Определение № 768 от 01.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. София, 01.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600897 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.

Образувано е по жалба на П. А. Г., А. Д. Г. и К. Д. Г. – наследници на починалия Д. С. Г., срещу определение от 11.05.2023 г. по н.ч.д. № 228/2023 г. по описа на ОСБлагоевград, с което е потвърдено постановление от 20.02.2023 г. на ОП - Благоевград по д.п. 7852 ЗМ-73/2021 г. по описа на 01 РУ на МВР-Благоевград, образувано за престъпление по член 343, ал. 1, б. „в“, вр. с член 342, ал. 1, пр. 1 от НК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Посочено е, че съдът не е обсъдил всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и не е съобразил възможностите за извършване на други следствени действия – разпит на пътниците във влака, изискване на справка от НИМХ и на записа от спешен номер 112 и назначаване на нова експертиза. Отбелязано в жалбата е, че съдът не е изложил мотиви за причините, поради които е приел деянието за случайно по смисъла на член 15 от НК. Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на определението и за издаване на ново, с което постановлението на прокурора бъде отменено и досъдебното производство върнато за допълнително разследване с конкретни указания.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу акт, подлежащ на въззивна проверка и от лица, снабдени с активна процесуална легитимация да атакуват първоинстанционното определение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство № 7852 ЗМ-73/2021 г. по описа на 01 РУ на МВРБлагоевград е образувано за престъпление по член 343, ал. 1, б. „в“, вр. с член 342, ал.

1, пр. 1 от НК – за това, че на 17.02.2021 г., около 18:16 часа, на 14-ти тунел, км 152+800, в междугарието с. Черниче – спирка „Пейо Яворов“, при управление на подвижен железопътен състав с посока на движение София – Кулата е причинено пътно транспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинена смъртта на Д. С. Г..

1

Към процесната дата починалият Д. С. Г. работил като „кантонер, железопътна линия“ в ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ – гр. София, ЖПС София.

На 17.02.2021 г. пострадалият в застъпил на работа в 07.00 часа, като смяната му следвало да завърши в 19.00 часа. На пострадалия бил проведен инструктаж за работния ден, както и всички други необходими за изпълнение на работата му обучения. Пострадалият получил и график за движението на влаковете по обслужваната от него линия.

По време на работа Д. С. Г. употребил значително количество алкохол.

В неустановен точен час пострадалият отишъл в тунел № 14, находящ се в междугарието на с. Черниче – жп спирка „Пейо Яворов“. Вътре в тунела пострадалият седнал върху лявата глава релса на железния път.

По пътя, в който се намирал тунела, по предварително определен маршрут от гара Благоевград към гара Петрич, се движил влак № 50-245, собственост на БДЖ, „Пътнически превози“ ЕАД. Влакът се състоял от три пътнически вагона, теглени от електрически локомотив серия 46-205 и бил с машинист свидетеля И. Я.. Свидетелят К. К. бил втори машинист на композицията и също бил в локомотива.

В 18.06 часа влакът потеглил от спирка Стара Кресна, ускорил и достигнал скорост от 58-59 км/ч, при максимално разрешена за междугарието 70 км/ч (от жп спирка Стара Кресна до жп спирка „Пейо Яворов“ гр. Кресна). При тази скорост на движение влакът изминал около 1300 м. и навлязъл в тунел № 14.

По това време слънцето било в залез и в тунела нямало осветление. Самият тунел се намирал в дясна крива с радиус R=325m и наклон на спускане 7,70% по посока на движението.

След навлизането в тунела на около 78 метра от тях локомотивните машинисти видели пострадалия, който носил дреха със светло-отразителни ивици и седял на лявата релса по посоката на движението на влака. Геометрията на самият тунел била с траектория на крива, а прожекторът на локомотива светел само в посока направо.

Поради това пострадалият бил ясно осветен, едва когато локомотивът описал движението в кривата на тунела и застанал в една линия с човешката фигура. Веднага след като забелязал човешката фигура локомотивният машинист задействал спирачната система на влака в режим на екстрено спиране и подал звуков сигнал „ВНИМАНИЕ“. Пострадалият не предприел действия за отстраняване от релсата, а само повдигнал едната си ръка.

Въпреки предприетото екстрено спиране, влакът ударил пострадалия с т. нар. плуг-здрава метална престилка на всяка челна греда, разположена на 120 мм от главата на релсата. От удара тялото било отхвърлено напред, надолу и леко встрани. След този първи контакт последвала друга фаза от процеса, при която тялото било повлечено от ходовите части, като част от него била избутана към пространството, заключено между релсите и плуга, което довело до ампутация на част от крайниците и до множество травми на всички системи от човешкото тяло. Вследствие на това пострадалият загинал на място.

Веднага след събитието локомотивните машинисти се обадили на Спешен номер 112 и на отговорниците за движението на влаковете, като сигнализирали за настъпилия инцидент.

Съгласно заключението на назначената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ в кръвта на пострадалия е установена концентрация от 4.09 промила етилов алкохол, която съответства на тежка степен на алкохолно опиване. Това алкохолно опиване се характеризира със значителни нарушения на 2 мисловната дейност, съобразителността, ориентировката, координацията на движенията, с тежко потискане на централната нервна система, със сънливост и сопорност, както и с пълно обезчуствяване към болка с тежки смущения в дишането и сърдечната дейност.

