Решение № 463 от 19.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20201001002427 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от “Консорциум Агробизнес“ АД против решение №1170/06.08.2020г. по т.д.№2215/2018г. по описа на СГС,с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „Синконко билдинг“ АД /н/ договор за покупко - продажба от 19.10.2012г., сключен с нотариален акт №439,т.111, рег.№9255, дело №963/2012г. на нотариус №*** с район на действие Горнооряховски районен съд между „Синко Билдинг“ АД /н/ като продавач и „Консорциум Агробизнес“ АД като купувач.

На основание чл.649,ал.2 от ТЗ “Консорциум Агробизнес“ АД е осъдено да върне на „Синконко билдинг“ АД /н/ държането на недвижимия имот, предмет на посочената погоре продажба.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на това решение. Моли се същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да уважи предявеният иск. Посочва се, че с изключение на факта, че сделката е извършена след началната дата на несъстоятелността, не са налице останалите предпоставки за уважаване на иска. Основните оплаквания са за неизясняване на делото от фактическа страна, което е довело до неправилно решение. Поддържа, че е нарушен и материалният закон, тъй като съдът неправилно е приел, че имотът не е придобит по давност като не са взети предвид инвестиционните намерения на купувача.

Синдикът на „Синконко билдинг“ АД /н/ е подал отговор на жалбата, с който я 1 оспорва. Счита,че решението на градския съд е правилно и моли да бъде потвърдено.

„Синконко билдинг“ АД /н/ не е изразило становище.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на правораздавателната си власт и по иска , с който е сезиран. Няма данни за наличие на процесуални пречки или липса на абсолютни процесуални предпоставки за недопустимост на решението.

По отношение на правилността на същото съдът намира следното :

Пред градския съд е предявен иск с правно основание чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ с искане да бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на договора за покупко – продажба, сключен между продавача „Синконко билдинг“ АД и купувача “Консорциум Агробизнес“ АД на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на три етажа със скелетна конструкция, един вход и застроена площ от 160 кв.м., построена върху държавна земя- имот с № 00022 в землището на с.***, община ***, м.“***“, сключен с нот.акт №439 от 19.10.2012г., т.ІІІ, рег.№9255, дело №963/2021г. на нотариус А. М., рег.

№*** на НК, вписан в служба по вписванията- Горна Оряховица с акт №146 от 2012г.,т.16, дело 2428, № от двойно входящия регистър 5093/19.10.2012г.

Предявена е и претенция за връщане на имота в масата на несъстоятелността.

Изложени са твърдения, че сделката е сключена след началната дата на неплатежоспособността -31.03.2012г. и в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Даденото по процесната сделка – прехвърленото право на собственост надхвърляло по стойност получената продажната цена. Предвид на това ищецът счита, че така сключената сделка накърнява интересите на всички кредитори на несъстоятелния търговец и поради това следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Претенцията за връщане на имота е обоснована с твърдението, че същият се намира във владение на купувача по сделката.

Ответникът “Консорциум Агробизнес“ АД е оспорил предявените искове като излага доводи, че цената на имота е била съобразена с неговото състояние към момента на сделката и при отчитане на редица други фактори- достъпа до постройката, състоянието на околното пространство, отдалечеността от населено място и специфичното й предназначение. Взета била предвид балансовата стойност на имота, отразена в счетоводството на продавача15 791,74лв. и данъчната му оценка- 6185,10лв.

2

Съобразено било и обстоятелството, че купувачът е спечелил конкурс за стопанисване и ползване на дивечовъдно стопанство „Кортена“ за срок от 15 години, а сградата се намира именно на територията на това стопанство и закупуването й от друго лице би затруднило нейното използване.

„Синконко билдинг“ АД /н/ не е изразило становище по иска.

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба №439 от 19.10.2012г., т.ІІІ, рег.№9255, дело №963/2021г. на нотариус А. М., рег.№*** на НК, вписан в служба по вписванията- Горна Оряховица с акт №146 от 2012г.,т.16, дело 2428, № от двойно входящия регистър 5093/19.10.2012г. „Синконко билдинг“ АД е продало на “Консорциум

Агробизнес“ АД следния недвижим имот: масивна битова сграда на три етажа със скелетна конструкция , един вход и застроена площ 160 кв.м.,построена върху държавен имот с номер 000022 в землището на с.***, Община ***, в м.“***“, при граници: изток - кад.ед.21, запад и север – ДГФ, юг- кадастрална единица 24 и парцел 2 от масив 34 на наследници на П. М. Б. при цена от 20 400лв. с включен ДДС.

От приложените решение № 1958/19.10.2017г. по т.д.№7126/2013г. на СГС, решение №2128/15.11.2017г. постановено по същото т.д., решение №1741 от 07.06.2018г. по в.т.д.

№1636/2018г. по описа на САС и решение №163 от 06.12.2020г. по т.д.№271/2019г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, както и от извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява,че производството по несъстоятелност е открито с първото посочено решение – това от 19.10.2017г. и е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.03.2012г.

По делото няма представени доказателства за конкретната дата,на която е подадена молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Съдът извърши служебна справка в деловодната система на СГС, от която беше установено, че датата на подаване е 13.11.2013г.

