Определение № 5634 от 04.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5634 гр. София, 04.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Марева

Членове:

Емилия Донкова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002104390 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. С.-Б., против решение № 86 от 17.05.2023 г. по в. гр. дело № 147/2023 г. на Видински окръжен съд, с което е отменено решение № 100 от 11 ноември 2022 г. по гр. дело № 91/2022 г. на Районен съд - Белоградчик, поправено с решение от 27.01.2023 г., в обжалваната му част, с която е обявен за относително недействителен по отношение на нея, В. Й. Н., Е. Ф. С., М. Е. С. и И. Е. С. договор за покупко-продажба по нотариален акт № 41/2011 г., по силата на който И. К. Ц. и В. К. К. са прехвърлили на Б. Д. С. собствеността върху следните недвижими имоти в землището на [населено място], област В.: нива от 3.892 дка в м. „В. с.“ - имот с идентификатор ***; нива от 1.999 дка в м. „Р./П. п.“ - имот с идентификатор ***; нива от 1.999 дка в м. „Р./П. п.“ - имот с идентификатор ***; нива от 1.952 дка в м. „К. с.“ - имот с идентификатор ***; нива от 22.398 дка в м. „К. с./У.“ - имот с идентификатор ***; нива от 2.000 дка в м. „К. с.“ - имот с идентификатор ***, и нива от 9.993 дка в м. „П.“ - имот с идентификатор ***, и е допусната съдебна делба на същите земеделски земи между нея, В.

Й. Н., Е. Ф. С., М. Е. С., И. Е. С., И. К. Ц. и В. К. К., както и в частта за разноските, като вместо него е постановено друго по същество, с което са отхвърлени исковете по чл. 76 ЗН и чл. 69, ал. 1 ЗН за обявяване за относително недействителен на договора за покупкопродажба и за делба на посочените земеделски земи. Посочено е във въззивното решение, че в останалата част първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е нищожно поради липса на формирана воля за отхвърляне на иска по чл. 76 ЗН, недопустимо поради произнасяне по непредявен иск с разглеждане на възражение за придобивна давност към по-късен момент от разпоредителната сделка, предмет на иска по чл. 76 ЗН, и неправилно поради 1 постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на въззивния съд относно началото на придобивната давност като фактическа власт, приложимостта на презумпцията на чл. 69 ЗС при установено въз основа на друго правно основание държане и липсата на манифестиране на промяната на намерението пред собствениците. Иска отмяна на решението и претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, с нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на решението относно извода за основателност на възражението за придобивна давност поради необсъждане на всички доводи и възражения на страните и неспазване на приложимите правила при формиране на правните изводи, които са и противоречиви, и със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен. Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно презумпцията на чл. 69 ЗС; 2. Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й, и същата следва да се счита за опровергана, когато фактическата власт е установена на правно основание и без да се отричат правата на другите собственици. По посочения въпрос излага, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 112 от 7.08.2019 г. по гр. дело № 3065/2018 г. на ВКС, I г.о., решение № 72 от 01.10.2020 г. по гр. дело № 3485/2019 г. на ВКС, I г.о., мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, и решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. дело № 1840/2013 г. на ВКС, I г.о.; 3. След като се установява основание за начало на упражняването на фактическата власт без да се отричат правата на собственика, упражняващото фактическата власт лице следва ли да доказва по категоричен начин, чрез пълно и пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си, противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение. По посочения въпрос твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 31 от 08.02.2016 г. по гр. дело № 4539/2015 г. на ВКС, I г.о.; 4. Обръщането на държанието във владение трябва ли да бъде явно и за да промени държането във владение, необходимо ли е държателят да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Излага, че даденото в обжалваното решение разрешение е в противоречие с практиката на ВКС по решение № 77 от 18.06.2018 г. по гр. дело № 3229/2017 г. на ВКС, II г.о., решение № 161 от 19.07.2013 г. по гр. дело № 1163/2013 г. на ВКС, II г.о.; решение № 31 от 08.02.2016 г. по гр. дело № 4539/2015 г. на ВКС, I г.о., и други;

