Решение № 775 от 19.04.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 775 Година 19.04.2019 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела

Драгнева

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 5 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Й.Т.

***, с адрес за съобщения гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 15а – адв.Д.П. против заповед № ДК-02-1/16.05.2018г. на заместник-кмета по „Устройство на територията, европроекти и строителство“ при Община Камено. Със заповедта е разпоредено премахването на незаконен строеж „Масивен гараж“, находящ се в УПИ ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски извор, общ.Камено, собственост на жалбоподателя. С жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна, постановена в противоречие с процесуалноправните и материалноправните норми, както и да се присъдят направените в хода на производството разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Заместник-кмета по „Устройство на територията, европроекти и строителство“ при Община Камено, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените в хода на производството разноски.

Административен съд Бургас, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Констативен протокол от 09.03.2018г. (л.29 от делото) е съставен от работна група от служители на Община Камено за извършена проверка на УПИ ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски извор, общ.Камено, във връзка с констатиране на щети в резултат от наводненията и обявеното бедствено положение в края на 2017г.. В протокола е посочено, че на място е констатиран строеж, представляващ масивен гараж, находящ се в УПИ ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски извор, който представлява масивна пристройка към южната фасада на двуетажна жилищна сграда, с приблизителни размери 5м./3м., изпълнен от тухлена зидария върху бетонова площадка. Установено е, че конструкцията е от стоманобетонови колони и греди, а покривът е едноскатен, изпълнен от стоманобетонова плоча. Върху покрива на гаража е изградена покрита тераса от дървена конструкция с едноскатен покрив. Обектът е напълно завършен и се ползва за гараж.

На 16.03.2018г. на Й.Т. е връчено писмо рег.№

94-00-543/14.03.2018г. (л.26 от делото), с което е уведомен за извършената проверка и направените констатации, като му е предоставен 7-дневен срок за представяне на документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за правата на заинтересованите страни по отношение на засегнатия имот. Посочено е, че ако не бъде изразено становище, аргументирано с документи, ще бъде открито производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж.

С писмо рег.№ 94-00-602/20.03.2018г. (л.23 от делото),

Гинка Тодорова – сестра на жалбоподателя, е уведомила административния орган, че тя живее в къщата, където се намира процесния строеж, заедно със семейството си. В писмото е посочено още, че гаражът е включен в проекта на къщата и строителното разрешение. Посочено е, че е изграден през 1997г., на база декларация за строеж на границата.

Констативен акт № 1/26.03.2018г. (л.18-19 от делото), е съставен от служители на община Камено, във връзка с извършена проверка на строеж „Масивен гараж“, находящ се в УПИ ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски извор, общ.Камено. В акта е посочено, имотът е собственост на Й.Т.Т.. Строежът е V-та категория, като за него няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ и строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като е посочено и че констативният акт е основание за започване на административно производство за издаване на заповед по реда на чл.

225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж.

Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с писмо рег.№ 94-00-543/26.03.2018г. (л.20 от делото). Същото е връчено на 28.03.2018 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.21 от делото).

Срещу констативния акт са постъпили писмени възражения с вх.№ 94-00-714/02.04.2018г.

(л.22 от делото) от Г. Тодорова, в които се сочи, че сградите са търпими по смисъла на §16 от ЗУТ и желае да извърши необходимите действия за изваждане на строителна документация за същите. Посочено е, че са налични и други документи, които обаче се намират в първоначалния собственик на имота и могат да бъдат представени след 15.04.2018г..

Със заповед № ДК-02-1/16.05.2018г. на заместник кмета по „УТЕС“ при община Камено е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Масивен гараж“, находящ се в УПИ ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски извор, общ.Камено, собственост на Й.Т.. В мотивите на заповедта е прието, че строежът представлява масивна пристройка към южната фасада на двуетажна жилищна сграда, с приблизителни размери 5м./3м., изпълнен от тухлена зидария върху бетонова площадка. Установено е, че конструкцията е от стоманобетонови колони и греди, а покривът е едноскатен , изпълнен от стоманобетонова плоча. Върху покрива на гаража е изградена покрита тераса от дървена конструкция с едноскатен покрив. Посочено е, че обектът е напълно завършен и се ползва за гараж. Прието е ,че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изпълнен е без разрешение за строеж и одобрени проекти, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Направените възражения са приети за неоснователни, като е посочено, че същите не внасят нови факти и обстоятелства от значение за започнатото производство.

