Определение № 3320 от 14.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3320 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Михайлов

Членове:

Кирил Г. Димитров

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20261100606166 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК:

С Разпореждане № 10492 от 12.08.2026 г., постановено от СРС, 15-ти състав по Наказателно дело частен характер № 20261110202262 по описа за 2026 година, съдът е прекратил наказателното производство по посоченото дело, образувано по тъжба на П. И. М. срещу Т.С.С., като е приел, че Тъжбата не отговаря на изискванията на НПК.

Срещу посоченото Разпореждане е постъпила жалба от П. И. М. чрез нейният упълномощен повереник - адв. О.Д.А. – ВАК. В жалбата се сочи, че обжалваното Разпореждане на СРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се сочи, че СРС е приложил превратно разпоредбата на чл.

250, ал. 1, т. 2 от НПК, като се е произнесъл предварително по съществото на спора, като е приел, че описаното в тъжбата изначално и категорично не осъществява състава на престъпление по НК.

В жалбата се сочи, че в тъжбата и уточняващата молба са изложени конкретни, проверими факти, а не абстрактни оценъчни твърдения на тъжителката, както неправилно е приел СРС.

Сочи се също така, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на чл. 45 от Конституцията на Република България, тъй като правото на жалба не е абсолютно и не дава имунитет срещу злоупотреби с право.

В жалбата се излага и несъгласие с констатацията на съда, че едва с уточняващата молба са въведени нови обстоятелства, като се сочи, че това не може да съставлява основание за прекратяване на цялото производство.

В заключение се прави искане за отмяна на обжалваното Разпореждане и връщане на делото на друг съдебен състав, доколкото са налице основания за 1 отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК.

Съдът, като се запозна с материалите по посоченото дело, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Разпореждане от 05.03.2026г., СРС е констатирал, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, като е дал подробни и изрични указания за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд нередовности. В изпълнение на посоченото Разпореждане, Частният тъжител е депозирал Уточняваща молба на 26.03.2026г. в която е изложил допълнителни съображения, съобразно дадените му указания.

С обжалваното Разпореждане, СРС е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че в тъжбата и в подадената Уточняваща молба не се съдържат данни за престъпление от частен характер, тъй като липсват посочени съставомерни факти, т.е. тя не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. Правилото на цитираната норма предвижда, че тъжбата трябва да бъде писмена да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, за обстоятелствата на престъплението, да бъде приложен документ за внесена държавна такса и да бъде подписана от подателя.

В производството по наказателни дела от частен характер, частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, какъвто има по делата от общ характер, съответно предназначението е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. Поради това и за да бъде гарантирано в най-пълна степен правото на защита на подсъдимия, следва тъжбата да съдържа описание на фактите на извършеното деяние, времето, мястото и начина, по който то е извършено. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на деянието от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд, който да разгледа делото.

Настоящата инстанция напълно да се съгласява с изводите на СРС, че Тъжбата, така както е депозирана, не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, като посочените нередовности не са били отстранени и с депозираната Уточняваща молба, като допълнително са въведени и нови обстоятелства и факти, които липсват в първоначалната тъжба.

За да прекрати наказателното производство по делото, СРС е извършил самостоятелен анализ на фактите, изложени в тъжбата, като е приел, че така 2 описаното деяние не съставлява престъпление по НК, доколкото инкриминираните изрази не са клеветнически.

Настоящият съдебен състав намира изводите на първостепенния съд, с които е прекратил наказателното производство по делото за правилни и обосновани.

На първо място следва да се посочи, че в Тъжбата и в Уточняващата молба са посочени изрично изразите, които се инкриминират и за които се цели да бъде ангажирана наказателната отговорност на лицето срещу което е насочена Частната тъжба.

Правилни са в тази връзка изводите на първостепенния съд за липсата на осъществен състав на престъпление клевета по чл. 147, ал. 1 НК. СРС е извършил подробен анализ на инкриминираните изрази, като е приел, че същите са изначално несъставомерни на престъплението по чл. 147 от НК, извод с който и настоящият състав се съгласява, без да намира за нужно да преповтаря изложените от първата инстанция съображения.

Съгласно константната практика на ЕСПЧ и на националните съдилища, за да е налице осъществен състав на престъпление клевета е необходимо да е разпространено конкретно твърдение, съдържащо информация за точно определени обстоятелства, време и място на извършване, както и лице, от което са осъществени. В този смисъл в решението "Lingens v. Austria" ЕСПЧ е достигнал до следния извод: "трябва да се прави строго и прецизно разграничаване между факти и оценъчни съждения. Наличието на факти може да бъде демонстрирано (доказано), докато истинността на оценката не подлежи на доказване. Що се отнася до оценките, това изискване не може да бъде удовлетворено и е посегателство срещу свободата на мненията".

С оглед на изложеното, правилно СРС е приел, че инкриминираните изрази представляват оценъчни съждения, които макар и негативни по своя характер, не съдържат твърдение за конкретно осъществено деяние или поведение на засегнатото лице, поради което и не подлежат на проверка за истинността им. В случая се касае именно за оценъчно съждение от страна на лицето, срещу което е насочена тъжбата, което излага мнение и лични възприятия, относно действията, предприето от Частния тъжител по ремонт на недвижимия имот. Нещо повече, правилно СРС е отбелязал, че инкриминираните изрази се съдържат в жалби и сигнали до компетентните органи, по повод извършван от Частния тъжител ремонт. Правото на гражданите да подават такива жалби и сигнали е гарантирано от Конституцията и Законите на страната, а проверката на изложеното в тях е от компетентността на съответните административни органи. Неоснователността на изложените в жалбите твърдения обаче не съставляват основание да се търси наказателна отговорност от сигналиста по чл. 147, ал. 1 от НК.

Посочените в Тъжбата и Уточняващата молба изрази са изначално несъставомерни на престъплението по чл. 147 от НК, поради което и правилно СРС се е възползвал от законовата възможност, предоставена му с 3 разпоредбата на чл. 250, ал. 2 от НПК и е прекратил наказателното производство по делото. Това е така защото, за да бъде образувано и разгледано дело от частен характер и да бъде постановен акт по същество, изначално следва да са посочени факти и обстоятелства, които да са съставомерни на посочените престъпни състави. Липсата на посочени съставомерни факти в тъжбата прави провеждането на наказателно производство безпредметно, поради което и правилно СРС е постановил своето Разпореждане в този смисъл.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че атакуваното разпореждане се явява законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 5 НПК, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 10492 от 12.08.2026 г., постановено от СРС, 15-ти състав по Наказателно дело частен характер № 20261110202262 по описа за 2026 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4