Решение № 75 от 02.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Кюстендил, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Г.

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. П.а при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Надя Сп. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600046 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на глава ХХІ от НПК. То е второ по ред, след първото ВНОХД № 490/22 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд (КнОС), постановената по което присъда № 5/26.04.2023 г. е отменена от ВКС с решение №56/24.01.2024 г. по КД № 1042/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

Настоящето въззивно производство по ВНОХД № 46/2024 г. по описа на КнОС има за предмет повторна проверка на правилността на първоинстанционната присъда под № 23/11.05.2022 г. по НОХД № 588/2021 г.

(или № 20211510200588, в който 2021 е годината на образуване на делото, а номера на делото е 588) по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която подсъдимият В. Н. К. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Недоволни от присъдата са останали прокурорът и частният обвинител Д. Н. Н., поради което са поискали проверката й от КнОС с бланкетни протест, мотивиран допълнително, и въззивна жалба. Въз основа на същите било образувано горецитираното ВНОХД №490/22 г. по описа на КнОС, по което те са приложени.

С бланкетния протест от прокурор в Териториално отделение към Кюстендилска районна прокуратура се твърди, че присъдата е неправилна и 1 незаконосъобразна, поради което се иска отмяната й и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

В мотивите към протеста се сочи, че фактическата обстановка е правилно установена и анализирана от ДнРС, с изключение на факта относно самата закана за убийство. Смята се, че неправилно съдът е интерпретирал показанията на свид.К. Р., която е заявила, че лично е чула отправената закана от подсъдимия, „Децата ти ще останат сираци“ , както и целия разговор между двамата. Отбелязва се, че показанията на тази свидетелка, както и на свидетелите Д., Д. и Н., а също и психиатричната експертиза, водят до един единствен извод. Сочи се, че казаното от подсъдимия на пострадалия Н. е предизвикало у последния основателна причина да смята, че заканата „Децата му ще останат сираци“ ще се осъществи, а поведението на пострадалия Н.- преждевременно напускане на почивката и сигнализиране на органите на реда, говорят за отправена закана по начин, по който Н. да възприеме разговора с подсъдимия, като закана. Пояснява се, че на пострадалия е известно от дългогодишната му работа като охранител, че в тези среди изразът „Тука много хора ти се радват и скоро ще те посетят“, не означава, че наистина му се радват, а е също директна заплаха за живота или здравето му. Сочи се, че подсъдимият е демонстрирал „решителност в намерението на убие Н.“, като първо му е обяснил, че го прави, заради коментара на Н. на случая с Я.М. в група във Фейсбук, след което му е „подсказал начинът-чрез негови приятели, които искат да го видят и много му се радват“ и накрая е казал и целта си-„Да останат децата му сираци“ .

Наведени са и доводи за субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В обобщение се твърди, че деянието е доказано по несъмнен начин, поради което се иска признаване на подсъдимия за виновен по обвинението.

С въззивната жалба ( с вх.№ 4101/25.05.2022 г. в ДнРС) от адв.С. М. от САК, като повереник на частния обвинител

Н. се моли за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на

„решение“, с което подсъдимият да бъде признат за виновен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В жалбата единствено е посочено още, че присъдата е необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила , и в нарушение на материалния закон. Отбелязва се, че подробни съображения ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите, което не е сторено въпреки дадената възможност от ДнРС на частния обвинител.

По време на въззивните съдебни прения пред настоящия въззивен състав, прокурорът е пледирал за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна, тъй като от показанията на свид.Н. и свид. Р., както и отчасти от показанията на свидетелите Д. и Д. от досъд.п-во, и психологопсихиатричната експертиза следва извод за доказаност на обективната и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Адв.А., като защитник на подсъдимия е развил пространни съображения за недоказаност на обвинението, поради които е молил за потвърждаване на 2 първоинстанционната оправдателна присъда, като правилна.

