Решение № 2258 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2258 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д Л Д при участието на секретаря А И. И. като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело № 20241110204264 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на И. Е. Т. против Наказателно постановление № 23-4332027390/13.11.2023 г., издадено от началник на сектор в Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за липса на годен субект на отговорност и за недоказаност на административното обвинение. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.

Поддържа жалбата, о изложените в нея съображения. Поддържа, че се е намирал на шофьорското място, но с цел – различна от управление. Навежда доводи за противоречия в събраните гласни доказателства и за процесуални нарушения (невписване на свидетели-очевидци в АУАН). Намира обвинителната теза за неподкрепена от доказателствата. Пледира за отмяна на атакуваното НП.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. Със становище в писмен вид намира жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2023 г., около 13:15 ч. екип на 08 РУ-СДВР, в състав – Р. А. и Б. К. бил изпратен 1 по сигнал от ОДЧ за неправомерно движещ се автомобил по пешеходна алея в района на с. , ВЕЦ – при ресторант „

Екипът, който по това време извършвал обход на маршрута, се отзовал на сигнала и при паркинга на ресторант установил движещ се лек автомобил „ ДК № с водач – И. Т. и пътник на предна пасажерска седалка – Н. А.. При спирането и установяването му, Т. възразил: „Хапнахме и тръгваме“, но въпреки това спрямо него били извършени действия по проверка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Р. А., Б. К. и Н. А.; АУАН; НП; възражение; картон на водач; заповеди за компетентност.

В конкретния случай, спорът между страните касае основно релевантната фактология, като водеща роля за изясняването й имат гласните доказателства.

Относително малката времева отдалеченост на инкриминираните събития позволи разпитаният актосъставител да изложи ясен и последователен спомен за хода на събитията, дори с детайли, нямащи отношение към предмета на спора (отправена конкретна реплика към проверяващия екип). Действително, в показанията му не се съдържат конкретни времеви параметри (дата и час) на проверката, но тези обстоятелства биха могли да бъдат изведени и от писмените материали по преписката, без, на собствено основание, да попадат в центъра на спора между страните. Тук е мястото да се отбележи, също така, че макар и със занижена степен на конкретика (пълно смислово, словесно и дори пунктуационно препокриване на показания на двама полицейски служители нееднократно е било обект на критика и повод за съмнения, от страна на настоящия състав), казаното от св. А. намира опора и в показанията на св. Коибарски, който свидетелства и за забранителния режим за навлизане, касателно пешеходната алея в района.

В хода по същество повереникът подлага на критичен анализ казаното от коментираните по горе двама свидетели, подчертавайки длъжностното им качество. Действително, и от техните показания, и от материалите по преписката то се установява по еднозначен начин. Същевременно, обаче, от него не произтичат автоматично нито позитиви, нито негативи за едната или другата страна с пора (в този смисъл Р 2530/2011 АССГ X кас с-в). Коректно е да се отбележи (а твърдения в диаметрална насока не се и отправят) липсата на данни за служебни, икономически или лични отношения и/или зависимости, които да обосноват теза за реална или дори потенциална заинтересованост у двамата полицейски служители – да предприемат действия по нобосновано ангажиране на отговорността на Т. и под страх от наказателна отговорност да поддържат и пред съда теза за наличие на противоправно поведение.

От друга страна, от страна на жалбоподателя се навеждат доводи за противоречия в показанията на разпитаните свидетели. Цитираните несъответствия, според настоящия съдебен състав, обаче, са само привидни. Докато св. А. съобщава, че автомобилът бил установен и проверката била извършена на „алея на и били изпратени там от ОДЧ, св. К. разказва, че непосредствено преди проверката полицейският екип извършвал обход на района, а автомобилът бил установен „на паркинга на ВЕЦ-Кокаляне, вътре – при ресторант Тези твърдения, макар да не се отразяват върху съставомерността (при забранено навлизане по пешеходна алея, водеща до ресторанта, неправомерно би било както преминаването по нея, така и маневрирането на паркинга пред търговския обект), не касаят взаимоизключващи се твърдения: първо – доколкото предхождащо извършване на обход на район съставлява иманентна част от дейността по 2 патрулиране, независимо от последвалото отзоваване на предаден от дежурната част сигнал, и на следващо място – доколкото непредубеден прочит на показанията на св. К. налага извод, че местонахождението на процесния автомобил. В момента на първоначалното му установяване, е отнесено към паркинга на търговския обект, но без в нито един момент свидетелят да твърди – статично положение на превозното средство. В този смисъл и съдът е склонен да застъпи теза за нюанси в изказа на разпитаните лица, но не и за изложени несъвместими спомени за случая, компрометиращи административно обвинителната теза.

