Определение № 8 от 03.01.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Плевен, 03.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234400500834 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №4931 от 31.10.2023г., постановено по гр.дело №4785/2023г. по описа на РС – гр. Плевен, е допълнил по реда на чл. 248, ал.

1 от ГПК постановеното по делото Определение № 4225 от 19.09.2023г. по гр.д.№4785/2023г. по описа на ПлРС, като осъдил на основание чл.78, ал.4, във вр. с ал.5 от ГПК, Т. Й. В. с ЕГН **********, да заплати в полза на *** Плевен, Булстат ***, с адрес: гр.Плевен, ул.“***“, №***, сумата от 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от проф. Т. Й. В., чрез адв. А. М. К. от САК. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, първо, че искането за разноски не е направено своевременно, второ, че няма доказателства за извършеното плащане на адвокатския хонорар, тъй като в договора за правна помощ не е посочен начина на плащане – не е отразено „в брой“ или „по сметка“. Счита, че представения договор за правна помощ не установява този задължителен според съдебната практика реквизит и не е доказано извършеното плащане на хонорара. Моли да бъде отменено определението и да се отхвърли молбата за допълване по чл.248 от ГПК за разноските.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по частната 1 жалба и не е взето становище по нея от ответния *** - Плевен.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Фактите по делото са следните: На 22.08.2023г. е постъпила искова молба от частния жалбоподател Т. В. продитв *** гр.Плевен с предявени искове за трудов спор. На 23.08.2023г. на осн. чл.131 от ГПК е разпоредено връчване на препис от ИМ на ответника. Събщението е връчено на 25.08.2023г. На 19.09.2023г. е депозирана молба от ищеца за оттегляне на иска на осн. чл.232 от ГПК. С определение №4225/19.09.2023г. ПлРС е пректарил производството по делото, поради оттегляне на иска. На 25.09.2023г. е депозиран писмен отговор от *** Плевен, като към него е приложено само адвокаско пълномощно без договор за правна помощ. На 26.09.2023г. на ответника е връчено съобщение за постановеното прекратяване на делото. На 27.09.2023г. е депозирана молба по чл.248 от ГПК за допълване на определение №4225/19.09.2023г. ПлРС в частта за разноските, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Приложен е договор за правна помощ №7/2023г. с дата 04.09.2023г., в който е посочено „договорено възнаграждение 1500лв.“ и „платена сума 1500лв.“ По отношение на въпроса за разноските е налице изобилна и задължителна съдебна практика. Настоящият съдебен състав счита, че при прекратяване на делото поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. /в този смисъл например определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят З.А./

2

Цитираните предпоставки са налице в случая. Спорен е въпросът дали са изпълнени изискванията на в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б., която практика е задължителна за съделищата. В нея изрично е посочено, че „Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“

С оглед представените по делото писмени доказателства – пълномощно към отговора и договор за правна защита и съдействие към молбата по чл.248 от ГПК, настоящият въззивен състав счита, че в случая не са изпълнени изискванията на задължителната съдебна практика и не е доказано заплащането на договорената сума, като адвокатско възнаграждение. Първо в договора не е указан начин на плащане – в брой или по сметка. Второ не е отразено изрично получаване на възнаграждението в брой за да се приеме, че същият има и характер на разписка. Вписването „платена сума 1500лв.“ е недостатъчно, да установи плащане. Трето няма данни плащането да е станало и по банков път, а предвид качеството на ответника на държавно учебно заведение, плащането по банков път е ако не задължително, то препоръчително. На последно място следва да се посочи, че както към отговора, така и с молбата по чл.248 от ГПК не е депозиран и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Предвид посоченото Окръжният съд счита, че поради липсата на посочените реквизити в договора за правна защита и съдействие не се установява доказване извършването на разноски от ответника в производството, поради което и такива не могат да бъдат присъдени.

3

РС-Плевен е достигнал до други правни изводи, поради което и определението му е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество на спора, с което да се отхвърли молбата за допълване по чл.248 от ГПК.

Доколкото определението, което е предмет на разглеждане в настоящото производство е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, то разноски за настоящото производство не се дължат /така Определение № 218/03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на ВКС/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на осн. чл.278 вр. с чл.271 от ГПК определение №4931 от 31.10.2023г., постановено по гр.дело №4785/2023г. по описа на РС – гр.

Плевен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№26065/27.09.2023г. от *** - Плевен, Булстат ***, с адрес: гр.Плевен, ул.“***“, №*** с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на Определение № 4225 от 19.09.2023г. по гр.д.

№4785/2023г. по описа на ПлРС в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4