Решение № 914 от 06.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Плевен, 06.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430100655 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана е искова молба от М. В. Ц., чрез адв. П. К., против „***“ ЕАД, ЕИК*********, с която се твърди, че след направена справка в централен кредитен регистър към ***, ищецът е установил, че по подадена от ответника информация, дължи на ответника сума от 1800,72лв.

Твърди се, че ищецът е изпратил писмено уведомление до ответника, с искане за представяне на информация, както и изявление, че вземането е погасено по давност. Посочва се, че в отговор ответникът е посочил, че вземането произтича от договор за кредит №****************/29.06.2006г., сключен с *** АД, придобито от ответника на **.**.****г. Ищецът твърди, че не му е известно да има непогасени задължения към *** АД, както и че не е уведомен за станалата цесия. Твърди се, че цесията няма действие спрямо ищеца, т.к. не му е съобщен., а евентуално, че вземането по кредита е погасено по давност. В заключение моли съда, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от

1800,72лв, по договор за кредит

№****************/29.06.2006г, фигуриращо като дължимо в Централен кредитен регистър, поради изтекла погасителна давност. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В с.з. на 12.06.2024г, съобразно дадените указания е уточнен размерът 1 на предявеният иск и същият е приет за разглеждане за сумата от 1601лв.

В срока за отговор, ответникът „***“ ЕАД, ЕИК*********, чрез юрк. М.

Н., прави признание на предявеният иск, по реда на чл. 237 от ГПК, на посоченото от ищец основание – изтекла погасителна давност. Твърди се, че между ищеца и *** АД, е сключен договор за банков кредит, въз основа на който е издадена кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв. Твърди се, че на **.**.****г, между *** АД и ответника е сключен договор за цесия, с предмет непогасеното вземане по договора за кредит, като цесионерът /ответник/ е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията. Твърди се, че в отговор на запитване от ищеца, от 15.08.2023г, ищецът е уведомен за цесията.

Не се оспорва твърдението, че ответникът е подал данни за вземанията си към ЦКР към ***, по договора за кредит. Не се оспорва твърдението, че задължението на ищеца по договора за кредит е погасено по давност. Посочва се също, че ответникът, по силата на закона, е задължен да подава съответната информация до ЦКР на ***, до окончателното му погасяване. Посочва се, че подаването на такава информация не е форма на процесуална принуда. Твърди се също, че ответникът не е дал повод на ищеца за предявяването на настоящия иск и моли съда да възложи разноските върху ищеца. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че в Централен кредитен регистър на ***, фигурира задължение на ищеца М. В. Ц., спрямо ответника „***“ ЕАД, в размер на 1601лв. По делото се установява също, че процесното вземане е придобито от ответника, въз основа на цесия от **.**.****г., от цедента- *** АД, по договор за кредит №****************/29.06.2006г По делото се установява също, съобразно представената справка от Камара на ЧСИ, че по партидата на ищеца, няма регистрирани висящи изпълнителни производства.

По делото, с оглед на изрично заявеното от ответника признание на иска, с протоколно определение от12.06.2024г, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене е прекратено и съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се 2 постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила признанието, може да се разпорежда с него- чл.237, ал.3 от ГПК. В случая са налице признание, че задължението на ищеца, по сключеният договор за кредит №****************/29.06.2006г., спрямо ответника- като цесионер, е погасено по давност.

На основание гореизложеното, съдът намира, че следва предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 1800,72лв, по договор за кредит №****************/29.06.2006г, фигуриращо като дължимо в Централен кредитен регистър, поради изтекла погасителна давност.

По разноските:

С оглед разпоредбата на чл.78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая, съдът намира, че приложение следва да намери посочената норма, тъй като са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки. Съдът намира, че с поведението си, ответникът не е станал повод за завеждането на настоящето дело. В случая по настоящето производство се установи, че против ищеца няма образувано изпълнително производство за принудително събиране на вземането по процесния договор за кредит; не се установява въобще да има образувано заповедно или исково производство за това вземане. Налице е единствено подаване на информация до Централен кредитен регистър, от страна на ответника, съобразно законоустановеното му задължение за това по чл. 10, ал.1 от Наредба №22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър. Съобразно цитираната норма, банките и небанковите финансови институции- по чл.. 4, ал. 1, са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид, за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити, до окончателното им погасяване. Следва да се посочи, че от страна на ищеца няма твърдения, че не дължи сумата, а само, че е погасена по давност, което се признава от ответника. С оглед изложеното, следва разноските да бъдат възложени на ищеца. Следва в полза на ответника 3 да бъде присъдена сума от 100лв.-юрк. Възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

На основание чл. 124, ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „***“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************, със законни представители С.К.П. и С.А.Б., че ищецът М. В. Ц., ЕГН**********, от ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1601лв., по договор за кредит №****************/29.06.2006г, фигуриращо в Централен кредитен регистър на ***, поради изтекла ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, М. В. Ц., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************, със законни представители С.К.П. и С.А.Б., сумата от 100лв разноски по делото.

Решението се постановява при условията и реда на чл. чл.237, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4