Решение № 7508 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7508 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110146038 по описа за 2025 година Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от В. В. И., ЕГН **********, със съдебен адрес:

****************************, срещу

**********************“, ЕИК: *************, с адрес:

**********************, за заплащане на сумата в размер на 209,61 евро, с равностойност в лева от 409,96 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за настъпило застрахователно събитие – причиняване на имуществени вреди на лек автомобил „***“, модел „***************”, с рег. № **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.09.2025г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът извежда претендираното субективно право с 1 твърдения, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“ - полица № 4704240400001698, сключен с ответника, на 21.07.2025г., по време на движение по Републикански път II-86 преди *****************, на разклона за *****************, е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което са причинени щети на собствения му автомобил „***“, модел „***************”, с рег. № **************. Сочи, че е предявил доброволна претенция пред ответника, по която била образувана застрахователна щета с реф. № 51-0190003585/25/23.07.2025г., като застрахователят определил обезщетение в размер на 153,56 лв., което му било заплатено по банков път. Излага, че на 29.07.2025г. депозирал възражение срещу така определената стойност на обезщетението, което не било прието от ответното дружество. Поддържа, че изплатеното застрахователно обезщетение е силно занижено и не съответства на действителните вреди по лекия автомобил, които оценява на 2 000 лв. Счита, че в негова полза е възникнало притезание за репариране на щетите, поради което моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът

**********************“ *** е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение между страните по силата 2 на договор за застраховка „Каско“, както и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие била образувана щета № 470424252544872. Оспорва размера на претенцията с доводи, че стойността на застрахователното обезщетение отговоря на действително претърпените вреди и е изчислено съгласно договореното между страните с общите условия. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът В. В. И., не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 73646/09.03.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът **********************“ ***, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява. С молба с вх. № 82791/16.03.2026г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне н иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативна даденост следните предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка "Автокаско", с включено покритие на осъществения риск, 3 със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя.

По очертания предмет на доказване, съдът с определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на слездните факти и обстоятелства, относими към спора: че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на лек „***“, модел

„***************”, с рег. № **************, обективиран в застрахователна полица № 4704240400001698, че на 21.07.2025г. е настъпило по механизма, описан в исковата молба застрахователно събитие, при което са настъпили следните увреждания по застрахованото МПС – драскотини по преден десен калник и огледало, че във връзка с процесното застрахователно събитие била образувана щета № 4704252544872, както и че на 25.07.2025г. ответното дружество е заплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 153,56 лв. Тези обстоятелства са безспорни между страните, поради което с оглед процесуална бързина съдът не ще ги коментира по същество.

4

Следователно съдът приема че иска е доказан по основание. Спора се концентрира върху размера на обезщетението и начина по който е определен. Ответникът възразява, като посочва, че предвид избора на ищеца да не се възползва от правото на ремонт в доверен сервиз, различен от този на представителя на марката за страната, каквото е покритието по застрахователния договор, обезщетението е калкулирано съгласно Методиката, заложена в Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“ в Глава Четвърта, раздел III, т.2, където е направена диференциация на застрахованите МПС по групи, според годината на тяхното производството, като ППС на ищеца попада във втора група, поради факта, че от датата на производството или първа регистрация /2018г./ са изтекли над четири до седем години. Така изслушаната САТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена установява, че към датата на събитието лек автомобил с ДК № ************** е бил на 7 години, 1 месец и 14 дни след пускане в експлоатация. Стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени е установена в размер на 563,52 лева, а по цени на доверени сервизи на ********** на стойност от 342,27 лева.

Обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане, каквото е застраховка „Каско“ се определя по правилата на КЗ и съдържанието на конкретния договор. Страните са свободни да уговарят както основания за носене на отговорност, така и 5 основания за освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл. 396 от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на застрахователното събитие и при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената застрахователна сума и отразява реалната стойност. Застрахователната сума при имущественото застраховане е максималният размер на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към момента на сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в размер на реално претърпените вреди от застрахования поради 6 настъпването на застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите. Това е стойността, срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото качество при пълна увреда.

Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата, включително и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и др. При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка.

Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие.

/В този смисъл: Решение от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II Т О.; Решение № 109/14.1.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I Т. О и др/.

Съгласно чл. 408 от КЗ застрахователят може да откаже изцяло плащане или да не изплати обезщетение в дължимия размер: 1. само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователно обезщетение; 2. при умишлено 7 причиняване на застрахователно събитие от застрахования с цел получаване на застрахователно обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. С оглед законовата рамка, съдът не установи нито една от хипотезите, при които застрахователят има право да откаже репариране под формата на обезщетение на пълния размер на щетите, което съдът намира, че съставлява действително претърпените вреди, тоест същото следва да бъде определено по средни пазарни цени към датата на ПТП. Не е налице хипотезата на чл. 408, т.2 от КЗ, тъй като твърденията на ответника, че въпреки, че застрахователния договор е сключен с договорености за доверен сервиз и щети без документи – неограничен, което се установява по делото, ищецът не се е възползвал от правото на ремонт в доверен сервиз, различен от този на представителя на марката за страната, каквото е покритието по застрахователния договор, не се установиха по делото. По изложеното именно ответникът релевира възражение, че обезщетението е калкулирано съгласно Методиката, заложена в Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“ в Глава Четвърта, раздел III, т.2, където е направена диференциация на застрахованите МПС по групи, според годината на тяхното производството, 8 като ППС на ищеца попада във втора група, поради факта, че от датата на производството или първа регистрация /2018г./ са изтекли над четири до седем години. Съдът намира, че не е налице неизпълнение на застрахователния договор от ищеца като застрахован, а и дори да е налице такова то е незначително с оглед интереса на кредитора, и не е довело до възникване на застрахователното събитие.

По изложеното съдът намира, че застрахователя неоснователно е отказал да заплати обезщетение с което да репарира щетите в размер, съответстващ на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на застрахователното събитие.

САТЕ доказа размер на тази вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП от 563,52 лева, от който следва да се приспаднат заплатените вече от ответника в размер на 153,56 лева, като остава дължима сумата в размер на 409,96 лева, с равностойност в евро от 209,61 евро.

Следователно иска следва да бъде уважен изцяло.

Относно искането съдът да присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2025г., съдът в тази връзка намира възражението на ответника, инкорпорирано в негова молба с вх. № 82791/16.03.2026г., лихвата да се присъди от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал.1 от ГПК за увеличение размера на исковата претенция, за основателно. Предвид 9 първоначалния частичен размер от 1,00 лева и увеличението, което е почни сто процента до пълния размер на дължимото обезщетение, съдът намира, че момента от който следва да се присъди законната лихва е датата на подаване на молбата по чл. 214, ал.1, изр.3 от ГПК – 09.03.2026г.