Решение № 11151 от 10.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11151 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110114973 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.411, изр.2 КЗ.

С исковата молба ищецът ЗК „Л.И.”АД е предявил установителен иск за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземанията за плащане на сумата от 11 871,25 лв, представляващи 1/2 част от платеното от дружеството- ищец застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № *** по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществените вреди на автомобил "Фолксваген Голф",рег. № MZ-HD 2222, причинени при реализираното на 21.03.2018г. пътно-транспортно проишествие на магистрала А3 в Република Германия по вина на водача на товарен автомобил „***** , който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите ” при дружеството- ищец, към който е било прикрепено ремарке с рег. № **** , което е обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите ” при дружеството-ответник, заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 3481/2022г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат иска. При 1 устните състезания в заседанието на 17.05.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представените на 21.05.2024г. писмени бележки от пълномощник на ищеца.

Ответникът ЗАД”О.З.К.З”АД оспорва изцяло предявения иск според изявлението на пълномощника му в депозирания на 03.05.2023г. отговор на исковата молба. Обосновава се становище , според което приложимо в конкретния случай е българското право според решение на Европейския съд от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14и С-475/14 , тъй като България е страната по местоживеене на виновния водач , а според изричната разпоредба на чл.479, ал.1 КЗ вреди , причинени от ремарке , свързано с МПС по време на движение се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на теглещото МПС, който в конкретния случай е ищецът.

Оспорва се и размера на изчисленото от ищеца застрахователно обезщетение , като се твърди , че е завишен.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на иска. В заседанието на 17.05.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника , но с писмено становище от 15.05.2024г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

По делото не се спори , че ищцовото дружество е застраховател по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” на товарен автомобил „***** , а ответното дружество е застраховател по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” на ремарке с рег. № **** , което е било прикрепено към посочения товарен автомобил.

Няма спор между страните и , че на 21.03.2018г. е осъществено пътно-транспортно проишествие на магистрала А3 в Република Германия по вина на водача на товарен автомобил „*****.

Безспорно е и , че при процесното ПТП са нанесени имуществени вреди по автомобил "Фолксваген Голф",рег. № MZ-HD 2222, за които ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 23 742,50 лв.

Спорен по делото е въпросът дали ответникът следва да плати 1/2 част от застрахователното обезщетение , като възстанови съответната сума на ищеца. Според ищеца ответникът дължи половината от застрахователното обезщетение за вредите от процесното ПТП , тъй като е застраховател по риска „Гражданска отговорност” с обект ремаркето , което е било прикрепено към товарния автомобил , упавляван от виновния водач по време на процесното ПТП , а според германското законодателство , което е приложимо в случая , зазстрахователят на ремаркето също отговоря за щетите , причинени при управлението на теглещото МПС. Според ответника приложимо в случая е българското право , което 2 регламентира отговорност в тези случаи само на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на теглещото МПС, но не и на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на прикаченото ремарке. Възражението на ответника е основателно.

Според Решение на ЕС от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 разпоредбата на чл.14, буква б) от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. не съдържа специално стълкновително правило за определяне на приложимото право спрямо регресния иск между застрахователите при обстоятелства , когато теглещото МПС и прикаченото към него ремарке са обект на застраховки при различни застрахователи , затова следва да се приложат Регламент (ЕО) № 593/2008г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. (Рим І) и Регламент (ЕО) № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. (Рим ІІ) , според които приложимото право срямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство проишествие , срещу застрахователя на тегленото по време на проишествието ремарке , се определя съгласно чл.7 от Регламент № 593/2008 , ако правилата на деликтната отговорност , приложими спрямо това проишествие по силата на чл.4 и следващите от Регламент № 864/2007предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.

Според чл.7, т.2 , абзац 2 от Регламент № 593/2008 когато страните не са избрали приложимо право за уреждане на застрахователното правоотошение, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата , в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. В конкретния случай няма нито твърдения , нито доказателства страните да са избрали приложимо право за уреждане на застрахователните отношения , поради което следва да се приеме , че приложимо е българското законодателство , което е право на седалището на двете застрахователни дружества.

Германското законодателство , на което се позовава ищецът , е неприложимо в конкретния случай.

Съгласно чл.479,ал.1 от Кодекса за застраховането вреди , нанесени от ремарке по чл.481, ал.1, изр.2 КЗ и чл.481, ал.2 , т.3 КЗ , което е свързано с МПС и е функционално зависимо от това МПС по време на движение и/или когато се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителбната застраховка„Гражданска отговорност на автомобилистите” , свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС. Следователно в процесния случай отговорността за възстановяване на щетите , причинени от водача на товарния автомобил , към който е било прикачено ремаркето , е за ищеца като застраховател по риска „Гражданска отговорност” с обект товарния автомобил , който е теглещото МПС. За ответника като застраховател по риска „Гражданска отговронст” с обект ремаркето не е възникнало задължение по българското право за обезщетение на врезите , причинени от водача на теглещото МПС – товарния автомобил „*****, съответно за ищеца не е възникнало вземане за получаване на поломината от изплатеното от него застрахователно обезщетение.

3

Доколкото претендираното от ищеца вземане не съществува , предявеният от него иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.411,изр.2 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото :

Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като с решението исковете се отхвърлят изцяло.

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.

Ответната страна страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (100 лв).

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това производство.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „Л.И."АД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. **** против ЗАД”О.З.К.З”АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. **** установителен иск по чл. 422

ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.411,изр.2 КЗ за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от от 11 871,25 лв ( единадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки), представляващи 1/2 част от платеното от дружеството- ищец застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № *** по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществените вреди на автомобил "Фолксваген Голф",рег. № MZ-HD 2222, причинени при реализираното на 21.03.2018г. пътно-транспортно проишествие на магистрала А3 в Република Германия по вина на водача на товарен автомобил „***** , който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите ” при дружеството- ищец, към който е било прикрепено ремарке с рег. № **** , което е обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите ” при дружеството-ответник, заедно със законовата лихва върху главницата, считано от 4 датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 3481/2022г. по описа на СРС,68 състав.

ОСЪЖДА „Л.И."АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

**** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД”О.З.К.З”АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. **** на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 100 лева ( сто лева), представляващи полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5