Решение № 857 от 30.04.2019, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 857 от 30.04.2019г., град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на втори април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Станимир Христов при секретар Биляна

Недкова, като разгледа докладваното от съдия

Христов административно дело номер 2447 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „МАРАМАР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9, ет. 5, представлявано от Р. Я. П., чрез пълномощник – В. К. К. с адрес за призовки и съобщения – гр. ***, ул. „****“ № **, ет. *, офис „****“ ** против Ревизионен акт (РА) № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год., издаден от Н. К. Ж. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.

Г. Д. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната му част с Решение № 160/ 25.07.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г.Н. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, не ангажира допълнителни доказателства.

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт Т. Ж. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217007890-020-001/15.11.2017 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „МАРАМАР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9, ет. 5, представлявано от Р.

Я. П. с предметен обхват: данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2017 год. до 30.06.2017 год. Указано е, ревизията да завърши в срок от два месеца от връчване на ЗВР. Така постановената заповед е била връчена по електронен път на 21.11.2017 год., видно от разписката към нея, от която дата е започнал да тече указания срок за извършване на ревизията. Така определения срок се е оказал недостатъчен, поради което със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-02000217007890-020-002/15.01.2018 год. е указано, ревизията да завърши до 21.02.2018 год., като от приложената разписка се установява, че заповедта е редовно връчена по електронен път на 22.01.2018 год. И така определения допълнителен срок за извършване на ревизията се е оказал недостатъчен, поради което със ЗИЗВР № Р-02000217007890-020-003/ 16.02.2018 год. и ЗИЗДВР № Р-02000217007890-020-004/15.03.2018 год. срока е бил удължаван, последно до 20.04.2018 год. Така постановените заповеди също са били редовно връчвани по електронен път.

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000217007890-092-001/04.05.2018 год., връчен по електронен път и надлежно получен на 04.05.2018 год., видно от разписката към него. По повод така връчения РД и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение от ревизираното дружество.

След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили Ревизионен акт (РА) № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 21.05.2018 год. на „МАРАМАР“ ЕООД, както следва: задължения за довнасяне в размер общо на 42 119,36 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 3 805,18 лева. Ревизионният акт отново е връчен по електронен път и видно от разписката към него е получен на 28.05.2018 год.

С жалба вх. № ИТ-00-5853/11.06.2018 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, „МАРАМАР“ ЕООД представлявано от управителя Р. Я. П., чрез пълномощника си В. К. К. е оспорило РА № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год. в частта за допълнително определените данъчни задължения, както следва:

ДДС за данъчен период м.05.2017 год. в размер на 11 777,00 лева, ведно със съответната лихва за забава; ДДС за данъчен период м.06.2017 год. в размер на 12 550,00 лева, ведно със съответната лихва за забава, пред Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас. По повод депозираната жалба, Директора на Дирекция „ОДОП“ е постановил Решение № 160/25.07.2018 год., с което е потвърдил РА № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год., в обжалваната му част, в която са установени дължимите от „МАРАМАР“ ЕООД задължения за данъци, както следва: по ЗДДС за данъчния период от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. в размер на главница 11 777,00 лева и лихва 1 115,63 лева и за данъчен период от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. в размер на главница – 12 550,00 лева и лихва 1 004,08 лева. В мотивите на решението е прието, че РА не е обжалван в частта по отношение на определените за данъчен период м.05.2017 год. задължения, произтичащи от деклариран и невнесен от задълженото лице в указания в чл. 89 от ЗДДС срок за внасяне на данък в размер на 17 792,36 лева и начислени върху тази сума 1 685,47 лв. лихви за просрочие.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год., потвърден в оспорената част с Решение № 160/25.07.2018 год. Заявени са твърдения че посочения РА е неправилен и незаконосъобразен, поради което е формулирано искане за неговата отмяна. По мнение на жалбоподателя, констатациите на приходната администрация за липса на реални доставки на услуги от доставчиците „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД са неправилни и необосновани, противоречащи на събрания в хода на ревизионното производство доказателствен материал. Твърди се, че в хода на извършените насрещни проверки на двамата доставчици, същите са представили подробно описани писмени доказателства, анализът на които обосновава единствено логичния извод за реално осъществени услуги. В отговор на констатациите на органа по приходите, в жалбата е заявено, че наетите лица са били по граждански договори, поради което, същите не се командироват, разходи за транспорт и нощувки не се отчитат от възложителя и доставчиците не са правили и отчитали такива разходи, тъй като такива не са били правени и не е било необходимо да се правят. Заявено е също и твърдението, че разходите по процесните доставки са отразени по съответните счетоводни сметки и са формирали себестойността на продукцията, реализирана от „МАРАМАР“ ЕООД, т.е. същите се явяват предмет на последваща облагаема доставка. Оспорва се и извода на приходната администрация, че в представените и приложени по административната преписка писмени доказателства липсва ясно дефиниран предмет, бланкетност и др., като според жалбоподателя, видовете работа са ясно и точно описани с предмет, обем, цена в степен достатъчна да бъдат индивидуализирани. В заключение, жалбоподателя се позовава на практиката на СЕС, обективирана в няколко съдебни акта. Предвид така формулираните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на оспорения ревизионен акт.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби и материалноправните норми на приложимия закон. Този извод се налага по следните съображения:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.

В настоящият случай, оспорения РА № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год. е издадени от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор при ТД на НАП Бургас, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, като ръководител на ревизията. В административната преписка, с цел установяване на компетентността на органа по приходите, от страна на ответника са ангажирани писмени доказателства, в т.ч. и писмо изх. № 785/05.09.2017 год. от „БОРИКА“ АД в качеството му на доставчик на удостоверителни услуги, от които се установява, че длъжностните лица, служители на ТД на НАП Бургас, към момента в който са подписали съответните документи (ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА) са разполагали с валиден квалифициран електронен подпис, издаден по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават (както се посочи с КЕП, за които липсва съмнение относно тяхната достоверност). Към ревизионният акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000217007890-092-001/04.05.2018 год., като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт на собствено основание. За пълнота следва да се посочи, че и жалбоподателя не е заявил наличието на процесуални нарушения.

След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

„МАРАМАР“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 11.10.2012 год. със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9, ет. 5, като дружеството се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала Р. Я. П.. Дружеството има предмет на основна дейност през ревизирания период – търговия и отдаване под наем на машини и оборудване, предназначени за производство на вино. Регистрирано е по ЗДДС считано от 25.10.2012 год. Дружеството има нает обект – складово помещение в с. Хаджидимитрово, м. Чифлика, общ. Тунджа, обл.

Ямбол по договор за наем със „СЪНДАЙЛ УАЙНЪРИ“ ООД. Ревизираното дружество няма регистриран ЕКАФП.

В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период 01.05.2017 год. – 30.06.2017 год. „МАРАМАР“ ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по фактури за доставка на услуги от доставчиците „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“

ЕООД, както следва:

- фактура №

**********/29.05.2017 год. издадена от „Шато Марен

93“ ЕООД с предмет на доставката - ремонт и профилактика по спецификация на стойност 58 885,00 лв. и начислен ДДС 11 777,00 лв.;