Решение № 1897 от 03.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1897 гр. ***, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430104657 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 7000 лв. и чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 4250 лв.

Производството е образувано по подадена искова молба от Е. В. М., ЕГН**********, *** против ***, ***, в която се твърди, че на основание чл. 2, ал.1, т. 2 и т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предявява иск срещу ответника имуществени и неимуществени вреди, причинени му вследствие на неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл. 235 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, което впоследствие било отхвърлено от съда, като деянието било преквалифицирано като административно нарушение по Закона за горите. Твърди, че в Районна прокуратура гр. *** било образувано Досъдебно производство № 686/2022 год. по описа на същата прокуратура. Твърди, че с Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 03.07.2023 година в присъствието на адвокат-защитник Е. В. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем, за това че: от неустановен ден до *** година в частен дом в ***, без редовно позволително съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал от горски фонд, а именно: 17,5 пространствени кубически метра дърва за огрев от Горския фонд от вида „орех“, “черника“ и „акация“ на обща стойност 2444.00 лв.- престъпление по чл. 235 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и до шест години“ и с глоба от 1000 до 20 000 лева. Твърди, че по досъдебното производство е представено адвокатско пълномощно от 26.06.2023г. и Договор за правна защита и съдействие със същата дата, като във връзка с повдигнатото обвинение и 1 защита ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Твърди, че след приключване на досъдебното производство Районна прокуратура гр. *** повдигнала обвинение срещу ищеца и бил внесен обвинителен акт в Районен съд гр. ***, за това че: от неустановен ден до *** година в частен дом в ***, без редовно позволително съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал от горски фонд , а именно . 17,5 пространствени кубически метра дърва за огрев от Горския фонд от вида „орех“, “черника“ и „акация“ на обща стойност 2444.00 лв,- престъпление по чл. 235 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. Твърди, че по време на Съдебното производство пред Районен съд гр. *** ищецът в настоящото производство се явил с адвокат - защитник с Адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.10.2023 година, като заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Твърди, че съдебното производство продължило в течение на четири съдебни заседания: на 12.10.2023 год., 13.10.2023 год.,23.01.2024 год. и 25.01.2024 год., поради което ищецът доплатил на защитника си с договор за правна помощ и съдействие от 13.03.2023 год. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева съгласно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Твърди, че с присъда № 37 от 13.03.2024 година ***ски Районен съд признал Е. В. М. за НЕВИНЕН в това на *** година, в град ***, да е съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал, а именно: 17,5 пространствени кубични метра, представляващ дърва за огрев от видовете: орех, черника и акация на стойност 2 444 лева, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК и го ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 235 ал. II във вр. с ал.1 от НК., ПОРАДИ липса на престъпление, и че поведението му не съставлява състав по чл. 235, ал. 2 НК. Твърди, че по протест на прокуратурата делото било разгледано от ***ски Окръжен съд в съдебно заседание на 03.06.2024 година, който ИЗМЕНИЛ оправдателната присъда в тази част и приел, че деянието, макар и да не представлява престъпление, съставлява административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, като наложил на ищеца административно наказание : глоба в размер на 2500лв.

Излага съображения, че от правна страна по отношение на ищеца е проведено наказателно преследване от страна на прокуратурата, като неоснователно му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

235, ал. 2 от НК, за престъпление което не е извършил и което в крайна сметка било потвърдено от съда. Въззивният съд не го е признал за виновен в престъплението, за което е предаден на съд, а само констатирал административно нарушение, за което била наложена глоба. Счита, че в резултат на това прокуратурата е извършила незаконосъобразно действие, а именно: повдигнала е обвинение за престъпление без да са налице достатъчно доказателства, като е ангажирала наказателна отговорност неоснователно пред двете инстанции.

2

Твърди, че Вследствие на това обвинение и воденото срещу дищеца наказателно преследване, той претърпял сериозни морални и психически вреди, изразяващи се в: продължителен стрес и тревожност, свързани с наказателното преследване; срам, обществено порицание и накърнено име в средата, в която живее; напрежение в личния и семеен живот; необходимост от разходи и време за защита по едно неоснователно дело. Твърди, че тези обстоятелства представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Твърди, че от повдигането на неоснователното обвинение в престъпление до окончателното прекратяване на делото срещу ищеца, той е претърпял сериозни неимуществени вреди, включително продължителен стрес, страх от уволнение, срам пред работодателя и близките си, както и притеснение от публичността на делото. Особено болезнен за ищецът бил и фактът, че лично кметът на Общината, при която работел по временна програма, бил призоваван в производството, което засилило усещането му за обществено порицание и застрашена репутация. Твърди, че причинените неимуществени вреди ищецът оценява на 7 000 лева.