Според експертите по СМЕ вследствие на прегазването от влака пострадалият е получил: открита черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травми, с множествени счупвания на кости, като някои са открити и до пълна ампутация; размачкване на крайниците в дясно - травматична деформация на главата и лицето с големи рани; многофрагментно счупване на костите от черепния покрив и основа, размачкване с частично изтичане и контузия на мозъка; счупване на множество ребра двустранно по повече от една линия с многофрагментни счупвания на ребра в ляво; контузии и разкъсвания по белите дробове, контузия на миокорда, наличие на по около 700 мл кръв в двете гръдни кухини (хемоторакс); разкъсвания по черния дроб, наличие на около 100 мл свободно излята кръв в коремната кухина (хемоперитонеум); охлузвания и кръвонасядания по гърдите гърба и горните и долни крайници; ампутация на десния горен крайник в горната трета на мишницата с множествени счупвания на костите; множествени счупвания на долните крайници, открито счупване на левия долен крайник, пълна ампутация на десния долен крайник от средната част на бедрото с размачкване и множествени открити счупвания на костите на ампутирания крайник; мастна дегенерация /стеатоза/ на черния дроб; обезкървяване на трупа с анемия на вътрешните органи.

Получените вследствие на железопътната травма увреждания довели до причиняване смъртта на пострадалия. Конкретна причина за смъртта са несъвместимата с живота комбинирана черепно и гръбначно - мозъчна, гръдна и коремна травма с множествени и открити счупвания на кости до пълна ампутация на крайниците в дясно (политравма), които са довели до остра недостатъчност на мозъчни функции и до хеморагично-травматичен шок. Смъртта е настъпила много бързо, почти моментално и е била неизбежна, поради установените множествени, тежки и несъвместими с живота травматични увреждания. Всички травматични увреждания са причинени приживе, непосредствено преди настъпването на смъртта, което личи от вида на установените охлузвания, кръвонасядания и кръвоизливи.

Описаните травматични увреждания се дължат на тежки удари, притискане и влачене на тялото с и върху твърди тъпи и ръбести предмети, каквито са частите от шасито на мотрисата, чакълестата настилка и траверсите. Според вещите лица не са установени характерни увреждания за блъскане на пострадалия в изправено положение, както и за прегазване от колелата на локомотива, а по-скоро такива за удари и влачене от части на мотрисата и железния път, от което следва, че в момента на произшествието пострадалият е бил седнал на железния път.

Съгласно заключението на назначената на досъдебното производство железопътно техническа експертиза /ЖПТЕ/:

-На процесната дата влак № 50-245 е бил включен в разписанието и движението му не е била извънредно. Като част от влаковата композиция електрическият локомотив 46-205 е бил технически изправен и правилно осигурен със спирачна маса;

- Скоростта, с която се е движил влакът непосредствено преди произшествието, е била 58 км/ч., след което той е започнал екстрено да намалява. Максимално посочената в процесния участък скорост е била 70 км/ч.;

- Разстоянието, на което пострадалият е бил забелязан от машинистите, е около 78 метра и е значително по-малко от опасната зона пред движещия се влак, която е с дължина над 246 m. Поради това локомотивният машинист не е имал техническа възможност да спре влака преди мястото на удара;

3

- Причините за произшествието са свързани с: навлизането на пострадалия в сервитута на железопътната линия и по-точно на самото влаково трасе и с липсата на адекватна реакция от негова страна да се отстрани от пътя на приближаващия влак /вероятно способствана от употребата на алкохол/;

-Единственият начин за предотвратяване на произшествието е свързан с поведението на самия пострадал, който е следвало своевременно да се укрие в нишата на тунела и по този начин да се предпази от минаващия влак.

Самостоятелното изследване на произшествието от експертните екипи на ДП“НКЖИ“ на Република България и на НОИ установило, че доколкото има допуснати нарушения, то същите са реализирани от страна на пострадалия Д. Г., който се е намирал неправомерно върху влаковия път. При тази проверка не са били установени нарушения от длъжностни лица във връзка с експлоатацията, движението на влака и инфраструктурата, осигуряваща същото, респективно с местопребиваването по това време на починалия.

При тази фактическа обстановка, прокурорът от ОП-Благоевград е счел, че смъртта на пострадалия е резултат от случайно деяние и липсват доказателства за осъществен състав на престъпления по член 343 от НК или по друг текст от закона.

Поради това с постановление от 20.02.2023г. на основание член 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл.

24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НК наказателното производство по делото е било прекратено.

Фактическите и правни констатации в прокурорския акт са възприети от окръжния съд, осъществил проверка за законосъобразност и обоснованост на акта на основание чл. 243, ал. 3 от НПК. За да постанови определението си и да приеме жалбата на наследниците на починалия Д. С. Г. за неоснователна, ОС-Благоевград е преценил кръга от субекти с подлежащ на защита интерес да атакуват постановлението за прекратяване на наказателното производство, а по същество е счел, че разследването е проведено обективно, всестранно и пълно и актът на прокурора е правилен.

С изводите на първата инстанция съставът на САС се солидаризира по следните съображения:

Досъдебното производство е водено за престъпление по член 343, ал. 1, б. „в“, вр. с член 342, ал. 1, пр. 1 от НК – за това, че на 17.02.2021 г., около 18:16 часа, на 14-ти тунел, в междугарието с. Черниче- спирка „Пейо Яворов“, при управление на подвижен железопътен състав е причинено пътно транспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинена смъртта на Д. С. Г..

Въз основа на достатъчни по обем и качественост материали, събрани в предсъдебната фаза, първият съд е направил вярна констатация за това, че на процесната дата пострадалият е влязъл в тунела на посоченото междугарие и е седнал върху лявата глава релса на железния път. При приближаване на влаковата композиция към пострадалия и в първия момент на възприемането му локомотивният машинист И.