Решение № 529 от 20.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110110985 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищцата Л. Н. твърди, че на 14.04.2019 г. около 12:00 часа в гр. Варна вървяла по пешеходната част на улица „*******“ и решила да премине през подлеза под бул. „*******“ в посока към булевард „*******“, от южната страна, водеща към Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Слизайки по южното стълбище на подлеза, стъпила на разлепена плочка от положената настилка, в резултат на което изгубила равновесие и паднала на стълбището.

Поддържа, че плочката била във видимо цялостно и добро състояние. Излага, че при падането почувствала остра болка в гърба и не могла да се изправи сама на крака. На помощ й се притекли случайни минувачи, които повикали екип на Спешна помощ към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.

Излага, че в резултат на падането получила фрактура на гръбначен прешлен - Тп12, с окончателна диагноза: травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, за което била издадена епикриза от Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. Сочи, че й било предписано медикаментозно лечение, но изпитвала силна болка в областта на гръбначния стълб, която се усилвала и била неподвижна. Заради тежкото й състояние родителите й взели решение тя да се лекува в Украйна, като ангажирали специализирана линейка, която да я транспортира до гр.

Одеса. За нейна безопасност и с оглед предотвратяване на допълнително увреждане се наложило да бъде придружена от лекарски екип, който по време 1 на пътуването да осигури непрекъснато вливане на медикаменти. Излага, че на 17.04.2019 г. пристигнала в гр. Одеса, където била приета в неврохирургичното отделение на регионалната клинична болница. На 22.04.2019 г. й била направена операция – заден спондилодез на ниво Th11-L1 прешлени. Била й поставена окончателна диагноза – контузия на гръдния и лумбалния гръбначен стълб, фрактура на тялото на Th12 прешлен, долна, отпусната парапареза, синдром на силна болка в стадия на регресия, с нарушени функции на статиката и ходенето. Твърди, че престояла в болницата до 02.05.2019 г. По време на следоперативния период била подложена на курс на постсиндромна и възстановителна терапия в болницата в гр. Одеса, продължил до 01.08.2019 г. При изписването получила препоръки за рационален режим на работа и почивка, носене на корсет и й били предписани лекарства. Навежда твърдения, че както операцията, така и постоперативният период обусловили значителни неудобства за нея с оглед невъзможността да се движи и работи пълноценно. Затрудненията в движенията и цялостният физически дискомфорт продължили 12 месеца, като в посочения период била напълно нетрудоспособна.

Ищцата поддържа, че описаните увреждания са следствие от неизпълнение на задължението на О.В., в качеството й на възложител, да поддържа и ремонтира обектите, посочени в чл. 30, ал. 4 ЗП, в частност – пешеходните подлези.

Твърди, че вследствие на настъпилото увреждане на здравето понесла неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания от момента на контузията, силен стрес от транспортирането й до гр. Одеса със специализирана линейка, физически и емоционални терзания и неудобства, промяна на ежедневието й в социален аспект – не можела да учи и да работи, не можела сама да става от леглото дори за елементарни нужди, майка й била изцяло ангажирана да полага грижи за нея първоначално в болницата в Украйна, а впоследствие – в дома й в България. Наред с изложеното претендира, че е претърпяла имуществени вреди, съставляващи сторените от нея разходи за закупуване на комплект за транспедикуларна фиксация.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да й заплати следните суми:

1) сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от травматични увреждания вследствие на настъпило на 14.04.2019 г. падане след спъване на разлепена плочка от положената настилка по южното стълбище на подлеза под булевард „*******“ в посока към булевард „*******к“, водещ към Катедрален храм „Св. Успение Богородично“, гр.

Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 14.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;

2) сумата от 1594.56 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 14.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че участъкът, в който се твърди, че е настъпило увреждането, не е конкретизиран и липсват доказателства за наличие на неравност в процесния подлез. Оспорва уврежданията да са в причинно-следствена връзка с поведението на служители на О.В.. Навежда доводи, че пешеходната дейност на физическо лице в активна възраст не е рискова дейност и поддържа, че цялостното поведение на пешеходците трябва да е съобразено с особеностите на пътния участък. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Счита, че по делото не са представени годни доказателства, установяващи размера на претендираните имуществени вреди. Като недоказани оспорва и изложените в исковата молба твърдения досежно здравословното състояние на ищцата.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, в евентуалност - да бъде намален размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Сочи, че при евентуално уважаване на исковете законна лихва следва да се присъди от датата на исковата молба, а не от датата на деликта.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на представената към исковата молба епикриза /л. 5/ се установява, че на 14.04.2019 г. в 13:55 часа Л. Н. е била приета в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където е била лекувана до 16.04.2019 г. Отразената в епикризата окончателна диагноза е „травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“, като придружаващо заболяване е посочено счупване на гръбначен прешлен Тh12. Изрично е отразено, че майката на ищцата е отказала предложеното лечение и същата е била изписана по нейно настояване.

Видно от приложено на л. 6-7 от делото извлечение от медицинско досие, на 17.04.2019 г. Л. Н. е била приета в неврохирургичното отделение на Клиничната болница в гр. Одеса, от където е била изписана на 01.08.2019 г.