Твърди, че в резултат на неоснователното обвинение, повдигнато срещу ищеца за престъпление по чл. 235, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, се наложило да потърси и ползва професионална адвокатска защита по време на наказателното производство. В тази връзка е направил разход в размер на 4 250 лева , платени като възнаграждение по договори за правна защита и съдействие за цялото наказателно производство с адвокат В. П., вписана в АК гр. ***. Твърди, че разходът е реален, необходим и пряко обусловен от действията на прокуратурата, довели до образуване и разглеждане на делото.

Моли *** да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на въззивния съд до окончателното изплащане; Моли на основание чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ *** да бъде осъдена да възстанови на ищеца направения разход за адвокатско възнаграждение в размер на 4250 лева, ведно със законната лихва от датата на постановяване на Решение на ***ски Окръжен съд, с което е изменена присъдата на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски, както и ответника да бъде осъден на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение с оглед уважения размер на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ е допустим, тъй като съобразно твърденията по исковата молба е налице обвинение в извършване на престъпление срещу Е. В. М. като същият е бил признат за невинен в извършване на престъплението по чл.235, ал.2 вр. ал.1 от НК от Районен съд-*** по НОХД №20234430201566/2023г. като присъдата е била изменена от Окръжен съд-*** по ВНОХД №202444006003 63/2024г. като било прието, че извършеното от Е. В. М. деяние съставлява административно нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, за което и 3 на основание чл.266, ал.1 от ЗГ му наложил административно наказание глоба в размер на 2500лв. При тези данни от формална гледна точка е осъществен фактическият състав за отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Оспорва изцяло предявените искове като недоказани по основание и размер. Счита, че ищецът не е представил годни доказателства в подкрепа на твърденията си за постановена спрямо него оправдателна присъда, която да е влязла в сила, поради което не може да се направи преценка налице ли е основание за предявяване на исковите претенции. Приложените към исковата молба копия на Присъда №37/13.03.2024г. по НОХД №1566/2023г. на РС-*** и Решение №169/05.07.2024г. по ВНОХД №363/2024г. на Окръжен съд-*** не съставляват доказателства за наличие на влязъл в сила съдебен акт, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 179 от ГПК. Твърди, че изложените в исковата молба твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. В тежест на ищеца е да докаже наличието на претърпени имуществени и неимуществени вреди, тяхната пряка и непосредствена връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер. Твърди, че по делото не са представени медицински документи, касаещи здравословното състояние на ищеца, които да дават индиция за преживян стрес, както и документи, от които да е видно каква е била трудовата ангажираност на ищеца през периода на воденото наказателно производство, както и документи, от които да е видно дали и как воденият процес се е отразил върху сферата на трудовото му правоотношение. Не е конкретизирано в какво, кога и къде се е изразила и публичността на процеса.

Следва да се посочи, че прокуратурата не е разпространявала информация за разследването и в този смисъл не следва да носи отговорност, ако е имало разгласяване на такава информация. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000лв. е завишено по размер и не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България по времето, през което се твърди, че са претърпени вредите, на съдебната практика по аналогични казуси и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Развива съображения, че в случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е как обвинението в извършване на престъплението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения като се вземат предвид тежестта на обвинението, продължителността на наказателния процес, постановените в хода на процеса ограничения за увредения, взетата спрямо него мярка за неотклонение. Твърди, че М. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 03.07.2023г. като окончателният съдебен акт е от 03.06.2024г., което означава, че той е имал качеството обвиняем/подсъдим за срок от 11/единадесет/ месеца, в рамките на които се е развило досъдебно и съдебно производство на две инстанции. Не е имал взета мярка за неотклонение или мярка за процесуална принуда. Ищецът е осъждан по НОХД №3218/2006г. по описа на РС-*** с влязло в законна сила на 17.10.2006г. определение, с което е одобрено 4 споразумение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, като му е било наложено наказание „Обществено порицание“. Реабилитиран е за това осъждане като същото следва да бъде взето предвид като данна за личността му. Твърди, че с Решение по НАХД №2759/2006г., влязло в законна сила на 18.05.2007г., РС-*** е осъдил ищеца за извършено престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК като го е освободил от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложил административно наказание обществено порицание. Реабилитиран е за това осъждане като същото следва да бъде взето предвид като данна за личността му. Описаните осъждания на ищеца сочат по-нисък интензитет на търпени вреди от незаконното обвинение.