Решение № 163 от 13.06.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Сливен, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Петя Хр. Манова при участието на секретаря Елена Г. Х.а като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Въззивно гражданско дело № 20252200500108 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против решение № 522/15.06.2020г. по гр.д. № 3355/2019г. на СлРС, с което е уважен предявеният от община Сливен инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК, като е прието, че „Г.“ЕООД не дължи на Х. К. Х. сумата 8773.44лв, представляваща общия размер на задължението, предмет на изп.дело № 182682018г на ДСИ при СлРС, дължима по изпълнители листи от 24.02.2011г и 16.05.2011г по в.гр.дело № 255/2010г на СлОС, от които и е образувано ИД № 1826/2018т на ДСИ при РС-Сливен, от които: 3665.09лв- олихвяема сума и 4845.69лв- неолихмяева сума и 262.66лв- разноски, поради погасяване на вземанията по давност.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Х. К. Х., в качеството му на кредитор на „Г.“ЕООД ,против община-Сливен главен иск с правно основание чл. 134 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 59 ал.1 ЗЗД , за заплащане на длъжника на Х. К. Х.- „Г.“ЕООД, на сумата 9300лвобезщетение за ползване без основание от общината на имоти на дружеството, с идентификатори №***, ***, ***, и *** , за периода 13.10.2014г-18.06.2019г.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство-Х. К. Х. и с нея се обжалва решението изцяло.

С решение №7/10.02.2021г по възз.гр.дело № 478/2020г на СлОС, е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд.

1

С определение №500029/21.11.2024г по гр.дело № 2216/2021г на ВКС, трето гр.о. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд.

С решение № 50004/14.03.2025г по гр.дело № 2216/2021г, ВКС изяло отменя решението на СлОС, като отхвърля иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл.439 ГПК, а досежно втория иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 59 ЗЗД връща делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, при изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.

Настоящото производство е второ по ред въззивно и се развива след постановяване на решение № 50004/14.03.2025г по гр.дело № 2216/2021 г на ВКС, с което е отменено изцяло решение №7/10.02.2021г по възз.гр.дело № 478/2020г по описа на СлОС, спорът е решен по същество с отхвърляне на единия иск, а делото –върнато за ново разглеждане за произнасяне по въззивната жалба срещу решението на РС-Сливен в останалата част, с която е отхвърлен другия иск, този по чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 59 ал.1 ЗЗД.

Предмет на настоящото въззивно производство е подадената от ищеца въззивна жалба срещу решението на РС- Сливен, но само в частта, с която е отхвърлен предявения срещу община-Сливен главен иск по чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 9300лв, представляваща обезщетение за ползване без основание на имоти на длъжника- съищец „Г.“ЕООД, за периода 13.10.2014г- 18.06.2019г.

В останалата част, решението на РС-Сливен е влязло в сила на 14.03.2025г.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Сливен е неправилно, тъй като съдът не съобразил конкретните факти и представените по делото доказателства. Съдът се произнесъл по съществен материалноправен въпрос за ползването без основание на имоти-частна собственост против волята на собственика и решил спора в нарушение на Конституцията и материалния закон , и при незпазване на съдопроизводствените правила.

Изразява несъгласие с приетите от съда фактически констатации относно приетата за изтекла погасителна давност, която счита, че не е изтекла до датата на подаване на исковата молба в съда- 18.06.2019г, което водело до извод за неоснователност на инцидентния установителен иск.

Счита, че общината не е извършила необходимите действия по прилагане на приетия ПУП.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният главен иск бъде уважен.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от общинаСливен, чрез упълномощен представител, който оспорва жалбата като неоснователна.

Счита, че по делото не е установено, че общината ползва имотите на „Г.“ ЕООД.

Обстоятелството, че през тях преминават хора, сочело единствено, че собственикът не се противопоставя на това. Право на собственика било да прецени по какъв начин ще ползва имотите си.

2

Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С оглед дадените с отменителното решение на ВКС указания, при повторното разглеждане на делото въззивният съд назначи служебно СТЕ, която да даде заключение по поставените от ВКС въпроси, чиито отговори целят пълно изясняване на спора от фактическа страна.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нeя основания и моли да бъде уважена. Претендира разноски. Не представя списък на разноските.

В с.з. въззивникът “Г.“ЕООД, ред. призован, не се представлява от законен или упълномощен представител.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който поддържа отговора на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски .Представя списък на разноските и писмени бележки.

Счита, че не са събрани доказателства, че общината ползва процесните имоти без основание. Счита, че тези имоти , независимо от предвижданията на ПУП не са придобили статут на улици. Твърдението на ищеца, че процесните имоти се ползвали за преминаване от граждани, както и от частен субект, какъвто бил „Водно сдружение“, не водел до извода, че общината осъществява неоснователно ползване. Дори през тези имоти да преминават граждани, собственикът бил в правото си да ги ползва както намери до добре, а не било установено по делото същият да се е противопоставил на евентуално такова преминаване.