От съдържанието на документа става ясно, че при извършена спирална компютърна томография на гръдния кош е установена компресионна фрактура на прешлен Тh12, с изместване на фрагменти в гръбначния канал.

Вписано е, че на 22.04.2019 г. ищцата е претърпяла операция – заден спондилодез на ниво Th11-L1 прешлени, след което е била подложена а постсиндромна и възстановителна терапия. Изписана е с препоръки за рационален режим на работа и почивка, носене на корсет, изписани са й медикамнети. Окончателно поставената диагноза е „контузия на гръдния и лумбалния гръбначен стълб. Фрактура на тялото на Тh12 прешлен. Долна, отпусната парапареза. Синдром на силна болка е стадия на регресия.

Функциите на статиката и ходенето са нарушени.“

Към писмените доказателства по делото са приобщени фактура и касова 3 бележка /л. 8-10/, удостоверяващи извършването на разходи на стойност 24 600 гривни за комплект за транспедикуларна фиксация. В касовата бележка е отразено, че сумата е заплатена на 19.04.2019 г. от Н.М. Н..

Приложеният на л. 11 от делото документ по същество съставлява свидетелски показания в писмена форма, поради което не следва да бъде обсъждан.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведената съдебномедицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Въз основа на представената по делото медицинска документация и след проведен преглед на ищцата, вещото лице достига до извод, че същата е получила следните увреждания: клиновидно счупване на дванадесети гръден прешлен под формата на компресионна, полифрагментна фрактура на тялото с дискретна компресия на миелона и умерена травматична протрузия на диска, контузия на гръбначния мозък в същата зона. Вещото лице сочи, че счупването на дванадесети гръден прешлен е довело до трайно затруднение движението на снагата и долни крайници за период от около 8-10 месеца. Съгласно заключението конкретната травма не води пряко до състояние опасно за живота на пострадалата, но при липса на лечение е възможно да настъпят усложнения, някои от които опасни за живота.

Вещото лице е описало механизма на настъпване на травмата по следния начин: рязко аксиално натоварване /сила успоредна на гръбначния стълб/ със сгъване на гръбнака в посока напред. Изрично сочи, че същото е възможно да се получи по описания в исковата молба начин.

Установено е, че на ищцата е извършена хирургическа операция – спондилодеза, при която фрактурираният прешлен се поставя във възможно най-доброто положение и това положение се фиксира механично с винтове и метални пластини за по-горе и по-долу стоящи прешлени. Вещото лице сочи, че е възможно в последващите години да се наложи провеждане на втора неврохирургическа операция. Излага, че този тип травми налагат високоспезциализирано неврохирургично лечение.

Съгласно експертното заключение този вид травми крият рискове за разнообразни неврологични усложнения - засягане на гръбначен мозък, частични или пълни парализи на долни крайници, засягане на тазови резервоари и др. В конкретния случай е имало данни за контузия на гръбначния мозък, клиничните прояви но което са преодолени в хода на лечението, като към момента такива тежки усложнения не са налице.

Същевременно, отбелязва, че оплакванията от периодични болки в гърба, особено при по-продължително ходене или неподвижно седене, е възможно да продължат години след инцидента.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че може да се наложи извършването н втора операция за премахване на поставените метални планки, с които прешленът е фиксиран, в случай че с времето гръбначният стълб промени своята позиция, което да предизвиква болки в гръбнака. Пояснява, че при счупването на прешлен той никога не се 4 възстановява до размерите и отстоянието от съседните прешлени преди травмата, а остава завинаги с известна деформация. Поради това, както и поради наличието на чуждо тяло в гръбначния стълб /поставените метални планки/, болките могат да са постоянни. Излага, че при травми на прешлен в тази област, ако бъде засегнат гръбначният мозък, най-честото усложнение е невъзможност за движение с краката и невъзможност за контролиране на тазовите резервоари. Конкретно при ищцата сочи, че е констатирана контузия на гръбначен мозък, вследствие на което тя е имала проблеми с контрола на тазовите резервоари, но те постепенно са отшумели. В рамките на 8-10 месеца са се възстановили основните функции – ходенето, стоенето прав и е останала само болката, която може да е постоянна.

От събраните по делото гласни доказателствени средства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Св. Н. М. Н., майка на ищцата, излага, че на 14.04.2019 г. дъщеря й се свързала с нея по телефона малко след като паднала на слизане по стълбището в подлеза срещу катедралата. Заявява, че в рамките на 15 минути от обаждането пристигнала а място и заварила Л. да лежи в подлеза, на стъпалата. Тя й казала, че минувач е извикал Спешна помощ и малко покъсно на място пристигнала линейка. Още по телефона ищцата казала, че не може да движи краката си нито да се изправи. Пристигналият екип на Спешна помощ я накарал да стане и сама да се качи в линейката, след което я закарали в Спешно отделение. В крайна сметка Л. била приета в Окръжна болница, където й били направени снимки и ЯМР. Въпреки установеното счупване на гръбначен прешлен, там не й поставили катетър и се налагало да става, за да ползва тоалетната. Лекарите предложили операция, която обичайно се прави на по-възрастни хора, за да могат да се придвижват.