КнОС, след преценка на протеста и жалбата, като процесуално допустими и подлежащи на разглеждане, и на доводите на страните, на събраните от районния и от настоящия състав на въззивния съд доказателства и констатациите на ВКС в отменителното решение, и след служебна проверка на първоинстанционната присъда, в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Дупнишкият районен съд (ДнРС), с протестираната присъда, постановена на 11.05.2022 г. по НОХД № 588/2021 г. признал подсъдимия В.

Н. К., със снета самоличност, за невиновен в това на 31.08.2020 г. в к.к.

„Слънчев бряг“, община Несебър, обл.Бургас, в хотел „Нептун бийч“ да се е заканил на Д. Н. Н. от гр.Д. с престъпление против неговата личност- с убийство, с думите “Децата ти ще останат сираци“ , като на осн.чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Присъда е постановена, след разглеждане на делото по общия ред и провеждане на съдебно следствие, по време на което ДнРС събрал по предвидения в НПК ред относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства. КнОС, след собствена оценка на събраните от ДнРС доказателства и тези по време на допълнителното (въззивно) съдебно следствие, прие за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият В. Н. К., с посочена в присъдата самоличност, не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност на осн.чл.78а от НК за лека телесна повреда, като му е налагано административно наказание.

Подсъдимият е привличан като обвиняем и му било повдигано обвинение за различни престъпления, за част от които бил оправдан.

Подсъдимият К. и свидетелят -частен обвинител Н. се познавали от дълги години. Те не поддържали близки контакти и отношения, имали си телефонните номера, нямали конфликти помежду им. Двамата за известен период от време, преди много години, работели в една фирма, без пряк контакт помежду им, която свид.Н. смятал, че е собственост на П.Г..

Подсъдимият бил и охранител на П.Г. за известен период от време. Свид.Н. познавал подсъдимия като много избухлив, с нисък праг на търпимост, лесно раздразнителен и смятал, че почти мигновено става агресивен, в каквото съС.ие не мисли какво прави и може да стигне до крайности.

Подсъдимият и свид.Н. К. имали страст към моторите, но след травми от падания при управлението им се въздържали от такова. Свид.Н. също много харесвал моторите. Дори организирал провеждане на мотосъбори в гр.Д., като ръководител на мотоклуб "Неразделни братя" в гр.Д.. Някои от съборите посетил и подсъдимия. Между двамата нямало спорове, конфликти, неприязън и взаимна непоносимост до 31 август 2020 г., след която дата взаимно започнали да се чувстват застрашени от действията на другия.

Свид.Н. често започнал да се оплаква в РУ на МВР-Дупница от различни действия на подсъдимия и синът му –свид.Н. К.. Били образувани множество преписки за проверка на различна информация за противозаконно поведение 3 от двамата към свид.Н.. Всичко това станало, след като в началото на м.август 2020 г. изчезнал

Я.М. от гр.Д., който факт станал обществено известен.

Свид.Н. следял всички публикации в различни групи и медии във връзка с безследното изчезване на Я.М.. Във Фейсбук имало група, наименувана „***“, в която граждани изразявали становища, коментари, мнения по повод изчезването му. И свид.Н. пишел в тази група. Един от коментарите му бил в смисъл, че не вярва на полицията , в лицето на нейния началник Д., който нямало нищо да направи и че нямало да помогнат от полиция на Я., тъй като полицията е корумпирана.

На 07.08.2020 г. било образувано досъдебно производство, предхождано от прокурорска преписка (пр.пр.) с вх.№ 1598/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура-Кюстендил, за това, че на 31.07.2020 г. в гр.Д., ж.к. „Бистрица“, е отвлечен Я. М.М., с ЕГН ********** от гр.Д.-престъпление по чл.142, ал.1 от НК. По тази прокурорска преписка, на 20.08.2020 г. било искано от Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил и разрешено от ОС-Кюстендил подслушване на мобилния телефон на подсъдимия с № ***. То било осъществено за периода от 00:00 часа на 28.08.2020 г. до 23:59 часа на 24.10.2020 г. (По-късно, събраната информация от подслушването била унищожена в законоустановените срокове по ЗСРС, без да бъдат изготвяни ВДС)

На 26.08.2020 г. подсъдимият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.339, ал.2 вр. с ал.1, пр.2-ро от НК, за това, че на 07.08.2020 г. в гр.Д., на ул.*** и на ул.*** държал голямо количество боеприпаси за огнестрелни оръжия.

