Решение № 2265 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2265 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100510927 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.07.2022 год., постановено по гр.дело №39184/2021 год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу К. Н. М., Р. Т. В. и Я. Т. В. искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца /К. Н. М. – 2978/4000 части, Р. Т. В. – 511/4000 части и Я. Т. В. – 511/4000 части/ следните суми: 861.05 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 год. до 30.04.2020 год., с която ответниците са се обогатили неоснователно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2021 год. до окончателното й изплащане, 153.22 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.03.2018 год. до 24.02.2021 год., 65.67 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018 год. до 29.02.2020 год., с която ответниците са се обогатили неоснователно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2021 год. до окончателното й изплащане и 12.06 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.03.2018 год. до 24.02.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №12157/2021 год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в и ищецът е осъден да заплати на ответника Р. Т. В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 100 лв.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „МХ Е.“ ООД и привлечено от ответниците трето лице-помагач „Б.Т.“ ЕООД.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че по делото било установено, че по силата на договор от 15.12.2016 год. и анекси към него, сключени през периода от 2017 год. до 2020 год., ответниците били предоставили под наем топлоснабдения имот на „Б.Т.“ ЕООД. Между последното и ищеца не бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. Ответникът Я. В. не бил оспорил предявените срещу него искове и бил заплатил сумата от 140 лв., с което на практика бил признал претенциите. Трети лица били носители на задължението за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия, само когато между тях и топлопреносното предприятие бил сключен договор за продажба на топлинна енергия. Следвало да се има предвид клаузата на чл. 61, ал. 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. От значение за вземането за неоснователно обогатяване било обстоятелството кой правен субект следвало да сключи договор с ищеца, а не кой фактически се бил намирал в имота. Възможно било имотът фактически да се обитава и от собственика му, но също така и от друг правен субект.

Неоснователно обогатяване обаче не възниквало за кръга от лицата, които фактически били потребили топлинната енергия, а за тези, които си били спестили разходите за заплащането й. Ирелевантно било и на чие име се водела откритата при ищеца клиентска партида за имота. Между страните по делото не бил сключван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на длъжника, поради което и ответниците се били обогатили неоснователно за сметка на дружеството и трябвало да върнат това, с което се били обогатили до размера на обедняването. Доказана била и реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Р. Т. В. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в частта му, в която са отхвърлени предявените срещу него искове. Поддържа, че по делото бил представен договор за наем, сключен с „Б.Т.“ ЕООД, по силата на който наемателят бил поел задължението да заплаща всички разходи, свързани с наетото помещение, в т.ч. тези за топлинна енергия. За ангажиране на отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение не било достатъчно да се установи, че същите са собственици на топлоснабдения имот, а трябвало да се докаже, че именно те били ползвали имота през процесния период и съответно били консумирали доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин са си спестили разходи. По делото обаче липсвали доказателства, че ответниците били ползвали процесния имот. Напротив установено бил, че той бил ползван от„Б.Т.“ ЕООД /привлечено като трето лице-помагач/. Следователно не бил налице елемент от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обогатяване от страна на ответниците.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответиците по жалбата К. Н. М. и Я. Т. В. не изразяват становища по въззивната жалба.

Привлеченото от ответниците трето лице-помагач „Б.Т.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

2

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че ответниците са съсобственици на процесния имот – магазин №4, находящ се в гр.София, бул.“******* Установено е също така, че на 15.12.2016 год. между тримата ответници и „Б.Т.“ ЕООД бил сключен договор за наем на процесния магазин за срок от 1 година. Срокът на договора бил изменян /продължаван/ по силата на сключени между посочените страни анекси от 11.12.2017 год., 18.12.2018 год., 05.02.2019 год. и 30.11.2020 год.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответниците през исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това /в т.ч. за услугата дялово разпределение/, както и наличието на връзка между обогатяването и 3 обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответниците при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 год./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В частност няма спор по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди през исковия период.

За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същите са съсобственици на процесния имот, а следва също така да се докаже, че са ползвали имота през исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин са си спестили разходи – доказателствената тежест за това е била на ищеца, съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче по делото не са били ангажирани каквито и да било доказателства, а и за посоченото обстоятелство не е налице признание от страна на ответниците. Напротив, установено е, че през исковия период имотът е бил ползван от третото лице-помагач „Б.Т.“ ЕООД.

Следователно не може да бъде формиран извод, че доставената топлинна енергия е било потребена от ответниците в качественото им на съсобственици на имота, респ. че същите са се обогатили.

В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните вземания за неоснователното обогатяване. А щом няма главни задължения, не може да възникне задължение за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Релевираните претенции се явяват неоснователни, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника Р. Т. В. действително направените разноски по делото за възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно 4 обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.07.2022 год., постановено по гр.дело №39184/2021 год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, да заплати на Р. Т. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.“******* ет.2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „МХ Е.“ ООД и привлечено от ответниците трето лице-помагач „Б.Т.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5