В подкрепа на доводите си, жалбоподателят ангажира гласни доказателства. Пред скоби следва да се направи едно важно уточнение – изложението в жалбата няма доказателствена стойност (не попада в приложното поле на чл. 104 и чл. 105 НПК), но очертава кръга на подлежащите на доказване твърдения, с които се обосновават възраженията за недоказаност и несъставомерност. С така направените уточнения и без да се спира подробно върху данните за близки отношения между жалбоподателя и свидетеля (които, сами по себе си, не се отразяват върху свидетелската годност и не правят a priori казаното от свидетеля недостоверно), съдът намира, че се касае за изграждане на защитна версия. Това е така, на първо и формално основание, доколкото, макар добросъвестно св. А. да декларира близки отношения с жалбоподателя и принципно неизгодно за него обстоятелство (че към момента на проверката той се е намирал на седалката на водача), тя твърди, че автомобилът не е бил в движение – нещо, което противоречи на показанията на другите свидетели. Нещо повече – пред съда свидетелят заявява, че автомобилът бил съвсем нов и нямала понятие от светлинните индикации на таблото, а това наложило съдействието на жалбоподателя, което не кореспондира в изложеното в жалбата – че автомобилът бил управляван от нея от около месец, а жалбоподателят искал „да се убеди в удобството на този вид автомобил“. Тук е мястото да се отбележи, в чисто логически план, че светлинните индикации на таблата на превозните средства са силно стандартизиран елемент, а нерядко са съпроводени и с текстови индикации и/или предупреждения, което поставя под сериозен въпрос –твърдяната неспособност както на собственика – да разтълкува значението на евентуална светлинна индикация на таблото, така и на спътника му (по негови твърдения) – да помогне с разчитането им, без да се наложи да разменят местата си. Нещо повече – тезата от жалбата, с която е сезиран съдът, не кореспондира и с изложеното в подаденото срещу АУАН възражение – доколкото в него се твърди, че „Н. А. му разяснявала функциите на автомобила“ – данни, която са в противовес на заявеното пред съда – за евентуално оказано съдействие, във връзка с техническа неизправност. В този смисъл и съдът намира цитираните непоследователности за силно дискусионни – в степен, непозволяваща тезата на жалбоподателя да бъде споделена, но и без да обосновават упражняване на правомощие на съда по чл. 205 НПК.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги 3 инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Пред скоби, в принципен план, разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДП има бланкетен характер и препращане към подзаконова нормативна уредба (чл. 47, ал. 2 ППЗДП) би било уместно. Липсата на подобно препращане, обаче, в настоящия случай не би могла да се коментира, в контекста на съществените процесуални нарушения (т. е. такива, не просто ограничаващи, а отнемащи възможността за организиране на адекватна защита), доколкото и в АУАН, и в НП е надлежно индивидуализиран по вид пътният знак, при несъобразяване с изискванията на който се твърди да е реализиран съставът на административното нарушение.

По повод конкретното възражение за невписване на всички очевидци в АУАН, същото не би могло да бъде коментирани, в контекста на отменителните основания. Действително, това е повелята на закона, както и въпрос, коментиран нееднократно в константната съдебна практика трябва да се впишат всички свидетели-очевидци, един не е достатъчен (Р от 09.06.2008 по а.д.

2233/2008 I кас с-в; Р от 16.06.20089 по а.д. 2156/2008 АССГ I кас с-в; Р от 09.06.2008 по а.д.

2226/2008 I кас с-в), като приоритет над свидетелите на съставяне на АУАН имат очевидците ( Р от 08.04.2008 г. по а.д. 916/2008 АССГ, X кас с-в; Р 20.03.3009 по а.д. 152/2009 VII кас с-в ). Тук, обаче, жалбоподателят удобно не отбелязва обстоятелството, че и А., и К. са свидетели на самото нарушение (на управлението), без данни за лицето, чийто сигнал им е бил предаден от дежурната част, поради което и вписването им в атакуваното постановление носи признаците на достатъчност (респективно – вписванието им в АУАН като съставител и свидетел на установяването – в този смисъл Р от 06.04.2009 по а.д. 460/2009 X кас с-в; Р от 13.02.2009 по а.д. 7009/2008 АССГ X кас св; Р 25.04.2008 по а.д. 1228/2008 I кас с-в и др).

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf862666-a95b-4fe2-a5e9-fde6e8bca9f0