите и излизанията извън дома. Ищците поддържат, че предвид близките отношения с починалия и настъпилата смърт на същия след продължителни страдания за тях е възникнала тежка психическа и емоционална травма, която ще остане и занапред. Молят за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, 2 ведно с мораторна лихва за периода от датата на смъртта на А. И. - 01.01.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда на 18.06.2023 г. С определение по чл.214, ал.1 от ГПК по искане на ищците, съдът е допуснал увеличение в размера на предявените искове, като тези по чл.200 от КТ са увеличени до размер от по 160 000 лв. за всяка от ищците, а исковете по чл.86 от ЗЗД, съответно са увеличени до размер от по 41 000 лв. Претендират и присъждане на сторените в производството разноски.

С исковата молба ищците представят писмени доказателства, които са приети и приобщени към доказателствения материал по делото. По искане на ищците са изслушани и комплексни съдебно-медицински експертизи, за установяване на обстоятелствата около получените увреждания на А. И. в резултат на трудовата злополука, посттравматичното лечение и наличието на причинно-следствена връзка между травмите и смъртта на пострадалия. Събрани са и посочените от ищците гласни доказателствени средства чрез разпита на водените от тях свидетели за установяване на обстоятелствата около получените травми на пострадалия, проведеното му лечение, възникналите усложнения, както и за неимуществените вреди, претърпени от ищците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***, ЕИК ***, депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. Р. П.-САК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение с А. Г. И., по което последният заемал длъжността „***“, код по НКПД № ***, при ответника по силата на Трудов договор № *** г., както и е че е настъпила трудова злополука на сочената от ищците дата. Поддържа, че А. И. е страдал от тежки заболявания на сърцето и белите дробове, вкл. и от вродено заболяване на сърцето. Оспорва при постъпване на работа А. И. да е уведомил работодателя, че е прекарал инфаркт на миокарда, както и че страда от вродено заболяване на сърцето /форамен овале/, исхемична болест на сърцето и тежка форма на сънна апнея.

Посочва, че преди злополуката имало и други случаи на прилошаване и припадане от страна на А. И., като последният не е взел мерки. Не оспорва наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и получените травми по корема, долна част на гърба и таза с неуточнена локализация. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт на работника. Посочва, че непосредствено след настъпване на трудовата злополука, А. И. е станал сам и си е тръгнал, без да уведоми работодателя или колегите си за падането и получените травми. Посочва, че видно от образната диагностика, направена на пострадалия на 10.11.2021 г., не били констатирани фрактури на ребра, нито е установена патология на абдомена /корем/ или СПТ в коремната кухина и малкия таз. Не били установени и увреждания на вътрешните органи. Поддържа, че при извършения преглед на пострадалото лице от личния му лекар на 11.11.2020 г. няма данни за болки в корема, не била предписани и терапия с основната диагноза. Оспорва твърденията, че на 23.11.2020 г. А. И. е отишъл на преглед при личния си лекар, в резултат на което било установено увеличаване на хематомите. Съгласно анамнезата ставало въпрос за битова травма. Видно от амбулаторен лист от 23.11.2020 г. А. И. не е имал други оплаквания извън първоначалните и не му е била назначена терапия. Поддържа, че видно от медицинските документи починалият е страдал от тежки заболявания на сърцето, имал е 2 стента при трудоустрояването му, а през последния месец му бил поставен още един поради исхемична болест, вредно сърдечно заболяване, лявокамерна систолна дисфункция. Страдал е от тежка форма на сънна апнея, както и от заболявания на белия дроб. Бил е с тежка дихателна недостатъчност, дислипидимия, като в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ било установено, че страда и от бъбречна недостатъчност. Поддържа, че констатираният впоследствие, 14 дни след злополуката хематом бил получен в резултат на друг, битов инцидент. Оспорва в резултат на трудовата злополука пострадалият да е получил фрактури на ребрата. Релевира възражение за съпричиняване. Посочва, че ищецът е пушил над 20 цигари дневно. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът също е представил писмени доказателства, 3 които са допуснати и приети. По негово искане са изискани и приобщени към доказателствения материал справки от НЗОК за здравословното състояние на А. Г. И., за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2021 г. Ответникът също е поставил въпроси към допуснатите комплексни съдебно-медицински експертизи, изготвени от съответните лекари специалисти по хирургия, ортопедия, кардиология, рентгенология и септична хирургия.

Приобщени са медицински документи, ИЗ, дискове и снимки от образните изследвания на абдомен, скенер и гръден кош и др. от предстоя и лечението на починалия А. И., от престоя му в УМБАЛ „Токуда“, както и такива от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ свързани с рентгенографии на белите дробове и сърцето, и абдомен на А. И., извършени на *** г., от Спешен кабинет по хирургия и от последния му предстой там от 29.12.2020 г. до 01.01.2021 г. По искане на ответника са допуснати до разпит посочените от него свидетели, за установяване на обстоятелствата около настъпване на трудовата злополука и здравословното състояние на А. И., по време на работа.

По реда на чл. 219 ГПК е привлечено като трето лице помагач на страна на ответника, ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД, като застраховател по „Задължителна застраховка на работника и служителя за риска трудова злополука“, обективирана в полица № 580018200119, и полица № 580018300120, както и на медицинска застраховка № 230000600120, по която А. И. е застраховано лице. Прави искане по чл. 190 ГПК третото лице помагач да представи наличната документация в случай на заведена от наследниците на починалия преписка срещу застрахователното дружество.