Определение № 1520 от 20.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1520 гр. Стара Загора, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500822 по описа за 2023 година Обжалвано е определение №2764 от 20.10.2023г., постановено по гр.д.

№ 774/2023 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което се оставя без уважение молбата на „В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, представлявано от В.В.К. за изменение на предявения иск чрез преминаване от установителен към осъдителен иск. Прекратено е производството по Гр.дело №774 по описа за 2023г. поради недопустимост на предявения иск, и е осъдено „В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, представлявано от В.В.К. да заплати на „Е.-Г.-А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, представлявано от Б.Б.Б., сумата от 903,00лв. (деветстотин и три лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Постъпили са две въззивни частни жалби по делото.

Първата частна жалба е от „В.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., чрез адв. В.Ц., с която се обжалва определението изцяло.

Счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни съображения. Считат, че определение № 2764 от 20.10.2023г. по гр.д. № 774/2023г. на Районен съд Стара Загора в частта, в която молбата на „В.“ ООД за изменение на иска е оставена без уважение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон, като този извод се мотивирал от установената съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 671 от 30.12.2010г. по ч.гр.д.№ 475/2010г. III гр.о. на ВКС, Определение № 622 от 18.08.2010г. по ч.т.д. № 382/2010г., II т.о. на ВКС.

Незаконосъобразността на постановения съдебен акт по отношение на искането по чл.214, ал.1 от ГПК предпоставял и незаконосъобразността на акта в частта, в която производството по гр.д. № 744/2023г. е прекратено поради недопустимост на предявения иск.Предвид изложеното, молят съда да отмени обжалваното определение.

1

Ответникът по тази частна жалба „Е.-Г.А.“ ООД, гр. С.З., представлявано от адвокат М.В.М. изразява становище, че намира същата за неоснователна и неправилна, като в тази връзка моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно, в частта, в която първоинстанционният съд е приел, че предявения по делото иск следва да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустими, а производството по него прекратено. Излага подробни съображения в депозирания по делото писмен отговор.

Втората въззивна частна жалба е подадена против същото определение от „Е.-Г.А.“ ООД, гр. С.З., представлявано от адвокат М.В.М., в частта му досежно присъдените разноски на това дружество. Жалбоподателят счита в тази му част определението за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се обсъжда от съда, тъй като същото е направено несвоевременно. С оглед на това намира, че съдът следва да отмени обжалваното определение в тази му част и да им бъдат присъдени всички направени разноски по делото в размер на 1350 лв. вместо в размер на 903 лв. – в какъвто размер са присъдени.

По тази въззивна частна жалба е постъпил писмен отговор от другата страна „В.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., чрез адв. В.Ц., в който се взема становище, че след отмяна на Определение № 998/ 23г. по гр.д. № 774/203г. по описа на PC, Стара Загора, искането за изменение на постановеното определение в частта за разноските следва да се разглежда като възражение за прекомерност, което може да се счита за преклудирано, ако същото е направено след постановяването на обжалваното с настоящата частна жалба определение № 2764/20.10.2023г. по същото гражданско дело. В случая обаче възражението за прекомерност на сочените от жалбоподателя разноски по гр.д. № 774/2023г. предхождало

Определение №

2764/20.10.2023г., поради което решаващият съдебен състав дължал произнасяне по така направеното възражение при съобразяване на действителната правна помощ, респективно определения за нея размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тези причини, считат че правилно РС-Стара Загора е обсъждал възражение за прекомерност на направените разноски по делото, поради което молят съда да остави без уважение подадената частна жалба от „Е.Г.А.“ ООД.

Съдът, като взе предвид направените в частните жалби оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното.

Делото е образувано по искова молба на „В.“ ООД гр.С.З. срещу „Е.-Г.А.“ ООД гр.С.З. с правно основание чл.422 ГПК.

Съдът е изпратил препис от исковата молба за писмен отговор по реда на чл.131 ГПК. В законоустановения месечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че производството е недопустимо, тъй като издадената по ч.гр.дело №5616/2022г. по описа на РС-Стара Загора заповед за изпълнение е обезсилена и определението е влязло в сила. Тъй като настоящото производство се явява продължение на заповедното, а заповедта 2 за изпълнение е обезсилена, т.е. заповедната производство е приключило, искът по чл.422 ГПК се явява недопустим. Моли производството по настоящото дело да бъде прекратено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Видно от приложеното ч.гр.дело №5616/2022г. по описа на РС-Стара Загора, за вземането, предявено с исковата молба по настоящото производство е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2528/20.12.2022г. С Определение №547/28.02.2023г. съдът по заповедното производство е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Определението е връчено на заявителя на 06.03.2023г. и не е обжалвано, поради което е влязло в сила на 14.03.2023г.

