Решение № 495 от 04.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20211100901540 по описа за 2021 година

В исковата молба се твърди, че между ищеца „М.“АД и ответника „А.“ЕООД е бил сключен Договор за строителство от 09.07.2019 г., по силата на който ищцовото дружество се задължило да извърши ремонтни работи на обект „Цех производство на алуминиева и ПВЦ дограма и офиси“, находящ се в УПИ ХІІ-1126, м. Факултета, гр.

София, като видовете работи, проектните им количества с единични цени и общи стойности, както и срок на изпълнение, били вписани в двустранно подписано приложение, съставляващо неразделна част от договора. Съгласно т. 3 от договора, срокът му на изпълнение бил до 30.09.2019г. Ищецът сочи, че на 25.09.2019г. бил подписан Протокол обр. 19 и от двете страни за изпълнените СМР. Освен това, сочи, че не е направено възражение от управителя на ответното дружество по приетата работа, както и по издадената и връчена Фактура № 1000002549/30.09.2019г. за стойността на СМР от 204 000.13 лв., с вкл. ДДС. Съгласно т. 10.1. от договора, плащане по фактурата в размер на 51 500 лв. следвало да бъде извършено на 30.09.2019г., като ответникът платил със закъснение, съответно на 04.10.2019г. в размер на сумата от 26 650 лв. и на 09.10.2019г. в размер на сумата от 29 900 лв. Съгласно т. 10.2 от договора, плащане в размер на сумата от 70 000 лв. било дължимо до 31.10.2019г., като било извършено само частично такова в срока за това, а именно в размер на сумата от 29 000 лв. на 18.10.2019г., като следващите плащания били на 05.11.2019г. – за сумата от 20 000 лв., на 11.11.2019г. – за сумата от 10 000 лв., на 10.12.2019г. – за сумата от 20 000 лв., на 30.01.2020 г. – за сумата от 20 000 лв. При така извършените плащания била погасена част от дължимата сума по фактурата в размер на 165 550.31 лв., като останала дължима сумата от 38 449.82 лв., в която е включена и задържаната гаранция, 1 съгласно т. 10.4 от договора, според която връщането на гаранцията на изпълнителя е в срок до 01.03.2020 г. Сочи се, че поради забава в плащането, ответникът дължи и лихва в размер на основния лихвен процент плюс надбавка от 3 пункта на годишна база, съгласно т. 59 от договора, като съобразно падежа на отделните плащания, дължи се начислена такава в общ размер на 8 735.50 лв.

Ищецът твърди, че се явява изправна страна по договора, като е изпълнил и предал възложената му работа, като за това били издадени и необходимите документи, съгласно т. 11 от договора, а именно двустранен приемо-предавателен протокол; декларации за съответствие на вложените материали; сертификати за вложените материали и извършени работи и фактура по ДДС за съответната етапна сума, които са връчена на възложителя.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38 449.82 лв. – цена на изпълнените и приети СМР по Договор за строителство от 09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 8 735.50 лв. – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от падежа по всяко от дължимите плащания и посочен съответно за отделните дължими плащания в приложена към исковата молба счетоводна справка.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, както и не е депозирана допълнителна искова молба и отговор по нея.

Предявени са от „М.“АД против „А.“ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1-во ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито заседание, като същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В настоящия случай, налице са предвидените в цитираната по-горе процесуалноправна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото, ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените срещу него искове, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание от 07.04.2021г. За последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване на определението с проекто-доклада по делото по чл. 140 ГПК, в което са посочени неблагоприятните последици при пропускане възможността за това и последващо процесуално бездействие в хода на производството, и което е в приложение нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и обсъди изложените в исковата молба твърдения, намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни. Същевременно ищецът, чрез процесуалния си представител, в 2 докладвана молба в проведеното по делото открито съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно представените доказателства в тази насока възлизат в общ размер на 4321.41 лв. /в това число 1887.41 лв. – държавна такса и 2 434 лв. – адвокатско възнаграждение/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление – гр.

София, бул. “*******, да заплати на „М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „*******, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 38 449.82 лв. – цена на изпълнените и приети СМР по Договор за строителство от 09.07.2019г. за обект „Цех производство на алуминиева и ПВЦ дограма и офиси“, находящ се в УПИ ХІІ-1126, м. Факултета, гр.

София, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8 735.50 лв. – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от падежа по всяко от дължимите плащания до 09.07.2019г.

ОСЪЖДА „А.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление – гр.

София, бул. “*******, да заплати на „М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 321.41 лв. – съдебни разноски за производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3