ЗП предвиждал съществуване на частни пътища, които съгласно чл. 19 ЗП се управляват от техните собственици, в т.ч. изграждането, ремонтът и поддръжката. Не се доказало, че общината ползва имотите, нито ги е заградила или събирала такси, или по какъвто и да е начин накърнила ползването им. Пред тези улици не преминавал и градски транспорт.Те не били включвали в общинската пътна мрежа. Това били улици на „Г.“ЕООД, които служили за вътрешно ползване в предприятието.

Въззивната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок, от легитимирано да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията за редовност.

Преценена като допустима, следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

В една част решението е влязло в сила на 14.03.2025г, а именно: в частта, с която е 3 отхвърлен от ВКС предявеният от общината инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, вр. с чл. 439 ал.1 ГПК.

Предмет на жалбата и на второто по ред въззивно производство е проверката на решението в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният главния иск с правно основание чл. 134 ал.1 ЗЗД вр. с чл 59 ЗЗД и цена- 9300лв.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като краен резултат е правилно, но не по изложените в него съображения.

Въззивният съд счита, че приетата за установена фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към нея, но следва да я допълни с установеното в тази фаза на производството.

Не е спорно, че ищецът има качеството на кредитор на „Г.“ ЕООД по силата на съдебно решение от 22.07.2010г, постановено по в.гр.дело № 255/2010г на СлОС, с което дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от професионално заболяване.

Въз основа на издадените по това дело изп.листи са образувани ИД № 286/2011г по описа на ДСИ при СлРС и ИД № 191/2011г по описа на ДСИ при СлРС, по които са налагани възбрани и запори върху банкови сметки на длъжника, но въпреки това, взискателят остава неудовлетворен.

Двете дела са прекратени на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, след което по молба на длъжника е образувано трето ИД № 1826/2018г.

Същевременно, община-Сливен е имала задължения към „Г.“ ЕООД за местни данъци, такси и лихви върху тях, за периода 2011г- 2019г, в общ размер на 22 1704лв., за които е било образувано ИД № 1321/2017г на ДСИ при СлРС.

Не е спорно също, че „Г.“ЕООД е собственик на следните четири имоти, представляващи ПИ с идентификатори№ № ***; № ***; №

***; № ***, всички находящи се в землището на гр.Сливен, местност“О.С.“, селищно образование“И.“.

Тези имоти според ищеца, общината ползва без основание, поради което иска да бъде осъдена да заплати на неговия длъжник и съищец “Г.“ обезщетение в размер на сумата 9300лв, за времето от 13.10.2014г до 18.06.2019г.

В тази връзка са и дадените от ВКС указания за назначаване на СТЕ, която да изследва въпроса налице ли е ползване от страна на общината на тези имоти без правно основание, какво е тяхното фактическо състояние и начин на ползване, чии имоти обслужват, налице ли са данни откога съществува фактическото им състояние като улици, свързани ли са с общинската пътна/улична/ мрежа, служат ли като достъп за осъществяване на сметосъбиране от страна на общинските предприятия.

На всички тези въпроси отговор дава заключението на назначената от тази инстанция 4

СТЕ,което съдът цени като обосновано, ясно и неоспорено.

Според експертното заключение, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г и заповед № КД-182941/18.03.2014г, тези имоти са с начин на трайно ползване:“ за друг поземлен имот за движение и транспорт“.

Съгласно действащия ПУП –план за регулация на улици, поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони за м.“О.С.“, селищно образувание „И.“, гр.Сливен, одобрен с решение №808/22.12.2005г на Общински съвет-Сливен, процесните имоти са със същото предназначение и начин на трайно ползване –улици, урегулирани съгласно конкретните предвиждания на плана, но ПУП на м.“О.С.“, СО„И.“ по отношение на уличната регулация на тези четири имота, не е приложен, а улиците са по имотните граници, които са по кадастралния план от 1989г.

В с.з. вещото лице заяви, че има регулация, която е предвидена по ПУП за регулация на улици за обществени мероприятия от 2006г, но няма никакво прилагане на регулацията в тези имоти.

Те не са включени и в генералния план за организация на движението в гр.Сливен, тъй като не са изградени с елементи на улица. Нямат настилка, маркировка, вертикална сигнализация, пътни знаци, нямат трайно изградени комуникации. Има електроснабдяване и водоснабдяване, изградено по инициатива на сдружение „Войнишко кладенче-3“-Сливен.

Имотите се намират в м.“О.С.“, СО“И., ситуирани в две отделни зони , по два имота един до друг, както следва :

1/ ПИ с идентификатор № *** и № *** и 2/ ПИ с идентификатор

№ *** и № ***

Разпечатката съдържа 60 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf8129c4-2ee5-4d18-ab78-397e96d51808