Решение № 3559 от 15.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3559 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330115456 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК от Т. С. М., ЕГН **********, с адрес *** чрез а.. М. срещу "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр.

Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от и. д. С. Т. за прогласяване нищожността на договор за кредит № *** от *** г. на основание чл. 22 от ЗПК.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на *** за сума 950 лева. Съдържа се клауза за предоставяне на поръчитество, отговарящо на определение условия. При неизпълнение в срок това условие се дължи неустойка в размер от 256,50 лв. Не е ясно какви разходи се включват в ГПР. Неустойката не е предвидена при изчисляването му.

В предоставения срок за отговор се оспорва иска. Признава се сключването на договора и съдържащите с в него клаузи. Оспорва се невалидността на договора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

От представения договор за заем № *** от *** г. е видно, че на същата дата между страните е постигната договорка за предоставяне на ищеца от ответника в заем сума от 950 лева, дължима на 24 вноски при 36 % лихва;

42,58 % ГПР. Предвидено е предоставяне на обезпечение под формата на сключване на договор за поръчителство с физическо лице, отговарящо на определени условия, в тридневен срок от сключване на договора и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 0,9 % от усвоената сума на ден за периода на забавата на изпълнението му.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да 2 гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42,58 %, а възнаградителната лихва36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Това налага иска да се уважи.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв.

На ответника разноски не се дължат.

3

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА сключеният между Т. С. М., ЕГН **********, с адрес ***, и "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр.

Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от и. д. С. Т. договора за кредит от № *** от *** г. за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение на императивните разпоредби на ЗПК.

ОСЪЖДА "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от и. д. С. Т. да заплати на Т. С. М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв. за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4