5. Попада ли сред действията, с които се довежда до знанието на останалите съсобственици, 2 намерението на държателя да свои целия имот, вписването на нотариалния акт, по който въпрос се навежда, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 161 от 19.07.2013 г. по гр. дело № 1163/2013 г. на ВКС, II г.о.; 6. Дали, когато един от наследниците се с разпоредил с частите на останалите, продажбата има вещно действие. Въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 483 от 15.07.2010 г. по гр. дело № 991/2009 г. на ВКС, I г.о.; 7. За да доведе до придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението на съсобственика да свои целия имот трябва ли да бъде изявена по отношение на останалите съсобственици, защото не могат да се черпят права от поведение, срещу което собственикът, поради неведение, не може да се защити. Извежда доводи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 60301 от 17.01.2022 г. по гр. дело № 479/2021 г. на ВКС, IV г.о., и други, постановени по този въпрос;

9. При произнасяне по обективно съединени искове по чл. 76 ЗН и по чл. 341 ГПК във вр. с 69 ЗН, когато съдът намери за основателно въведено от третото лице приобретател възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, последваща разпоредителното действие, съдът следва ли да отхвърли иска по чл. 76 ЗН, респ. иска по чл. 341 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН или следва да ги уважи. В същата хипотеза, в първата фаза на делбата, съдът следва ли да отхвърли иска по чл. 341 от ГПК във вр. с чл. 69 ЗН, или следва да ги уважи, и 10. Недействителността по чл. 76 ЗН разпростира ли действието си и върху това, с което наследникът се е разпоредил в повече от припадащите му се идеални части от наследството или по отношение на тези идеални части, с които наследникът се е разпоредил в повече, приложение намират правилата за продажба на чужда вещ. Посочва, че за последните два въпроса (девети и десети) е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като техния отговор е от значение за възможността и реда, по който неразпоредилите се наследници ще могат да защитят правата си.

Ответникът по касация – ответникът Б. Д. С., е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Няма претенция за разноски.

Другите страни по производството - В. Й. Н., Е. Ф. С., М. Е. С., И. Е. С., И. К. Ц. и В. К. К., не са подали отговор на касационната жалба в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, обосновани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с 3 редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството е в първата фаза на съдебната делба, образувано пред първоинстанционния съд на 10.03.2022 г. по предявени от А. С.-Б. иск по чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 41 от 12 декември 2011 г. с предмет седем земеделски имота в землището на [населено място], [община], Област В., и иск по чл. 69, ал. 1 ЗН за допускане до делба на тези имоти и имот с идентификатор ***, представляващ пасище от 4.533 дка в м. „П.“ в землището на [населено място], [община], Област В.. За обосноваването им излага твърдения, че тя и ответниците И. Ц., В. К., В. Н., Е. С., М. С. и И. С. са наследници на общия им наследодател Т. К. П., починал на 03.04.1960 г., и на които с решение № 00130 от 26.05.1997 г. на ПК Д. е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти, като след смъртта на майка й В. М., настъпила на 04.12.2019 г., установила, че е наследник на тези имоти, а при снабдяване със скици за същите от АГКК, че за седем от имотите за техен собственик е посочен друг, за който е установено от справка в АВп, че е ответникът Б. С., на който сънаследниците и ответници по производството В. К. и И. Ц. са продали имотите с договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41 от 12 декември 2011 г. При сключването на посочения договор с наследствената вещ продавачите са представили удостоверение за наследници № 110 от 15.11.2011 г., в които не са отразени всички наследници на общия наследодател, тъй като в него липсвала дъщеря му С. К., поради което прехвърлителната сделка на основание чл. 76 ЗН се явявала относително недействителен по отношение на другите наследници.

Така предявените искове в законоустановения срок са оспорени от сънаследниците В. К. и И. Ц. и приобретателя Б. С. относно имотите по прехвърлителната сделка. Сънаследниците В. К. и И. Ц. са направили възражения, че искът по чл. 76 ЗН е погасен по давност и че собствеността върху имотите по сделката е била придобита от тях въз основа на осъществявано давностно владение от 1997 г., които и били получени от техния баща К. К. по извършена от общия наследодател Т. П. делба по чл. 301 ЗН (отм.). Приобретателят Б. С. е навел възражение за придобиване на собствеността въз основа на осъществявано от него добросъвестно давностно владение върху имотите от сключване на прехвърлителната сделка на 12 декември 2011 г., по която неговите праводатели са се легитимирали като единствени собственици на имотите, а при евентуалност въз основа на изтекла в негова полза 10годишна придобивна давност, считано също от сключването й - 12 декември 2011 г., предвид установяването й с прехвърлителната сделка, обуславяща и приложимостта на чл. 69 ЗС.