Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1336 от 05.11.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
195/2026
Подписан
05.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. Велико Търново, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110100195 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от А. М. Б., чрез адв. С.

И. - ВТАК, срещу ЗД „Бул Инс“ АД - град София кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.

45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че последният е пострадал при ПТП, настъпило на *** година в град ***, на кръстовище на ул. „***“ и ул. „***“, срещу магазин „***“, за което е съставен Констативен протокол за ПTП с пострадали лица № ***. Твърди, че произшествието било реализирано от виновния водач на MПC марка „***“, модел „***“ с рег. № *** — Х. К.

М., който нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на преминаващия на път с предимство мотор, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управляван от ищеца, при което настъпил удар. Посочва, че в резултат на ПТП ищецът е получил масивно кръвонасядане с дълбок хематом в меките тъкани на лява хълбочна кост и ляво бедро с насложена локална инфекция/, оперативна инцизия с евакуация на флегмона/, охлузени рани по гърба, левия лакът, ляво коляно и лява подбедрица.

Твърди, че наред с претърпените физически болки и страдания травмите са повлияли на общото състояние на ищеца, сънят и почивката на същия, като продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес и психически 1 дискомфорт. Навежда доводи, че наред с физическите травми и душевни такива, последният е претърпял и имуществен вреди, свързани със заплащането на СМУ в размер на 36.32 евро. Посочва, че виновният за настъпилото ПТП Х. К. М. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, издадена от ответното дружество за управлението на автомобил марка „***“, модел “***“ с рег. № ***, поради което е предявена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, по която е образувана щета № **********, но ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение. Направено е искане ЗД „Бул Инс“ АД – град София да бъде осъдено да заплати на А. М. Б. сумата в размер на 8 000.00 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от *** година, както и сумата в размер на 36.20 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за СМУ, в резултат на ПТП от *** година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното им изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ЗД „Бул Инс“ АД – град София оспорва изцяло предявените по делото искове както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „***“, модел “***“ с рег. № ***. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като посочва, че представените по делото доказателства нямат установителен характер. Оспорва както наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил, така и наличието на вина на същия. Твърди, че настъпването на ПТП представлява случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК за водача на лекия автомобил. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като твърди, че с поведението си последният е създал предпоставки и условия за настъпване на инцидента, както и поради управление на мотоциклета с несъобразена скорост. Оспорва както характера, така и размера на предявените искове, които счита за силно завишени. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към *** година за лек автомобил марка „***“, модел “***“ с рег. № *** има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, валидна до *** година по Застрахователна 2 полица № ***.

Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от *** година /л. 6/, на *** година около 19.00 часа в град ***, ул. „***“ / ул. „***“, срещу магазин „***“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“, модел “***“ с рег. № ***, собственост на Ц. И. И. и управляван от Х. К. М. и мотор, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост и управляван от А. М. Б.. В протокола е отразено, че водачът на лекия автомобил Х. К.

М. отнема предимството на водача на мотоциклета и става причина за ПТП. Посочено е и че А. М. Б. е получил охлузвания по горни и долни крайници в лявата част.

По делото са изискани и приложени заверени копия от материалите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, образувана по Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***от *** година /л. 81-93/.

Приложени са и заверени копия на Резултат от образното изследване - КТ на торакс и корем от *** година на МОБАЛ „***“ АД - ***; Съдебномедицинско удостоверение № *** от *** година на д-р Н. Г., ведно с Фактура № *** от *** година;

Епикриза ИЗ № ***, издадена от МОБАЛ „***“ АД - ***; Лист за преглед на пациент КДБ/СО - № *** от *** година; Резултат от образното изследване по костите на дясна лакетна става от *** година на МОБАЛ „***“ АД - ***; Резултат от образното изследване на тазова кост от *** година на МОБАЛ „***“ АД - *** /л. 7-14/.

Не е спорно, а и от приложеното заверено копие на Писмо, изх. № *** от *** година на ЗД „Бул Инс“ АД /л. 15/ се установява, че във връзка с подадена от ищеца застрахователна претенция, в ответното дружество е образувана преписка № ***, по която са изискани допълнителни документи.

В проведеното на 20.05.2026 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят Г. П. М. – майка на ищеца, заявява, че разбрала за катастрофата в деня, когато е станала - късно вечерта той й се обадил и казал, че е в болница, а тя дошла на следващия ден когато вече била минала операцията. Посочва, че той бил доста зле, видимо травмиран и изплашен. Стоял в болницата 4, 5 или 6 дни и тя била при него докато го изпишат, а след това останало това момиче - другият свидетел. Заявява, че тя била тук в ***, ходела на работа, но и ходела постоянно при него да му помага. Посочва, че го боляло, имал болки по крака, не можел да се завърти, не можел да клекне, да стане, да спи на една страна, като травмите били от лявата страна. Заявява, че имал ограничение за къпане докато не му махнат конците.

Посочва, че имал уговорка от *** или *** месец да го назначат в училището в с. ***, но тъй като претърпял катастрофата назначението му се отложило, а след назначаването му давали повече почивки, за да се възстанови, понеже трудно ходел.

Споделял й е, че има психични последици от катастрофата, че има страхове и притеснения, включително да кара мотора.

