Решение № 104 от 25.10.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. гр. Д., 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20243200900056 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. И. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. Б., *** и Т. С. И., с ЕГН ********** и адрес гр.

Б., ***, чрез пълномощника им адв. С. Д. Д. – АК Д. срещу „ЗД „Б. И.““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. С., ***, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Д. Г., майка на ищеца и дъщеря на ищцата, настъпила в резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2022г. в гр. Б. по *** по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Х. Т.“, с ДКН ***, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024г. както и да заплати на всеки от ищците сума в размер на 17507 лв. /седемнадесет хиляди петстотин и седем лева/, представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 31.07.2023г. до датата на депозиране на исковата молба – 22.03.2024г.

1

В исковата молба се твърди, че на 10.07.2022г., около 15:30 часа, в гр.

Б. по ул. *** настъпило ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Х. Т.“, с ДКН *** – И. Г. Г., който в разрез с нормите на ЗДвП, поради движение с превишена и несъобразена скорост и без да контролира непрекъснато управляваното от него МПС, излязъл извън платното за движение в дясно по посоката си на движение и се блъснал в дърво.

В причинно-следствена връзка с реализираното ПТП била смъртта на пасажера в лекия автомобил Д. Д. Г., майка на ищеца Г. И. Г. и дъщеря на ищцата Т. С. И..

Във връзка с настъпилото ПТП било образувано НОХД № 400/2023г. по описа на Окръжен съд – Д., по което била постановена Присъда № 19/07.12.2023г., която влязла в законна сила и с която водачът И. Г. Г. бил признат за виновен за процесното деяние. Постановената присъда се явявала задължителна за гражданския съд по отношение на това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК.

По отношение на автомобила на виновния за произшествието водач към датата на събитието било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица, с начална дата на покритие 11.03.2022г. и крайна дата на покритие 10.03.2022г., предоставящо покритието по чл.493 КЗ.

Ищците, в качеството си на увредени лица по смисъла на чл.478, ал.1 КЗ, депозирали писмена претенция пред ответното дружество на 28.07.2023г., във връзка с което били образувани щета № *** и щета № ***, при ответното дружество.

Въпреки предоставянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл.496, ал.3 КЗ бил получен отговор от ответника, ското се изискват допълнително протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвена скица към него, фотоалбум, протоколи за разпит на свидтели, автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, обвинителен акт, както и краен акт по воденото досъдебно производство, респективно присъда, ведно с мотиви към нея.

2

Изискването на тези документи не било необходимо за определянето, нито на основанието, нито на размера на предявената застрахователна претенция.

Ищцата Т. С. И. загубила своята дъщеря, която била в разцвета на силите си преди процесното ПТП, едва на 56-годишна възраст. Загубата на дете и неговото преживяване от родител, от психологична гледна точка, съставлявало едно от най-тежките житейски събития, така че, дори интензивността на страданието на ищцата да намалее във времето, мъката не се преживявала до края на живота и вредата в това отношение била непоправима и материално неизмерима.

Горното наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп начин, още повече засилвал изпитваните от ищцата болки и страдания.

И към момента на предявяване на иска ищцата страдала от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди събитието, ищцата била изключително жизнена и контактна, радвала се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. Към момента на изготвяне на исковата молба, ищцата била затворена и отчуждена, избягвала срещи с други лица и така обичайните за всеки човек срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания, въпреки, че изминал период от почти 2 години от трагичния инцидент.

Ищецът Г. И. Г. загубил своята майка, докато бил още в своята съвсем ранна възраст, толкова преждевременно и изненадващо.

За ищеца Д. Д. Г. не била просто майка, а център на света, постоянно присъствие в живота му, най-близък човек и приятел. Двамата били изключително близки, а Д. била спокойната, търпелива и добронамерена майка, за която всяко дете, би могло да мечтае.

Към момента на настъпването на трагичната смърт на Д., ищецът бил на 31 годишна възраст, поради което напълно осъзнал трагедията, причинила смъртта на майка му.

След инцидента при ищеца се наблюдавало наличие на негативни психологически и емоционални последици – станал по-уязвим, по –неуверен, по – несигурен. Започнал да проявява избухливост, сприхавост, станал 3 затворен и самовглъбен, отказвал да общува с приятели и близки. Ищецът всеки ден плачел и скърбял за майка си, знаел, че тя повече няма да се върне при него и повече няма да я види и да разговаря с нея.

Ищците считат, че справедливия размер на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди е в размер на 200 000 лева за всеки от тях. Посочват, че с оглед нивото на инфлация, което се отразявало на покупателната способност на националната ни валута, то нивата на присъжданите от съда обезщетения следвало да бъдат поетапно актуализирани, за да не се стига до ситуации, в коиуто обезщетението се явява обидно ниско на фона на претърпените от правоимащите болки и страдания.