На 28.08.2020 г., във връзка с това обвинение, на подсъдимия била взета МН „Домашен арест“ с протоколно определение № 5/28.08.2020 г. по ЧНД № 765/2020 г. по описа на ДнРС, която изтърпявал в жилището си в гр.Д., на ул.***. Посещавали го близките му, но той не напускал адреса. Изпълнението на мярката било контролирано и с електронна гривна.

На 31.08.2020 г. подсъдимият продължавал да изтърпява наложената му МН „Домашен арест“ и не напускал адреса си в гр.Д., на ул.***. Около 20:00 часа вечерял с децата си-големия му син -свид. Н. К., малкия му син- А.

К., бившата му съпруга-свид. К. и брат му-свид. Г. К.. Разговаряли по различни въпроси и внезапно подсъдимият се сетил за свид.Н., като решил да изпрати съобщение по месинджър от мобилния си телефон с № *** на този на свид.Н., с № ***. Написал му текстово съобщение „Как си, какво правиш, как я караш“ и му го изпратил. Свид Н. го получил в 20:04 часа, на 31.08.2020 г. и веднага го прочел. По това време свидетелят вечерял с фактическата си съпруга-свид Р. и децата им, в ресторант в курортен комплекс „Слънчев бряг“ в община Несебър, в който имали резервация в хотел „Нептун бийч“ за 5 дни-от 29.08.2020 г. до 03.09.2020 г. и се били настанили в него.

Свид. Н. видял, че съобщението е от подсъдимия, тъй като за подател на кирилица телефонът му изписал „В. К.“, с което име бил записал в телефонна си, мобилния телефонен номер на подсъдимия.

Свидетелят

4 веднага му отговорил писмено с кратко съобщение- „обикалям какво става“ .

Кореспонденцията продължила със съобщение от подс . К. -“Браво, много ти се радвам“. Свид. Н. пък му написал „Не ми излиза снимка, май си ме изтрил“, а подсъдимият му отговорил: „Не съм те, спрях си фейса“. Свид. Н. му отговорил: „ Аха“ и „Ок“. Подсъдимият отново му написал: „ Просто много ти се радвам“. Свид.Н. го попитал: „защо бре“, а подсъдимият му отговорил: „ Винаги съм ти се радвал и нямам търпение да те видя, знаеш, че и аз съм моторист“. За да е сигурен, че си пише с подсъдимия, свид. Н. го попитал : “ сега какво караш, кои си маи се бъркам, даи снимка“ ( с вярно граматическо изписване-кой си, май се бъркам, дай снимка), а подсъдимият му написал - “Е кой то пише“ и „Казвам се В.К.“. Свид.Н. написал две съобщения с текст : „имам много К.“, „ но ок“. Подсъдимият му изпратил 3 емотикона „усмихнато лице със сълзи от смях“ и му написал:

„не се прави знаеш кой ти пише“ , „Брат му“, а свид.Н. написал: „кой брат бе“. За момент общуването им в чата приключило. Свид.Н. показал на свид.Р. телефона си и получените съобщения от подсъдимия. Съобщенията заинтригували и притеснили свид.Н., който решил да се обади от мобилния си телефон, на който получил съобщенията, на телефона на подсъдимия, от който получил съобщенията. Избрал номера му в 20:29 часа на гласово повикване ( гласово или телефонно обаждане през мобилната мрежа на Теленор България „ ЕАД) и подсъдимият му отговорил, като му казал : „Е, виждаш ли, че знаеш кой ти пише?“ Разговаряли 54 секунди. Свид.Н. го попитал, защо му пише, какво иска, шегува ли се и пр. в този смисъл.