Решение № 4665 от 28.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4665 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330100811 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. А. З., чрез пълномощник – ЕАД Е.И., против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане от ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 лева, представляваща платена без основание неустойка по недействителен Договор за паричен заем № ***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който ищецът получил заемни средства в размер на сумата от 1500 лева, при ГПР в размер на 48,160 %. В чл. 6 от договора било предвидено, че заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на изисквания на чл. 10 от Общите условия към договора. При неизпълнени на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл. 8 от договора се дължала неустойка в размер на 2091,39 лева, която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителните вноски. От правна страна се сочи, че сключеният договор е недействителен, като е лишен от правно основание и противоречащ на добрите нрави. Изтъква се, че клаузите на договора са неравноправни и уговорени в ущърб на потребителя. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с който се изразява становище за 1 неоснователност на предявения иск. Посочва се, че в Районен съд – Пловдив има образувано гр. д. № 21555/2024 г., между същите страни, с предмет установяване на нищожност на клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Във връзка с изложеното се претендира за недобросъвестно упражняване на процесуални права, като е направено искане за съединяване на двете производства. В случай, че съдът не уважи посоченото искане са наведени доводи за неоснователност на исковата претенция. Признава се наличието на сключен между страните договор за заем, задълженията по който са погасени предсрочно, за което е представена справка за разпределение на постъпилите суми. Изтъква се, че потребителят предварително се е запознал с общите условия, като в договора ясно били посочени възможните варианти за обезпечение и дължимата неустойка, като с полагането на подписа си потребителят се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. Поддържа се, че клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Претендира се, че уговорката за заплащане на неустойката е в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Наред с това се изтъква, че ищецът имал право на отказ от сключване на договора, в случай, че не може да предостави уговорените обезпечения. Според ответното дружество уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави. Твърди се, че процесният договор е действителен и отговаря на изискванията на ЗПК.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 29.09.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер от 20 лева на 114,33 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че на *** г. е бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател, сумата в размер от 1500 лева, която е следвало да се върне на 17 вноски, при месечен лихвен процент в размер на 3,330 % и ГПР в размер 48,160 %. В договора е било предвидено задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение, при неизпълнение на което дължал неустойка в размер на 2091,39 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по 2 смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С влязло в сила Решение № 2497/21.05.2025 г., постановено по гр. д. № 21555/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е прогласена на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК нищожността на Договор за паричен заем № ***** г., сключен между ищеца З. А. З., ЕГН:

********** като заемател и ответника „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545 като заемодател, поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД Е.И. в размер на 480 лева с ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

По делото е представено платежно нареждане, от което се установява, че в хода на производството на 05.06.2025 г. ответното дружество е заплатило по банковата сметка на ищеца сумата в размер на 148,82 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че процесният договор за заем е бил предсрочно погасен на 08.11.2022 г. със сумата в размер на 1648,82 лева, разпределена както следва: главница – 1500 лева, лихва – 34,49 лева и неустойка – 114,33 лева. Вещото лице е констатирало, че при изчисляване на ГПР не е била включена неустойката в размер на 2091,39 лева, като при включването й размерът на ГПР е 400,73 %.

Предвид изложеното следва, че доколкото процесният договор за заем е недействителен, то заплатената от ищеца сума за неустойка при непредставяне на обезпечение е недължимо платена при начална липса на основание. По делото се изясни, че размерът на платената по процесния договор неустойка е 114,33 лева, която е върната от ответното дружество след завеждане на делото със превеждане на ищеца на сумата от 148,82 лева, представляваща заплатена сума над чистата стойност на кредита. От една страна, цялостното погасяване налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

По отношение на разноските:

3

При този изход на спора и доколкото е налице погасяване на процесното задължение след образуване на делото, то такива се следват на ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева. В производството по делото ищеца е представляван от Еднолично адвокатско дружество /ЕАД/ Е.И. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата. Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, доколкото такова е присъдено в производството по гр. д. № 21555/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Този извод следва от обстоятелството, че предявените в две отделни производства искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на договор за потребителски кредит. Първият, установителят иск за прогласяване на тази нищожност, разгледан в производството по гр. д. № 21555/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на заплатената неустойка по нищожния договор, който е предмет на разглеждане в настоящото производство. Изложеното предполага и еднаква защита по двата иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете, включително и когато са предявени в различни производства. Справедливо е да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска, което вече е сторено в производството по гр. д. № 21555/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като неговия размер се явява адекватен и пропорционален на материалния интерес и търсената защита.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. З., ЕГН: **********, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане от ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 114,33 лева, представляваща платена без основание неустойка по недействителен Договор за паричен заем № ***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 16.01.2025 г. до окончателното й изплащане, поради извършено плащане от ответника след образуване на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК:

200688545, да заплати на З. А. З., ЕГН: **********, сумата в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/ за направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4

5