Решение № 21 от 18.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ловеч, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20214300900086 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от Националната агенция за приходите, *******, представлявана от В.П. - директор на Дирекция „Държавни вземания" срещу „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********** и М. ИВ. Н. - временен синдик на „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД/н/, с адрес на упражняване на дейността: гр. ***********.

Излага, че на основание чл. 10, ал. 1. т. 15 от ЗНАП, Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. В законоустановения срок, на основание чл.

694 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от ГПК, предявява иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. лихви, начислени до 09.09.2021 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „ВЕСИ1 ДЖЕРИ" ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.

Твърди, че с Решение от 07.12.2020 г., постановено по т. д. № 70 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Ловеч, е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца.

Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20201210174050.

В ТРРЮЛНЦ под № 20211011145654 по партидата на „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД е обявен, изготвен от синдика списък на приетите вземания на кредитори на дружеството, изготвен на основание чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ, в който са включени публични вземания, предявени от Национална агенция за приходите с молба с изх. № М-24-04-346/20# 14/14.09.2021 г. в общ размер на 29 971.14 лв.

Срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.

6 и т. 9 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 18 580,65 лв., е подадено възражение с изх. № М-24-04-346/20#15/14.10.2021 г. от НАП.

С Определение № 143/12.11.2021 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. на ОС - Ловеч, подаденото възражение е оставено без уважение и списъка на приетите вземания е одобрен във вида, в който е изготвен. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20211112173558.

Изтъква, че към молбата си за предявяване на вземането, НАП е приложила заверено копие от Постановление изх. С180011-0220093172/23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново. От него е видно, че за обезпечаване на публични вземания на държавата срещу длъжника, установени с подробно изброени в приложена към молбата справка за размера на обезпечените вземания срещу „ВЕСИДЖЕРИ" ЕООД изпълнителни основания, са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в изброени в постановлението търговски банки. Общият размер на публичните вземания, за обезпечаването на които са наложени запори по реда на ДОПК с цитираното постановление, е 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. - лихви, начислени до 09.09.2021 г.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, 2 чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Излага, че от приложено Удостоверение № 1459993/30.08.2021 г., издадено от ЦРОЗ е видно, че цитираното постановление за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК е вписано по партидата на длъжника в ЦРОЗ под № 2021083001199. Затова счита, че синдикът е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, aл. 1, т. 1 от ТЗ за предявените от НАП вземания в общ размер на 18 580.65 лв.

Обстоятелството, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки е вписано в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, не е основание НАП да не се ползва от привилегията, дадена от цитираната разпоредба.

Не оспорва, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Твърди, че в конкретния случай обезпечителната мярка по реда на ДОПК е наложена на 23.11.2018 г., т.е. преди датата на Решение № 79/07.12.2020 г., постановено по т.д. № 70/2020 г. по описа на ОС Ловеч.

Счита, че както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ, не е регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по несъстоятелност.

На следващо място излага съображения, че вписването на запорите, наложени с цитираното по-горе постановление за налагане на обезпечителни мерки, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка. Аргументира се и с нормата на чл. 202, ал. 1 от ДОПК, съгласно която запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Позовава се на писмо с изх.

№ 17-10-153809/1/03.12.2018 г. на „БАНКА ДСК" АД и писмо с изх. № ЗС35486#1/18.12.2018 г. на „ИНВЕСТБАНК“ АД, от които е видно, че запорните съобщения за налагането на процесиите запори са връчени на търговските банки преди датата на решението за откриване на производството по 3 несъстоятелност срещу длъжника.

С оглед липсата на нормативно установена пречка за вписването на запорите, наложени с Постановление изх. № С180011-022-0093172/ 23.11.2018 г. от страна на длъжностното лице в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, доколкото същите са наложени преди тази дата, счита, че синдикът е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване на посочените публични вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Моли съда на основание чл. 694 от ТЗ да постановите решение, с което да признаете за установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.

1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. - лихви, начислени до 09.09.2021 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „ВЕСИ-ДЖЕРИ" ЕООД, обявен под № 20211011145654 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени със запори, наложени с Постановление изх. № С180011-022-0093172/23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, вписано в Централния регистър на особените залози под № 2021083001199, като му се присъдят всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М.Н. - временен синдик на „ВЕСИ ДЖЕРИ" ЕООД (н.) В него изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Твърди, че производството по несъстоятелност на длъжника е открито с решение № 73 от 07.12.2020 г. на Ловешки окръжен съд по т.д. № 70/2020 г., постановено по реда на чл. 632 ТЗ и с него дружеството е обявено в несъстоятелност. Затова съгласно чл. 634а ТЗ на 07.12.2020 г. производството по несъстоятелност се счита за открито. Позовава се на разпоредбата на чл.

