Решение № 238 от 06.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Враца, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500585 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 691/28.10.2025 г. по гр. д. № 1951 от 2025 г. по описа на РС Враца, съдът е признал за установено, че ЕТ „М. 2000-Я. М.“ с ЕИК 106058876 дължи на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело“ с ЕИК 129008829 сумата от 10 666,25 евро (20 861,37 лв.) – неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по договор за наем с № Н-20/16.08.2021 г. за периода от 15.09.2021 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г., за която е издадена заповед № 757 от 14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. дело № 1211 от 2025 г. на Врачанския районен съд.

Присъдени са разноски в исковото и заповедното производство в полза на ищеца Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЕТ „М.

2000-Я. М.“ с ЕИК 106058876, действащо чрез пълномощника си адв. Р. М. – Х., с която решението се обжалва изцяло, с доводи за неправилност на същото.

Сочи се, че начислената неустойка неоснователно е определена върху месечната наемна цена с вкл. ДДС, а в договора за наем между страните в чл.

23 и чл. 24 изрично е записано, че неустойката се начислява върху договорения дължим наем без вкл. ДДС. Също така се твърди, че е налице съвина между страните, тъй като повече от 3 години наемодателят мълчаливо е приемал плащане на наема със закъснение, без да изисква плащане на неустойка и при доказаност на последната – същата следва да бъде намалена на осн. чл. 83, ал. 1 от ЗЗД, до размера на законната лихва за забава за плащане на парично задължение. Твърди се, че претендираната неустойка в случая се 1 превръща в източник на неоснователно обогатяване за ищеца, а освен санкционна функция, тя има обезпечителна и обезщетителна функция. Сочи се, че неоснователно РС - Враца е счел, че клаузата за неустойка не е нищожна в уговорения й размер от 10 % за всеки ден забава, тъй като същата противоречи на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения и не е ясно върху каква основа се начислява – т.е размерът й се явява неопределяем. Именно затова е заявено искане за отмяна на решението на РС - Враца и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощник на въззиваемата Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с ЕИК 129008829, с който оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна и моли за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, тъй като общата дължима месечна наемна цена включва уговорения наем и 20 % ДДС върху него. На тази база е изчислена неустойката, а върху нея не е начислявано ДДС. Сочи се също, че процесният договор за наем попада в приложното поле на чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9 от ЗДДС. Оспорват се доводите за нищожност на клаузата, като са налице всички предпоставки за начисляването й в конкретния случай, вкл. същата не подлежи на намаляване на осн. чл. 309 от ТЗ. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС - Враца.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд – Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с ЕИК 129008829 установителен иск срещу ЕТ „М. 2000-Я. М.“ с ЕИК 106058876 за заплащане на дължима неустойка за неизпълнение в срок на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем с № Н20/16.08.2021 г. за периода от 15.09.2021 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г., за която е издадена заповед № 757 от 14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1211 от 2025 г. на РС – Враца.

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2021 г. между страните е бил сключен договор за наем на част от алея от парка на Военен клуб-Враца (на ъгъла на ул. ***) с отдаваема площ 50 кв.м., в това число: 36 кв.м. за целогодишно ползване и 14 кв.м. за сезонно ползване (от 01.04 – 30.09.), с 2 адрес гр. *** – имот публична държавна собственост и сключени към договора допълнителни споразумения за актуализация на наемните цени от 06.10.2023 г. и 27.09.2024 г. за целогодишно и сезонно ползване. Върху уговоР. наемна цена се начислявал и ДДС, като било уговорено, че за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след 15то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи наем, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни дни, а в случай че забавата надхвърли този срок, се начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна цена за всеки просрочен месец. Поради системно закъснение в заплащането на наемните вноски ищецът претендира неустойка за подробно описани фактури и съответни дни забава в общ размер на 20 861,37 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 26.09.2024 г., като на 16.12.2024 г. е изпратено до ответника писмо-покана за заплащане на сумата, но същата е останала непогасена. Именно затова е подадено заявление по чл. 410 ГПК пред РС – Враца и след депозиране в срок на възражение от страна на ЕТ „М. 2000-Я. М.“, е инициирано производство за установяване на вземането по претендираната неустойка.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ЕТ „М. 2000-Я.