Дори и обаче да не е известна точната дата на депозиране на молбата предвид обстоятелството, че делото е по описа на СГС за 2013г., то при всички случаи това е станало преди края на 2013г. и това води на извода, че сделката е осъществена в двугодишният срок по чл.647,ал.1 от ТЗ.

По делото са събрани гласни доказателства. Пред първоинстанционния съд като свидетел е разпитан П. П. М.. Същият е член на съвета на директорите на “Консорциум Агробизнес“ АД и с оглед на това му качество- член на управителен орган на дружеството, по чието искане е допуснат като свидетел, неговите показания не могат да бъдат ценени като доказателства по делото. Тези показания не могат да бъдат обсъждани и като обяснения на страната, тъй като за тази цел е необходимо същата изрично да бъде известена, че следва да даде такива обяснения и да й бъдат съобщени въпросите, на които трябва да отговори.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят Б. Н. П.. Същият е служител на ответника “Консорциум Агробизнес“ АД като изпълнява длъжността „домакин- хижар“ на сградата, предмет на атакуваната сделка. Свидетелят разказва,че при придобиването му 3 имотът не е бил в добро състояние. Имало много течове на покривната система, напукани цигли, прозорци, които не се отваряли и били заковани с гвоздеи, пропаднали врати.

Вътрешният интериор също не бил добър. Тапетите в стаите били скъсани, имало теч по водопроводните тръби, липсвали кранове, чучури и други. Отходната инсталация била запушена и имало изблик на фекални води в две от стаите. Стълбищната система била с ламарини, камината представлявала една дупка, която се пали. Наложило се да бъдат направени много подобрения, които свидетелят описва, за да може вилата да бъде използваема.

Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно- оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Й. И. П.. Със заключението по същата е определена пазарната цена на имота, предмет на продажбата като вещото лице е направило оценка на същия към момента на огледа и след това е коригирало като е намалило същата с лихвата за инфлация на НСИ за периода 2012г.-2020г. Цената на имота е определена на 40 242лв. при определяне по сравнителния метод и на 35 9895лв. по метод „вещна стойност“.

Пред въззивния съд е допусната повторна съдебно- оценителна експертиза. При изготвянето на същата назначеният от настоящата инстанция експерт е взел предвид установеното от свидетеля състояние на имота при неговото придобиване. Вещото лице е дало оценка като е използвало метода на възстановителната стойност или т.нар. разходен подход. При него оценката се основава на настоящите разходи за изграждане на имота по уедрени показатели, като се отчита амортизацията на имота /нормативно овехтяване на конструкцията, физическо и икономическо обезценяване/, евентуални подобрения и др. Въз основа на тези данни е определена пазарната стойност на имота към датата на сключване на сделката, а именно – 32 310лв.

Настоящият състав намира, че експертизата е компетентно и безпристрастно дадена и следва да бъде ценена. Избраният от вещото лице подход съответства на спецификата на имота- същият се намира в ловно стопанство и пазарната цена не може да бъде определена чрез сравняване на сделки с подобни имоти.

От правна страна :

Отменителните искове по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на възмездни правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори, при наличие на следните предпоставки: да са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността и даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото от несъстоятелния длъжник.

Правната последица от уважаването на такъв иск е възстановяване на масата на несъстоятелността в състоянието, което е съществувала преди извършване на атакуваните 4 сделки/сделка.

По делото е безспорно установено от наличните писмени доказателства, че атакуваната сделка е сключена в т.нар. „подозрителен“ период, който е двугодишен преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и след началната дата на неплатежоспособността.

Спорно по делото е дали даденото - прехвърленият имот надхвърля по стойност уговорената продажна цена и именно в тази връзка бяха допуснати и събрани допълнителни доказателства пред настоящата инстанция. От същите се установи, че има разлика между тази цена и действителната пазарна стойност на имота към момента на продажбата като последната надхвърля цената с повече от 30%. Освен това, видно от уговорките в нотариалния акт, цената не е била платена при прехвърляне на имота, а това е следвало да стане в по-късен момент. Това означава, че към датата на сделката дружеството не е получило дори това, което е уговорено.

Съгласно константната практика на ВКС при преценката на последната представка за уважаване на иска следва да се има предвид, че критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Наличието на неравностойност /несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации/ не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност, а за да е налице такава, несъответствието следвало да бъде значително. При липса на единен критерий относно това, кое е "значително" въпросът за неравностойността на престациите и дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай.

Съдът счита, че при настоящия казус е необходимо да бъде съпоставена уговорената цена на сделката и пазарната цена на недвижимия имот. Последната, както вече беше посочено по-горе, е определена в приетата пред настоящата инстанция експертиза при използване така нар. „разходен подход“. Използването на този метод е обусловено от факта, че е трудно да бъде направена съпоставка с други подобни сделки за релевантния период поради специфичните характеристики на имота - последният, макар да представлява битова сграда, се намира в ловно стопанство и достъпът до него не е свободен. Цената е с 36,86% по-ниска от пазарната стойност, което представлява повече от една трета от същата.