Молят за уважаване на предявените искове, като поддържат, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва предявените искове по размер.

Поддържа, че претенциите не отговаряли на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явявали прекомерни.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата Д. Г.а, тъй като тя пътувала без поставен предпазен колан, като пътник в лекия автомобил.

Твърди се, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като допълнително изисканите от него документи не били представени от ищците.

Ответникът прави искания по доказателствата, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В допълнителна искова молба, ищците поддържат исковата молба и изразяват становище за неоснователност на въведените от ответника възражения.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника.

В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по тях и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от 4 фактическа страна:

С присъда № 19/07.12.2023г. по НОХД № 400/2023г. по описа на Окръжен съд – Д. И. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 10.07.2022г. в гр.

Б., по *** в посока от „Нови гробища“ към бившата „Авто школа“ при управление на лек автомобил марка „Х.й“, модел „Т.“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - .. пътно превозно средство категория В – в населено място – 50 км/ч“ и с това е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Д. Г. от гр. Б., като му е наложено съответното наказание.

Съгласно представено с исковата молба удостоверение за наследници, Д.

Д. Г. е починала на 10.07.2022г. и е оставила за свои наследници по закон преживелия съпруг И. Г. Г. и сина си Г. И. Г. – ищец в настоящето производство.

От удостоверение за раждане на Д. Д. С. /Г.а/ се установява, че нейна майка е ищцата в настоящето производство Т. С. И..

За изясняване на относимите към разрешаване на спора факти на ищцовата страна са допуснати гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите М. В. Д. и Я. Й. Д., както и са назначени съдебно-психиатрични и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи.

От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че Д. Д. Г. е пътувала с поставен предпазен колан към момента на инцидента – предпазния колан е изтеглен и в блокирано състояния след инцидента. Нейните травми са предизвикани от проникване на елементи от предната част на автомобила навътре в купето и притискане на тялото на пострадалата между облегалката и тези елементи, поради което правилно поставен предпазен колан не е в състояние да предотврати тези травми.

Съдът кредитира заключението на вещите лица, като мотивирано и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото.

5

Свидетелката М. В. Д., племенница на ищцата Т. И., заявява, че много добре е познавала починалата Д. Д. Г., с която били първи братовчеди. Д. Г.а била невероятен човек. Тя работела като детска учителка в гр. Б., както и била хористка в градския хор и участвала в танцов състав. Ползвала се с добро име в обществото и дори хора, които не я познавали толкова отблизо споделяли пред свидетелката, че е чудесен човек. Д. била наградена от отдел „Просвета“ и около два месеца преди катастрофата посетила Португалия за обмяна на опит. Свидетелката научила за инцидента сутринта на следващия ден и веднага отишла в дома на леля си. Работното място на Д. било близо до родния дом и тя посещавала майка си преди или след работа. Отношенията между двете били много близки и между тях съществувала много топла връзка. Грижите за ищцата преди катастрофата били полагани предимно от нейната дъщеря Д., която всеки ден се отбивала да я види и да я попита дали има нужда от нещо, носела храна и лекарства, когато е необходимо и я водила на лекар. След инцидента настъпила промяна в ищцата. Тя станала позатворена и мисълта била единствено около това, което се случило при катастрофата. Ищцата станала толкова депресирана, че дори трудно забелязвала и хубавите неща. В разговорите със свидетелката ставало ясно, че съзнанието и мисълта на ищцата е заето с това, защо се случи така и детето го няма. Не можела да излезе от това състояние. Д. била много дълго чакано дете и обгрижвана и обсипвана с всичката обич на ищцата, като последната изпитвала силна болка от смъртта на дъщеря си и едва ли до края на живота си щяла да преодолее тази смърт според свидетелката.

В показанията си св. Я. Й. Д. твърди, че е била колежка на Д. Г.а – работели като детски учителки заедно в една група, а с времето двете станали и много близки приятелки. Ищецът бил единствено дете на Д. Г.а и двамата били много близки, грижовни един към друг и задружни. Семейството им било изключително сплотено, любящо и отдадено един на друг. Ищецът постоянно се чувал и пишел със своята майка, когато имал възможност и споделял цялото си ежедневие с нея. Към момента на инцидента ищецът бил на плаване и научил по телефона от своята съпруга, която много трудно осъществила контакт с капитана на кораба. Ищецът много разчитал на майка си за отглеждане на неговия син В.. Смъртта на Д. силно се отразила на емоционалното състояние на ищцата, на неговата работа и на семейното отношение. От човек, който е обгрижван от родителите си и с родители, които 6 мислят за него, той останал сам и трябвало да отговаря за баба си и за баща си и да се грижи за тях, както и за семейството си. При всеки разговор на ищеца със свидетелката се говорело каква е била майка му, колко му липсва, как е щяла да му помага и колко щастлива е щяла да бъде да се грижи за децата.