3

Свидетелят А. Л. Л. – приятелка на ищеца, посочва, че в деня на катастрофата трябвало да се видят малко по-късно вечерта, но когато тя отишла у тях, разбрала за катастрофата и че го били изписали, но тъй като вече му се била подула едната страна, бил се образувал хематом и го закарала отново в Спешно отделение, град ***, където вече го приели, настанили го и му казали, че трябва да го оперират. Заявява, че бил в болницата може би за 4-5 дена, а след изписването му имал нужда от съдействие, тъй като придвижването му било затруднено поради болката. Посочва, че тя ходела от време на време да го наглежда как е и има ли нужда от нещо да му се купи и да му се занесе, съдействала му, като този период продължил може би около 3 седмици. Имал оплаквания, че го боли и то било видимо, че придвижването му е затруднено, накуцуквал от болката в горната част на крака. Заявява, че след катастрофата той изпитвал страх да се качи отново да шофира мотор и все още има такава предпазливост и страх.

В проведеното на 08.10.2026 година съдебно заседание свидетелят Х. К. М. заявява, че е участвал на ПТП, като той бил с лек автомобил „***“ с рег. № ***, а другият шофьор бил с мотоциклет. Посочва, че мотоциклетът идвал от спортната зала и се движел надолу, а той идвал от кръговото и се движел нагоре и тъй като мотоциклетът се движел зад лек автомобил, той не го виждал. Заявява, че той щял да завива наляво към фитнес „***“ и другият автомобил, който бил пред мотора също завивал наляво, видял мотора когато другият автомобил вече завил наляво. Набил спирачки и спрял, а момчето се стреснало, хвърлило мотора и паднало. Посочва, че удар между автомобила и мотора нямало. Той хвърлил мотора настрани и паднал, като се ударил в колата му, но тя вече била спряла. Заявява, че бил с ниска скорост, защото бил спрял в кръстовището, а ако не бил спрял, може би щял да го помете.

От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза /л.

81-87/ се установява, че механизмът за настъпване на пътнотранспортното произшествие е следният: На *** година, около 19.00 ч., лекият автомобил „***“ с рег.

№ ***, управляван от Х. К. М., който се е движил в град *** по ул. „***” посока от юг към север, в полагащата му се за движение в средна пътна лента, предприема маневра наляво със скорост 28.8 km/h. Мотоциклетът „***” с рег. № ***, управляван от А. М. Б. се е движил в град *** по ул. „***” посока от север към юг, в полагащата му се западна пътна лента за движение направо със скорост 56 km/h. При така създалата се пътна ситуация водачът на мотоциклета се опитва да предотврати контакт с лек автомобил „***“, като отхвърля мотора в движение и вследствие на това водачът се плъзга до предната част на лек автомобил „***“, а мотоциклетът продължава движението си чрез плъзгане до югозападния ръб на кръстовище, образувано от ул.

„***“ и ул. „***“. В резултат на така възникналата опасност от сблъсък и предприетите действия на мотоциклетистът да предотврати директно удар с лекия автомобил, от контакта с асфалтовото покритие са нанесени щети на мотоциклета и е 4 пострадал мотоциклетистът. Така могат да бъдат обяснени действия на мотоциклетиста, когато възприеме опасност от удар с лек автомобил, който му пресича траекторията, да отхвърли мотоциклета и той да падне върху асфалта, с цел предотвратяване на директен удар. Описаното поведение може да бъде обяснено като аварийна маневра за избягване или намаляване на тежестта на неизбежен сблъсък, но е важно да се направи разлика между умишлено „отхвърляне“ на мотоциклета и загуба на контрол вследствие на аварийна реакция. Основната причина е навлизането на лекия автомобил в траекторията на насрещно движещия се мотоциклет. Водачът на лекият автомобил като не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет е настъпило произшествието. Скоростта на лек автомобил „***“ преди ПТП може приблизително да се определи на 28.8 км/ч. Скоростта на мотоциклет „***“ преди ПТП може приблизително да се определи на 49.9 км/ч. След освобождаване на ограничаването на видимостта от движещи се ППС, за двамата водачи видимостта е била вече неограничена, при което водачът на лек автомобил „***“ е имал възможност да пропусне мотоциклета и да предотврати ПТП. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил „***“ е имал възможност да се съобрази с движещият се мотоциклет в посока от север към юг и като го пропусне по този начин да предотврати ПТП. След възприемане на опасността от пресичане траекторията на движение на мотоциклета от лекия автомобил, мотоциклетистът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Времето и разстоянието за спиране са били недостатъчни. В проведеното на 16.09.2026 година съдебно заседание вещото лице допълва, че от данните в делото се вижда, че е имало автомобил пред мотоциклетиста, който е завивал наляво, но това ограничение е в даден момент. Преди завиването на този автомобил мотоциклетистът се е движел на достатъчно разстояние, при което водачът на лекия автомобил е имал възможност да го възприеме преди това, както и да се съобрази с това, че когато завива наляво в тази лента, е възможно да има превозно средство, каквото е в случая мотоциклетът, докато мотоциклетистът не е имал възможност да определи, че някой ще му пресече траекторията на движение, тъй като той си се е движел в неговата пътна лента и не е имал възможност. Заявява, че често пъти добрите мотоциклетисти при възприемане на такава опасност правят това изтикване на мотора или падат от него, защото по този начин ударът ще стане с по-малка сила. Възможно е да е направил такова скачане, но има и свидетел, който казва, че е натиснал спирачката.