Решение № 4958 от 06.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8469/2023
- Вид
- Решение № 4958
- Подписан
- 06.12.2023
- В сила
- 13.04.2024
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4958 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330108469 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. Б. Р., ЕГН **********, против „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427 и „Марж Трейд“ ООД, ЕИК 115533699, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/21.05.2019 г., сключен между ищеца и „Рива Кредит“ ООД, както и нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № ДГ ******/21.05.2019 г., сключен с „Марж Трейд“ ООД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Рива Кредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/21.05.2019 г., а между ищеца и „Марж Трейд“ ООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ДГ ******/21.05.2019 г.
По сключения договор за потребителски кредит била предоставена сумата от 1000 лева, при възнаградителна лихва в размер на 41 % и ГПР – 49.31 %.
Твърди, че действително приложеният годишен процент на разходите е различен от посочения в договора, като кредиторът заблудил потребителя. Оттук твърди нищожност на клаузата за ГПР в размер на 49.31 %, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. В нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР от 49.31 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение за фирмата – поръчител. Невключването му в ГПР водело до несъответствие на действително прилагания от кредитора разход в кредитното отношение и представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Твърди също, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 252 и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 ЗПК.
Твърди се, че по договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, 1 длъжникът не получава никаква престация, като в тази връзка се твърди, че има нарушаване на принципа на справедливост. По отношение на договора за предоставяне на поръчителство, намира същия за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, целите на Директива 2008/48 и внасящ неравноправие по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Сочи, че след като кредитната сделка е нищожна, договорът за поръчителство е лишен от правно основание и не е породил правно действие.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Рива Кредит“ ООД е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения спрямо него иск.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит съдържа всички предвидени в чл. 11 ЗПК реквизити и отговаря на законовите изисквания, поради което е действителен. Оспорва доводите на ищеца за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Счита, че ГПР е изчислен правилно, като са взети предвид всички изискуеми от закона общи разходи по кредита за потребителя съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи, че възнаграждението на дружеството – гарант не е дължимо на заемодателя и не е част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР.
Сочи, че ищецът е бил уведомен за размера на договорната лихва, съгласил се е с него, поради което не може да се приеме наличие на неравноправие и нарушаване на добрите нрави. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК.
Сочи, че възнаграждението на дружеството – гарант не е дължимо на заемодателя и не е част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР.
Моли предявения спрямо него иск да бъдат отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Марж Трейд“ ООД е депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Счита, че престациите са еквивалентни. Сочи, че длъжникът, срещу възнаграждение, получава сигурност, че ако не изпълни задълженията си в срок, ще бъде ангажирана отговорността на гаранта. Твърди, че с предоставената гаранция извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение.
Моли за отхвърляне на предявения спрямо него иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца В. Б. Р. и „Рива Кредит “ ООД е бил подписан Договор за потребителски кредит № ***** от 21.05.2019 г., както и, че между ищеца В. Б. Р. и „Марж Трейд“ ООД е бил подписан Договор за предоставяне на поръчителство № ДГ ****** от 21.05.2019 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 9389/17.08.2023 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.
Следователно, съдът приема, че между В. Б. Р. и „Рива Кредит “ ООД е бил подписан Договор за потребителски кредит № ***** от 21.05.2019 г. за сумата от 1000 лева. От 2 приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л.6 - 9), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 1000 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.31 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 12 месечни вноски, в размер 102.98 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1235.76 лева. Според чл. 14 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители; договорна ипотека върху собствен или на трети лица недвижим имот да представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружество – гарант, одобрено от кредитора.
Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата е сключен Договор № ДГ ******/21.05.2019 г. /л.10-13/ между ищеца и ответниците „Рива Кредит“ ООД – кредитор и „Марж Трейд“ ООД - гарант, с който „Марж Трейд“ ООД се е съгласило да отговаря солидарно с ищцата по заема срещу възнаграждение в общ размер на 1137.48 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 94.79 лева.
Предвид така установените факти, съдът приема следното:
Относно недействителността на договора за потребителски кредит:
Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът „Рива Кредит“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т.
7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.31 %, а възнаградителната лихва– 40 %, 3 но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 9 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Рива Кредит“ ООД дружество - гарант. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил тристранен договор за предоставяне на гаранция и с втория ответник „Марж Трейд“ ООД – като гарант.
Договорът е сключен, с участието на кредитора „Рива Кредит“ ООД, на една и съща дата с договора за потребителски кредит.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставянето на заема - чл. 14, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и срока на заема. Ето защо посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 49.31 % не отговаря на действителния такъв. Това се потвърждава и о т изготвената от вещото лице и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, че в годишния процент на разходите по процесния Договор, като разход на заемодателя е включена само договорна лихва. Процентът, с който се оскъпява кредита с постигната договорка за заплащане на възнаграждението на дружеството - поръчител, е 535.87 %.
Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf857708-64e1-4177-b8be-534cdb6913f6