Решение № 3432 от 24.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16508/2021
- Вид
- Решение № 3432
- Подписан
- 24.10.2022
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 3432 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330116508 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, против Б. И. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Обектът на ответника, находящ се в гр. П. ****, бил снабдяван с електрическа енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № ****, а за ответника бил открит клиентски номер ****. Сочи се, че ответникът Б. е била собственик на имота до 06.04.2021 г., когато влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и същият бил прехвърлен на нов собственик. Потребителят имал задължението да заплаща консумираната електрическа енергия в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода 23.12.2020 г. – 22.03.2021 г. такава на обща стойност 1449.05 лева. При забава в плащането клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случай възлизала на сумата от 34.22 лева за периода 11.02.2021 г. – 19.05.2021 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в които били посочени падеж за плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава.
Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4741/26.05.2021 г. по частно гражданско дело № 8308/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, срещу която постъпило възражение от длъжника, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2021 г., до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител.
Счита, че предявените установителни искове са недопустими поради неяснота в исковата молба, свързана с липса на индивидуализация на обекта на потребление и собствениците на имота.
Оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Счита, че не е индивидуализиран надлежно недвижимият имот, за който се твърди да е доставяна електрическа енергия. Навежда доводи, че не може да се направи връзка между ответника Б. и посочената измервателна точка № ****, като счита, че това е вътрешна информация за ищеца и не обвързва ответника по никакъв начин. Твърди, че посоченият адрес на обекта на потребление се различава от този, който фигурира в приложените фактури. Счита, че искът неправилно е насочен само към ответника Б., доколкото продаденият чрез публична продан имот бил съсобствен при режим на СИО между Б. Б. и С.Б..
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8308/2021 г. по описа на ПРС, І Х гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За да се уважат претенциите, дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало правоотношение с ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период от време, респ., че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, включително, че е доставял ел. енергия в обекта за процесния период, като докаже вземанията си и по размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване на твърденията на ищеца, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:
Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД - чл. 2, ал. 1, чл. 3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко2 продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
От представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за покупко – продажба № **** при ПРС, вписан под акт № 135, том 69, дело № 13368/21.08.2015 г. на Службата по вписванията, копие от справка по лице, направена от Служба по вписванията – Пловдив, за периода от 01.01.1991 г. до 15.10.2021 г., както и от Постановление за възлагане на **** от 02.02.2021 г., вписано под акт № **** на Службата по вписавнията, се установява, че Б. И. Б., за периода от 21.08.2015 г. до 22.04.2021 г. е била една от съсобствениците на недвижим имот – жилище, находящо се в гр. П. ****, ведно с прилежаща изба № **, за който се твърди да е доставяна ел. енергия.
От приетите по делото писмени доказателства – Заявление – декларация за започване на продажба на ел. енергия от 07.03.2016 г.; Декларация за достъп от 07.03.2016 г.;
Декларация за получаване на съгласие от 07.03.2016 г., подадени от ответницата Б. Б., Спогодба от 07.03.2016 г., сключена между Б. Б. и ищцовото дружество, се установява, че ответникът като съсобственик на процесния обект, находящ се в гр. П. ****, присъединен към мрежата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ИТН ****, като за същия е създаден клиентски номер ****.
Ето защо, съдът приема, че Б. Б. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената ел.енергия, която услуга е ползвала в имота. Следва да се отбележи, че възраженията на ответника за дължимост на сумите, поради това, че имотът е съсобствен, заедно със съпруга й, поради което ответницата дължи само половината от начислените й суми, не се споделят. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното и доколкото ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи плащане на предоставените услуги.
Според чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си. Ответникът като потребител има насрещното задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да заплаща стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл. 27, ал. 1 ОУ.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че ответникът е бил заведен като клиент в базата данни на ищцовото дружество през целия процесен период със съответния кл. номер и ИТН за упоменатия обект. Счетоводството на ЕВН по отношение на осчетоводяване на задълженията му, е водено правилно и редовно съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти за целия период 23.12.2020 г. – 22.03.2021 г. вкл. Неразделна част от заключението е и подробна таблица, в която са описани твърдените от ищеца фактури, с конкретно начислени суми за предоставени услуги за съответните периоди. Според експерта, дружеството – ищец правилно е фактурирало и остойностило отчетените количества потребена ел. енергия, съобразно утвърдените от ДКЕВР и КЕВР цени. Според ССЕ, размерът на неплатеното задължение по фактурите за настоящия исков период възлиза на сумата от 1449.05 лева.
Размерът на обезщетението за забава за периода 11.02.2021 г. – 19.05.2021 г. възлиза на сумата от общо 34.22 лева.
3
В устния си доклад пред съда, експертът сочи, че в счетоводните регистри на ЕВН, на клиентският номер и ИТН, партидата е открита с имена Б. И. Б..
По делото е прието и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. След анализ на доказателствата по делото и извършване на необходимите проверки, вещото лице е дало заключение, че: за процесния период до обекта на ответника е доставяна електрическа енергия, като са посочени конкретни количества доставяна ел. енергия до обекта; електромерът е включен в система за дистанционен отчет, като при съпоставка на количествата отчетена ел. енергия по месеци с тази, която е отразена в приложените фактура, вещото лице е констатирало пълно съвпадение. След извършено проучване е направен извод, че електромерът е преминал изискуемите метрологични проверки, съгласно ЗИ, както и, че поставения електромер на обекта носи необходимите стикери, пломби и знаци от извършените му законови проверки.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният главен иск е основателен и доказан, като възраженията и твърденията на ответника останаха недоказани. Ето защо и същият следва да се уважи в цялост, като се признае съществуването на вземане за сумата 1449.05 лева, представляваща неплатена стойност на доставена електрическа енергия за посочения обект в периода от 23.12.2020 г. – 22.03.2021 г. Сумата за главница е дължима ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 20.05.2021 г. до окончателното погасяване.
С оглед установяване наличието на главния дълг, основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на 34.22 лева за периода 11.02.2021 г. – 19.05.2021 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.87/ и доказателства за сторени такива в размер на 75 лева – платена ДТ; възнаграждение за особен представител – 333.82 лева; 300 лева – депозити за СТЕ и ССЕ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. За исковия процес на ищеца се дължат разноски в общ размер на 808.82 лева.
Разпечатката съдържа 38 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf8382f1-568a-40eb-ae27-7b5aec2517d0