Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 713 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 639/2023
Вид
Решение № 713
Подписан
29.05.2023
Състав
Надежда Лукова Махмудиева, Снежана Бакалова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. С., 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000500639 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ЗД „Бул Инс“ АД срещу Решение № 263423/05.12.2022г. по гр.д.№ 3980/20 по описа на СГС, I16 състав, в частта, в която е осъден ответника да заплати на ищеца А. К. В. сумата над 15 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.12.2019г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 05.11.2019г. В жалбата си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че за посочените увреждания на ищеца следва да се присъди много по-нисък размер на обезщетението, тъй като присъдения е несъответен на съдебната практика, както и на вредите, които ищеца е претърпял. Моли да бъде обезсилено решението, като бъде върнато делото на друг съдебен състав, евентуално да бъде отменено решението и постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени, като неоснователни над посочените размери, ведно с лихвите и разноските. Претендира разноски за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ищеца, в 1 който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно в обжалваната част Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност в обжалваната му част.

С въззивната жалба не се оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и липсата на предпоставки за прилагане на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, които са установени от първоинстанционния съд.

Не се спори, че гражданската отговорност на причинителя е била застрахована при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Не е спорна и датата, на която е отправена застрахователната претенция – 16.12.2019г., която дата е и тази, на която ответника е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.

Във въззивната жалба се оспорва единствено размера на присъденото обезщетение, като се твърди, че то е несъответно на претърпените вреди и на принципа на чл. 52 от ЗЗД.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства, установени в първата инстанция: в резултат на пътнотранспортното произшествие претърпяно на 05.11.2019г., като пешеходец, който бил блъснат от лек автомобил на пешеходна пътека, А. К.

В. е получил изолирана гръбначна травма, изразяваща се в компресионно клиновидно счупване на 12 - ти гръден прешлен (Тх12). Фрактурата е била амиелитична, т.е. без увреждане на гръбначния мозък и на неврални елементи. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е проведено 7-дневно медикаментозно и инфузионно лечение, като увреденият гръбначен сегмент е обездвижен с лумбостат (корсет) за 45 дни. На основание клиничното състояние на ищеца и от извършеното КТ изследване на 26.01.2022 г. може да се заключи, че процесът на костно зарастване на фрактурирания 12 - ти гръден прешлен е завършен, без да са настъпили груби деформации на 2 гръбначния стълб като цяло. Остатъчните и към момента умерени и непостоянни болки имат „ревматични“ характер и с времето ще намаляват и стихват.

Съгласно заключението, в резултат на полученото увреждане ищецът е претърпял интензивни болки и страдания в продължение на 30 дни, умерени до 3 месеца и по - леки до 8 - 10 месеца. Продължаващите болки и дискомфорт след този срок са били леки и непостоянни, без да нарушават трудоспособността на ищеца и без неблагоприятно битово отражение.

От показанията на разпитания свидетел Л. В., братовчед на ищеца, се установява ,че свидетелят е видял ищеца непосредствено след травмата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като той изпитвал силни болки и бил на легло. Бил в болницата около седмица, след което ходил на рехабилитация.

Приемал аналгитици за болките и се оплаквал, че трябва сам да си поставя инжекция с лекарство за разреждане на кръвта. Преди инцидента работел, а след инцидента се върнал на работа след около осем месеца. Освен заради болките, бил притеснен и че не можел да оказва помощ на майка си, с която живеел заедно и която имала специални нужди и се наложило свидетеля да помага за това. Бил мрачен и в лошо настроение. Към момента споделял, че чувства болки когато седи и лежи на леглото.

При така установените обстоятелства, първоинстанционния съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.

Настоящата инстанция намира, че при определяне на този размер не са взети предвид всички относими обстоятелства. Отчетено е, че ищецът е търпял интензивни болки в продължение на 30 дни, умерени до 3 месеца и по - леки до 8 - 10 месеца, както и че е следвало да бъде обездвижен с корсет за срок от около 45 дни.Следва да се отчете, обаче, че ищецът не е претърпял оперативно, а консервативно лечение, както и че продължаващите болки и дискомфорт след този срок са леки и непостоянни, без да нарушават трудоспособността на ищеца и без неблагоприятно битово отражение.

Към 26.01.2022 г. процесът на костно зарастване на фрактурирания 12 ти гръден прешлен е завършен, без да са настъпили груби деформации на гръбначния стълб като цяло. Следва да се отчете и обстоятелството кога е настъпило ПТП и икономическите условия в страната към този момент.

С оглед всички изброени обстоятелства, настоящата инстанция намира, 3 че обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца следва да бъде в размер на 25 000лв.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно размера на определеното обезщетение не съвпадат с тези на СГС, следва да бъде отменено постановеното решение в частта, в която ответника е осъден да заплати обезщетение над размера от 25 000лв. до 30 000лв., като искът бъде отхвърлен в тази му част.

При този изход на производството на въззивника се дължат разноски, съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 420 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение е уговорено и платено в минимален размер с ДДС.

На адвоката осъществил безплатна адвокатска помощ на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 664 лв.

Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 263423/05.12.2022г. по гр.д.№ 3980/20 по описа на СГС, I- 16 състав, в частта, в която е осъден ЗД „Бул инс“ АД ЕИК 831830482 да заплати на ищеца А. К. В. ЕГН сумата над 25 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.12.2019г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП претърпяно на 05.11.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. В. срещу ЗД „Бул инс“ АД ЕИК 831830482 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 16.12.2019г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП претърпяно на 05.11.2019г. над размера от 25 000лв. до 30 000лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263423/05.12.2022г. по гр.д.№ 3980/20 по описа на СГС, I- 16 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА А. К. В. да заплати на ЗД „Бул инс“ АД ЕИК 831830482 направените разноски в размер на 420лв. с ДДС.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД ЕИК 831830482 да заплати на адвокат С. К.

4

Н. от САК на основание чл. 38 ал.2 от ЗА разноски за оказана безплатна защита в размер на 664 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5