Определение № 231 от 19.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Плевен, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500102 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 5623/10.11.2025 г. по гр.д. № 119/2025 г. по описа на съда ПлРС е оставил без уважение като неоснователни молбите по реда на чл.

248 от ГПК и на двете страни в производството, а именно П. Д. А. и „Сити кеш“ ЕООД, гр. София за изменение на решение № 1348/16.09.2025 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени по делото в полза на П. Д. А., като е приел, че дължимият размер на тези разноски от ответника е 800 лв., така както е посочено в решението.

Недоволни от постановеното определение са останали и двете страни.

С частната си жалба, постъпила на 27.11.2025 г. частният жалбоподател П. Д. А. чрез пълномощника си мл. адвокат И. И. от САК от упълномощеното Адв.Д „Б. и В.“ гр. София обжалва определението в частта, в която е отказано увеличение на присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е намалил по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение от 1 800 лв. на 800 лв., като е приел, че размерът му е прекомерен без да съобрази липсата на пропорционалност между определеното адвокатското възнаграждение и положените усилия от адвоката за осъществяване на правна защита на ищеца съобразно предмета на делото и цената на исковете. Счита, че съдът е 1 следвало да съобрази, че са предявени три обективно съединени иска, а именно установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит между страните и два осъдителни иска за недължимо платени суми по процесния договор, като по първият от тях съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 000 лв., а по вторият и третия от тях съгласно чл. 7 ал. 2 т.

1 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 л в . . Поддържа, че адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредбата се присъжда по всеки от съединените искове, а не върху сбора от тях, като съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Позовава се на цитирана практика на ВКС в тази насока, постановена в периода 2020 г. – 2022 г.. Счита, че макар Наредбата да няма обвързващ съда характер може да бъде ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение, а следва да се има предвид също активното поведение на процесуалния представител на ищеца, който е подал добре обоснована искова молба и е извършил всички необходими процесуални действия за довеждане на делото до успешен за ищеца край. Счита, че с намаляването в толкова драстичен размер на присъденото адвокатско възнаграждение - повече от два пъти се явява твърде рестриктивно. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което измени атакуваното решение и да присъди в полза на частния жалбоподател пълния размер на направените по делото разноски, както и да му присъди направените разноски за държавна такса във въззивното производство. В този смисъл са и доводите на страната в качеството на ответник по частната жалба на другата страна в депозирания в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК отговор на частна жалба, които не следва да бъдат преповтаряни. Представя за сведение относно съдебната практика определение по в.ч.гр.д. № 865/2025 г. по описа на ПлОС.

С частната си жалба, постъпила на 02.12.2025 г. частният жалбоподател „Сити кеш“ ООД, гр. София чрез пълномощника си адвокат Х. М. от САК от представляващото АД „Н.У., М.“, гр. София също обжалва определението, в частта, в която е отказано намаляване на присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на упълномощения адвокат се дължи адвокатско 2 възнаграждение без да съобрази, че е налице нищожен договор за правна помощ, които не е породил валидни правни последици, неправилна е приел, че адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от предявените искове, както и че размерът на присъденото възнаграждение в размер на 800 лв. е адекватен на обема и качеството на осъществената правна помощ по делото. Според частният жалбоподател въз основа на цитираните ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. и ТР № 1/15.05.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТГК на ВКС съдът е следвало и без направено възражение само въз основа на съдържанието на договора за правна помощ служебно да прогласи нищожността на договора за правна помощ, сключен между ищеца и пълномощника му, тъй като уговорения размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, несправедлив, необоснован, договорен в противоречие с добрите нрави, при злоупотреба с права и цели да увреди ответника, като в конкретният случай с оглед нищожността на договора за правна помощ не е било необходимо да се прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на ответника. Наред с това частният жалбоподател се позовава на злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като този ищец е завел 12 дела против дружеството с цел получаване на материална облага и разноски за сметка на дружеството, а е имал възможност да предяви претенциите си против дружеството в едно производство и да направи еднократно разноски в това производство за адвокатско възнаграждение. Позовава се на практика на други съдилища в страната в тази насока. Иска се от въззивният съд да изиска и приложи по делото исковите молби от същия ищец, както и приложените към тях списъци на разноските за да се убеди в твърденията на частния жалбоподател. Според частния жалбоподател също така неправилно първоинстанционният съд е приел, че се дължат отделни възнаграждения по всеки от исковете без да съобрази, че с тях се защитава един материален интерес и той е цената на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, а именно 70,80 лв. за договорна лихва и 371,20 лв.за неустойка. Наред с гореизложеното частния жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният съд е определил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. без да съобрази, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съгласно което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер 3 и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че от значение следва да са вида на делото, количеството на извършената работа, правната и фактическата сложност на делото, процесуалното поведение на страните, обстоятелството, че съдът и сам следи служебно за неравноправни клаузи в договорите.