М.“, в който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва сключения договор за наем, уговоР. наемна цена и допуснатите закъснения, но се твърди, че до 2024 г. не е търсена неустойка по договора и ищецът мълчаливо се е съгласил да не търси такава. Сочи се, че в уговорените 10 % неустойката е прекомерно завишена и следва да бъде намалена, както и че е нищожна поради накърняване на добрите нрави, че излиза извън присъщите й функции, вкл. че неправилно е изчислена с включено ДДС върху дължимите месечни наеми. При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на иска или намаляване на претендираната неустойка, с присъждане на разноски в производството.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор по дължимостта на претендираната неустойка. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което във връзка с въведените във въззивната жалба оспорвания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява наличието на наемно правоотношение между тях по Договор за наем № Н20 от 16.08.2021 г. за срок от 5 години и сключени към него споразумения от 06.10.2023 г. и 27.09.2024 г., във връзка с определяне на наемната цена на обекта за целогодишно и сезонно ползване, като имотът е публична държавна собственост и се управлява от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерството на отбраната.

Не е спорен и фактът, че ответникът е заплащал наемните си вноски със закъснение в един продължителен период от време, в който ищецът не е претендирал неустойка за забавените плащания, но през 2024 г. е калкулирал дължимата такава по договора и е отправил писмо от 16.12.2024 г. да му бъде 3 заплатена неустойка в размер на 20 861,37 лв., за което е съставен протокол за нейната дължимост в табличен вид, с подробно описание на дължимия наем, начисленото ДДС, за дните забава, за издадените фактури и изчислената неустойка по месеци. Приложени са преводни нареждания за заплащане на сумите по издадените фактури, от които се установяват датите на заплащането им.

В производството са разпитани свидетелите М. Я. и П. К., чиито показания съдът възприема с вяра, като обективни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Свидетелите заявяват знание за сключения между страните договор за наем и уговоР. неустойка, като сочат, че до декември 2024 г. ищецът не е търсил и начислявал неустойка за забавено плащане на наемната цена – не само по процесния договор за наем, а и по договора, сключен със св. Коцев за друга част от парк ДНА в гр. Враца. Също така новите договори с ищеца се сочи, че са с уговорена по-ниска неустойка от тази през 2021 г., а именно – 0,2 %.

Предвид събраните доказателства и установеното от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивника за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави, с принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения, както и твърденията, че не отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като споделя доводите на първоинстанционния съд, изложени в посочения смисъл и препраща към тях по смисъла на разпоредбата на чл. 272 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи да обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Освен обезпечителната и обезщетителната функция, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, вкл. когато размерът й надхвърля този на вредите. Именно затова са неоснователни възраженията, че при липса на причинени вреди, не следва да се търси дължима неустойка, респ. че липсва основание да се претендира неустойката, тъй като е потърсена едва през 2024 г., при мълчаливо приемане на плащанията за наемна цена със закъснение от страна на ответника. Всички тези доводи не изключват правото на ищеца да претендира процесната неустойка, чиято дължимост е изцяло в зависимост от поведението на наемателя въззивник. Натрупването на задължение за заплащане на неустойка в голям размер в случая е в резултат на продължителното неизпълнение от страна на самия наемател, а не само от начина, по който е уговорена самата неустойка, която се изчислява върху размера на дължимия месечен наем. Тя е в размер на 10 % от месечната наемна цена на договора за всеки ден забава и съдът намира, че същата не е уговорена в необичайно голям размер, който да накърнява добрите нрави, както се твърди от въззивника. Съгласно разясненията на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като тази преценка се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В случая тази преценка не води до такъв извод, предвид факта, че страните са свободни сами да изберат начина на определяне на неустойката, за какво неизпълнение се уговаря и в какъв размер /най-често процент/ от 4 главното задължение, както и да определят сроковете и начина на плащането й. Поради тази причина се явяват неотносими доводите на въззивника, че в предходни или последващо сключени договори за наем от страна на въззиваемия, предвидената неустойка е била в размер на 0,2 % на ден за всеки ден забава. Тези факти не водят до извод за нищожност на договорена в поголям размер неустойка, а доколкото същата е уговорена между търговци, то същата не подлежи и на намаляване поради прекомерност (арг. чл. 309 ТЗ).