Предвид обезсилената заповед за изпълнение, първоинстанционният съд е приел, че настоящото производство е недопустимо и е прекратил същото с Определение №998/13.04.2023г. Определението е обжалвано в срок и отменено с Определение №1144/29.09.2023г. по в.ч.гр.дело №579/2023г. по описа на Окръжен съд гр.С.З.. Мотивът за отмяна на определението за прекратяване на делото е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по подадената молба за изменение на иска, поради което въззивният съд връща делото на РС-Стара Загора за произнасяне по искането за изменение на иска, както и за разноските по делото.

Видно от първоинстанционното дело по същото е била депозирана молба за изменение на предявения иск по реда на чл.214 ГПК. Молбата обаче е постъпила в срока за обжалване на прекратителното определение №998/13.04.2023г. по настоящото дело. Съдът е постановил разпореждане, че ще се произнесе по тази молба след евентуалната отмяна на Определение №998/13.04.2023г., като е съобразил, че не може да допуска изменение на исковата претенция след като вече е прекратил делото. Както бе посочено погоре определение № 998/13.04.2023г. е било отменено от състав на въззивния съд, като дадени указания на първоинстанционният съд да се произнесе по искането за изменение на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК „В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.“ С молбата си ищецът е направил искане за преминаване от установителен иск към осъдителен.

Както бе посочено по-горе, издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2528/20.12.2022г. по ч.гр.дело №5616/2022г. по описа на РС- Стара Загора е била обезсилена с Определение №547/28.02.2023г. Същото определение е връчено на представителя на ищеца на 06.03.2023г. Към този момент за ищеца вече е известно, че предявеният иск, по който е образувано настоящото дело, е недопустим. Въпреки това 3 ищецът не е предприел действия нито по обжалване на определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение, нито по изменение на предявения иск от установителен в осъдителен. Такива действия ищецът е предприел една на 09.05.2023г., след като е получил Определение №998/13.04.2023г. за прекратяване на настоящото дело, като е подал молба за изменение на иска ведно с частна жалба против цитираното определение.

С оглед на това настоящия въззивен състав намира молбата за изменение на иска за просрочена. Тя е подадена след като делото е прекратено. Макар определението за прекратяване на делото да е отменено от въззивната инстанция, то не е отменено поради материална незаконосъобразност, а поради констатиран от въззивната инстанция процесуален пропуск - непроизнасяне по молбата за изменение на иска. На практика основанията за прекратяване на делото съществуват към момента на постановяване на Определение №998/13.04.2023г., съществуват и към момента на подаване на молбата за изменение на иска, а и към настоящия момент. Процесуалната недопустимост на производството по чл.422 ГПК не може да бъде изправена post factum, след като е констатирана и е била съобщена на страните, чрез връчване на Определение №998/13.04.2023г.

Поради тази причина РС-Стара Загора правилно е приел, че следва да остави без уважение молбата за изменение на предявения иск.

Искът по чл.422, ал.1 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.

Процесуалните предпоставки за допустимост на този иск са издадена заповед за изпълнение, против която да е постъпило писмено възражение от длъжника по чл.414 ГПК или същата да е му в връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и в срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят да е предявил иска за съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

В настоящия случай издадената в полза на заявителя и ищец по настоящото дело заповед за изпълнение е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.415, ал.5 ГПК - поради непредставяне от страна на заявителя на доказателства, че е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Следователно, производството по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземане въз основа на заповед за изпълнение, която към настоящия момент е обезсилена, се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата, с която се иска изменение на иска чрез преминаване от установителен иск към осъдителен иска, тъй като същата е просрочена. С оглед на това и правилно е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, поради това, че издадената в полза на заявителя и ищец по настоящото дело заповед за изпълнение е била обезсилена с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.415 ал.5 ГПК – поради непредставяне на доказателства от страна на заявителя че е предявил иска по чл.422 ал. 1 в срока по чл.415 ал1 от 4

ГПК. Ето защо и производството по чл.422 ал. 1 от ГПК за установяване на вземане въз основа на заповед за изпълнение, която към настоящия момент е обезсилена се явява недопустимо и правилно е прекратено производството по същото.

По отношение на присъдените разноски, въззивният съд намира следното:

С обжалваното определение районният съд е приел, че на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същият е представил доказателства за заплатено такова в размер на 1350,00лв. С оглед направеното възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение от представителя на ищеца, съдът е намерил, че следва да намали същото, като уважи претенцията до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 903,00лв.