Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 07.07.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 324/2025
Вид
Решение № 120
Подписан
07.07.2025
В сила
07.07.2025
Състав
СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ, КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. ХАСКОВО, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600324 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХI от НПК.

С Присъда рег. № 19/20.03.2025 година, постановена по наказателно дело от общ характер № 20245640201014 по описа за 2024 година, РС Хасково е признал подсъдимия Н. А. М. за виновен в това, че на 18.07.2024г., в гр. Хасково, отнел чужда движима вещ, която не е под постоянен надзор, а именно: осветително соларно тяло (лампа) с LED диоди, на стойност 36 лева, от владението на Г.С. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

28, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца по НОХД № 579/2024г. на ХРС, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и е постановено да се изтърпи изцяло, отделно и преди това, наложено с присъдата по н.о.х.д.№ 1014/2024г. при първоначален „общ“ режим.

В тежест на Н. А. М. са били поставени направените в досъдебната фаза на производството разноски.

1

Недоволен от съдебния акт е останал защитникът, който го обжалва в законовия срок, с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание.

Според защитника са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП защото в периода 08.2024г. – 02.2025г. подсъдимият извършил няколко кражби и следвало да се прецени дали не е налице продължавано престъпление или реална съвкупност; неправилно приетата от РС експертиза била изготвена без преглед на подсъдимия, а експертът се позовал на наблюденията си за М. от прегледи по изготвени от него експертизи, по други досъдебни производства. В съдебно заседание се твърди, че не е установено М. да счупил процесната лампа и след като по делото не са събрани доказателства сочещи подсъдимия за автор на престъплението, то неправилно е бил признат за виновен по предявеното му обвинение. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която М. бъде признат за невинен.

Подс. М. поддържа изложеното от защитника му и иска присъдата да бъде отменена.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Хасково изрази становище, че жалбата неоснователна, а присъдата законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.

Направените с въззивната жалба доказателствени искания с определение на въззивната инстанция бяха оставени без уважение и доказателства не са допуснати и събирани в съдебно заседание пред ОС.

Хасковски окръжен съд, като съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на атакувания акт, намира следното:

Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при особено съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на съдебната фаза на производството, а не досъдебната фаза, посочени в жалбата и свързани с образуването от органите на досъдебното производство и РП на множество дела против подсъдимия.

Първоинстанционният съд не е изпълнил свое основно задължение - след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени средства; и какви са правните съображения за взетото решение. Мотивите на присъдата съдържат само изявление, че от събраните на съдебната фаза на производството доказателства се установила изложената фактическа обстановка, след което буквално са възпроизведени описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения на прокурора за престъплението за което М. е предаден на съд. Кои конкретно доказателства обуславят точно и изцяло фактите от обвинителния акт, мотивите към проверяваната присъда не съдържат. Доколкото производството не се е развило по реда на чл. 370 и сл. от 2

НПК районният съд е следвало да извърши своя, собствена проверка и оценка на събрания доказателствен материал състоящ се от показанията на свидетелите Г. и Д., обясненията на М., експертиза и писмените материали по ДП. Пострадалият св. Г. освен закупуването на лампата, времето и мястото на отнемането й не дава сведения за самата кражба. За разлика от него ***** *****Д. Д. е изчерпателен в показанията си и детайлно описва не само получаването на сигнала от Г., няколко дни след кражбата на лампата, установяване на извършителя, извън съдебното признание на М. пред него като ******, работещ по случая и предаването на вещта. На практика точно неговите показания са основата на обвинението, а със ЗИДНПК, ДВ, бр. 18/24г. в чл. 118, ал. 2 НПК е въведена забрана за свидетелстване от страна на извършили разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР **** ****. Д. е бил разпитан в с.з. на 19.02.2025г. и е следвало ХРС да съобрази негодността на показанията на ****Д., в които той съобщава уличаващи М. обстоятелства, научени при такава беседа. РС не е отчел факта, че Д., посочен в списъка към обвинителния акт като свидетел, в качеството си на служител на МВР на практика е извършил действие по разследването – „изземване“, вместо разследващ полицай (без изрично възлагане) и е съставил протокол за „доброволно предаване“ на вещ, без това да му е било възложено по реда на НПК. Така процедирайки полицейските служители заобикалят изискването веществени доказателства да се изземват от компетентен орган и по предписания от НПК ред, включително извършените в неотложен случай, осуетявайки последваща проверка за законосъобразност на действието от съд.

Създаден от некомпетентен орган, непроконтролиран от съда и в разрез с изискванията на НПК, този протокол от 23.07.2024г. няма потенциал да придаде процесуална легитимация на описаната в него вещ. Това се отразява и върху последващите действия. Липсва протокол за предаване на вещта от Д. на разследващ полицай за приобщаването на лампата към ДП като веществено доказателство, но пък има протокол за оглед на осветителното тяло от 07.10.2024г., в който е посочено, че осветителното тяло е предадено от обвиняемия с протокол за „доброволно предаване“ от 23.07.2024г. Самият оглед на веществени доказателства (л. 75 от ДП) е извършен в присъствието на поемни лица: В.Т. и К.Г., които въпреки, че работят в ****, като ***** са избрани от органа извършващ действието да вземат участие в огледа. Приемането на вещта от св. Д., „приобщаването й“ към ДП от разследващия полицай, извършения от последния оглед на „веществени доказателства“, експертното им изследване и пр. дейности свързани с предмета на престъплението е следвало да бъдат внимателно анализирани при преценка обосноваността на обвинението и конкретно връзката на дееца с инкриминираната движима вещ. След като районния съд е изготвил мотиви, в които единствено е възпроизвел обстоятелствената част на обвинителния акт, не е направил прецизен анализ на събрания доказателствен материал, липсва оценка на събраните на съдебното следствие доказателства, е налице нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК по своето естество съпоставимо с липса на мотиви.

Налице е противоречие между мотивите и диспозитива, както и неяснота във волята на съда, отразена в последния по отношение на приложената норма на материалния закон относно начина на определяне на наказанието, наложено на подсъдимия. В диспозитива на присъдата съдът е посочил разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 54, ал. 1 3 от НК, приложени при определяне на наказанието му, т.е. при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и е дадена възможност съобразно разпоредбата на ал. 1, т. 1 от визирания текст да се определи наказанието под най-ниския предел и същевременно – в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, с оглед предписанията в общата част на наказателния закон и отчитайки обществената опасност на дееца и деянието, подбудите за извършването му и другите обстоятелства: смекчаващи и отегчаващи. Видно от мотивите на обжалваната присъда съдът е посочил пределите на предвиденото наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК; изброил смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, след което декларативно е посочил, че определя наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – при наличие на изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Известно е, че съдът е длъжен да определи наказанието по един от двата, уредени в НК ред или по чл. 54 или по чл. 55 от закона. Недопустимо е смесването им, а в случая посочването на имащите значение за определянето на наказанието обстоятелства, в двете им групи, както и липсата на съображения, че и най-лекото, предвидено в специалната норма наказание ще се окаже несъразмерно тежко за конкретния деец води до неяснота и противоречие относно начина на определяне на санкцията.

Посочените съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними при ново разглеждане на делото, поради което поставената присъда следва да се отмени, а делото върне на ХРС за ново разглеждане, от друг състав и на стадия на разпоредително заседание.

Предвид изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 чл. 334, т. 1 предл.ІІ-ро от НПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда рег. № 19 от 20.03.2025 година на РС Хасково, постановена по наказателно дело от общ характер № 20245640201014 по описа за 2024 година.

Връща делото за ново разглеждане на РС – Хасково.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4