638, ал. 1 от ТЗ, според която с откриване на производството по несъстоятелност, се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. В случая като имущество по чл. 193 ДОПК трябва да се приемат вземанията на търговеца за постъпили по негови банкови сметки, открити в „ИНВЕСТБАНК" АД и „БАНКА ДСК" ЕАД, 4 парични средства. Твърди, че възможността на НАП да реализира имуществото на търговеца след откриване на производство по несъстоятелност е ограничена до 6 месеца съгласно чл. 193, ал. 4 ДОПК, което в разглеждания случай е до 07.05.2021 г. Счита, че след тази дата са недопустими каквито и да е принудителни действия от публичен изпълнител спрямо елементи от масата на несъстоятелността.

На следващо място изтъква, че вписването на запора в ЦРОЗ е извършено след откриване на производството по несъстоятелност (07.12.2020 г.) и след изтичане срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК (07.05.2021 г.). Твърди, че при съобразяване на нормата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, това действие е недопустимо, не създава някаква привилегия за НАП, а още повече поставянето на приетите публични вземания в реда на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Дори и ако вписването на запор в ЦРОЗ представлява обезпечение, което оспорва, то следва да бъде извършено преди откриване на производството по несъстоятелност, защото именно към този момент следва да се преценява наличието на привилегия на всяко предявено вземане.

Нормата на чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ обхваща обезпечения, които са противопоставими на третите добросъвестни лица, както и на кредиторите на несъстоятелността, а оповестителното действие на вписването в ЦРОЗ предпоставя непротивопоставимостта на вписаните обстоятелства. В този смисъл цитира и TP № 1/10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС.

В подкрепа на своята теза синдикът излага доводи, че в ЦРОЗ не могат да бъдат вписвани възбрани, тъй като според чл. 4 ЗОЗ недвижимите имоти, а и корабите, са изключени от кръга на заложеното имущество, т.е. намират се извън предметния обхват на закона. Счита, че запора и възбраната не са обезпечения, а обезпечителни мерки. Поради това и техните правни последици се свеждат до забрана за разпореждане от длъжника с определено имущество и ако такова бъде извършено, то отчуждителните действия ще бъдат непротивопоставими на кредиторите. Затова запорът и възбраната не предоставят привилегия за предпочтително удовлетворяване от лицето, което се ползва от тези мерки. След като самите обезпечителни мерки, наложени в рамките на индивидуалното принудително изпълнение са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, то е неясно как последващото им вписване в ЦРОЗ биха ги създали и то от абсолютен характер. В разпоредбата на чл. 194 от ДОПК, разглеждаща реда за 5 провеждане на принудително изпълнение в шестмесечния срок по чл. 194, ал.

4 ДОПК, изрично е посочено, че присъединени по право кредитори са ипотекарния и заложния, както и упражняващия право на задържане. След като в хипотеза, при която наложената обезпечителна мярка по чл.193 ДОПК е запор и той е вписан в първичния регистър по ЗОЗ, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на особената привилегия, която се предоставя на заложния кредитор. Същото публично вземане не се ползва с особена привилегия от първи ред (по чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ) и когато неговото удовлетворяване се случва след изтичане на 6-месечния срок по чл.193, ал.4 ДОПК чрез осребряване на имуществото, предмет на запора, в рамките на производството по несъстоятелност.

Синдикът на несъстоятелното дружество счита, че следва да бъде съобразена и нормата на чл. 724, ал. 1 ТЗ, която е именувана „Удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане". Тя регулира правата на непълно удовлетворен ипотекарен или заложен кредитор, както такъв с право на задържане след осребряване на ипотекираната, заложена или задържана вещ, но не касае запорирана или възбранена вещ, именно защото възбраната или запора (вписани или не в ЦРОЗ) са нещо различно от обезпечителни мерки, но не и реални обезпечения. Функциите на ЦРОЗ не са на първичен регистратор на наложените от НАП запори или възбрани, чрез което да бъде заобикалян реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, респ. чл. 722 ТЗ.