Позовава се на решение на СЕС от 13.07.2023 г. по дело С-35/2022 г. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-417/2022 г., съгласно които съдът следва да извърши преценка относно добросъвестното упражняване на правата от страна на потребителя в съдебния и извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, като в конкретният случай, че да съобрази липсата на опити от страна на ищеца за доброволно уреждане на спора преди да образува делото против него, както и обстоятелството, че съдът следи служебно за неравноправните клаузи в потребителските договори. В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение, да измени решението, с което са присъдени разноски в полза на ищеца като постанови, че такИ. не се дължат или алтернативно да определи значително по-нисък и справедлив размер на адвокатското възнаграждение по този ред. В този смисъл са и доводите на дружеството в качеството на ответник по частната жалба на другата страна в депозирания в срока по чл.

276 ал. 1 от ГПК отговор на частна жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частните жалби и на двете страните се явяват подадени в срока по чл.

275 ал. 1 ГПК с оглед датата на подаването на всяка от тях, при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, като са приложени квитанции за внесена държавна такса в дължимия размер по всяка от жалбите, поради което според въззивния съд са редовни и допустими.

Разгледани по същество частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛН И.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 119/2025 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а 4 именно решение № 1348/16.09.2025 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца П. Д. А. против ответника „Сити кеш“ ООД, гр. София искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 792999/05.01.2023 г. поради противоречие с нормите на ЗПК и правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 70,80 лв., представляваща получена без основание сума за възнаградителна лихва по нищожния договор между страните и сумата от 321,20 лв., представляваща получена без основание сума за неустойка по нищожния договор между страните. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски, като е уважил направеното възражение на ответника по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. вместо 1 800 лв., от които 400 лв. по иска по чл. 55 от ЗЗД, като е приел, че е сезиран с един иск на това основание.

Решението е съобщено на пълномощника на ищеца – адвокат Б. на 06.10.2025 г., а на пълномощника на ответника – адвокат М. на 30.09.2025 г. и по делото в срока за обжалване на решението и от двете страни са постъпили молби чрез пълномощниците им с искания по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноски относно присъденото адвокатското възнаграждение, като съответно от ищеца се иска присъждане на реалният размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение от 1 800 лв., а от ответника неприсъждане изобщо на разноски за адвокатско възнаграждение или значително намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение под 800 лв..

За да остави без уважение с атакуваното определение молбите по реда на чл. 248 от ГПК и на двете страни ПлРС е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото и не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частните жалби и на двете страни по следните съображения:

От представения по делото в първото по делото заседание договор за правна помощ между ищеца и пълномощника му се установява, че ищецът е 5 заплатил в брой на упълномощеното адвокатско дружество адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 800 лв., формирано както следва: 1 000 лв. по предявения установителен иск съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа и съответно по 400 лв. по всеки от предявените два осъдителни иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД с цена под 1 000 лв. съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата.

Неоснователни като недоказани са оплакванията в частната жалба на „Сити кеш“ ООД, гр. София, че договорът за правна помощ между ищеца и пълномощника му е нищожен и не е породил валидно правно действие. Съдът намира, че от съдържанието на договора не може да се обоснове нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и договаряне на несправедлив размер на адвокатското възнаграждение, тъй като страните са свободни да договарят размерите на адвокатските възнаграждения и не може да се направи извод, договарянето му в завишен размер цели увреждане на насрещната страна в производството.