Прието е, че са налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за неговото премахване, като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Заповедта е връчена по пощата с писмо изх.№ 94-00-543/12.12.2018г. на 13.12.2018г., видно от оформеното известие за доставяне (л.14-15 от делото) и е обжалвана с жалба вх.№ 94-00-3164/21.12.2018г. (л.5-9 от делото), подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Д.С., който живее в с.Полски извор и е съсед на жалбоподателя Т..

Свидетелят сочи, че е участвал в строителството на къщата и процесния гараж.

Посочва, че строителство е започнало в периода 1993-1995г., като гаражът се е строял едновременно с къщата. Посочва, че къщата е изградена от панели, строителни, бетонни, като самата връзка между панелите на първия етаж и гаража е със заварки и там където има възможност - бетонни колони, заварка и бетонни колони. Северната и западната стена на гаража са една панела - обща стена със стаите т.е. северната стена и западната граничат със стаи. Източната гледа към улицата и е гаражна врата, а южната е самостоятелен панел.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като вещото лице в своето заключение сочи, че жилищната сграда, вкл. процесния обект „Масивен гараж“, находящ се в УПИ XIII-148, кв.32 по плана на с.Полски Извор е едропанелна, изпълнена по строителна система БП’79 ГлА/Бс 81, със стенни и подови панели, върху ивични основи. По одобрен проект от 1994г. и разрешение за строеж сградата е триетажна, като в полусутеренен (гаражен) етаж са предвидени четири склада, от които един с гаражна врата и с габарити за гараж и мокро помещение. Достъпът е директно от двора - от юг и с вътрешно стълбище от първи жилищен етаж. На първи жилищен етаж са дневна-трапезария с тераса, кухня с тераса, WC, мокро помещение, две антрета и вътрешно стълбище за втори жилищен етаж. На втори жилищен етаж са оформени четири спални, две от които с тераси, баня – WC и дрешник. На място жилищната сграда е двуетажна, като на първи етаж, в югоизточната част на сградата, в чупката, южно от трапезарията е изпълнен процесния обект - масивен гараж. Вещото лице е установило, че съгласно визата за проектиране, жилищната сграда е ситуирана на 5м. от уличната регулационна линия и на 3 м. от страничните регулационни линии, а процесният гараж е на 3,35м. до страничната регулационна линия. Посочило е, че строежът е изпълнен според предвижданията на действащия ПУП към 11.05.1994г. за с.Полски Извор, но не се явява част от разрешеното строителство към 1994г.. В заключението се сочи още, че жилищната сграда и гаража са нанесени като самостоятелни сгради в действащия неодобрен кадастрален план от 1990г. на с.Полски извор. Според вещото лице, процесният строеж е допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ, но същият не е деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31.12.1998г., съответно в 6 месечен срок от обнародване на ЗУТ. В съдебно заседание експертът посочва, че гаражът има самостоятелна стена, но покривната му панела е закотвена в стенните панели на сградата и няма как да се премахне покривната панела без да се наруши целостта на сградата. Сградата и гаражът са строени по едно и също време и покривната панела е направена между стените на първия и втория етаж, с оглед на което ако гаражът бъде съборен, се нарушава целостта на сградата.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно § 1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. Заповед № ДК-02-1/16.05.2018г. на заместник-кмета по „УТЕС“ при Община Камено е издадена, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно посочената разпоредба, компетентен орган е кметът на общината, а правомощията на заместник кмета са предоставени със заповед № РД-09-328/25.05.2016г. на кмета на Община Камено (л.16-17 от делото). С оглед така посочените правни норми и представените доказателства, се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, след надлежна делегация на правомощия.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт за извършената проверка, който е връчен на жалбоподателя. Срещу акта са постъпили писмени възражения, които са обсъдени при издаване на процесната заповед и е прието, че с тях не се внасят нови факти и обстоятелства от значение за започнатото производство. Изрично в констативния акт е посочено, че той е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване и правото на защита на лицето не е нарушено.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, тъй като не била издадена заповед по чл.224 от ЗУТ, за спиране на строителството. В производството по чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ се издават заповеди за спиране на изпълнението и забрана достъпа до строежи без влязло в сила разрешение за строеж, което производство е самостоятелно и заповед издадена по този ред не е предпоставка за издаване на заповед по чл.225 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи. Ето защо, липсата на проведено производство по чл.224 от ЗУТ, не би могло да доведе до незаконосъобразност на заповед издадена по реда на чл.225 или чл.225а от ЗУТ. Също така, заповед по чл.224 от ЗУТ се издава за строежи в момента на извършването им, а не след като те вече са извършени, както е в настоящия случай.