Решение № 43 от 29.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500054 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София против решение № 444/16.11.2021г., постановено по т.д. № 493/2021г. на ОС – Варна, при участие на трето лице-помагач на страната на ответника, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Н. П. СТ. сумата от 10 000 лева, представляваща допълнително /над доброволно изплатените 130 000 лева/ обезщетение за претърпени от ищцата от смъртта на майка й М.И. С. неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 17.10.2019г. и реализирано от водача П. П. Ч., при управление на л.а. Рено Меган, рег. № В 9399 НР, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 10 942.54 лева, представляваща обезщетение за забава върху вече изплатеното на 30.06.2021г. обезщетение от 130 000 лева за периода 01.09.2020г. – 30.06.2021г., на основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл.86 ЗЗД.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че определеният общ размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди не кореспондира на критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД с оглед 1 съответния етап на развитие на обществено-икономическата конюнктура и постановената по подобни случаи съдебна практика. Счита се, че заплатената извънсъдебно сума от 130 000 лв. напълно удовлетворява претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорват се и изводите на съда относно началния момент на присъдената законна лихва върху главницата, както и присъденото обезщетение за забава за периода от 01.09.2020г. до 30.06.2021г.

В тази връзка се навеждат доводи относно поведението на ищцата вр. предявената от нея претенция и за липсата на забава от страна на Фонда. Иска се от настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемата Н.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Третото лице-помагач П. П. Ч. също е депозирала отговор, в който изразява становище за основателност на подадената въззивна жалба.

В частта, в която исковите претенции над присъдените суми до предявените размери и за периода 10.08.2020г. – 31.08.2020г. по иска по чл.

86 ЗЗД са отхвърлени първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В с.з., чрез процесуалните представители въззивната жалба, съответно отговорите по нея се поддържат. Претендират разноски за настоящата инстанция.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

ОС - Варна се е произнесъл по предявени от Н. П. СТ. против Гаранционен фонд /ГФ/ искове с правно основание чл.558, ал.5, предл. второ, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Наведените в исковата молба фактически основания са, че на 17.10.2019г., на път № III-9004 (гр. Варна – гр. Провадия), в посока за с.

Разделна, на около 2 км. от гр. Белослав е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка „Рено“ модел „Меган“, с рег. № Ш 9399 НР П. П. Ч., нарушавайки правилата на ЗДвП /чл.16, ал.1, т.1; чл.20, ал.1 и 2; чл.21, ал.1; чл.5, ал.1, т.1/ изгубила контрол над МПС-то и навлязла в насрещната лента за движение, където в този момент се намирало МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № В 8431 ВТ, в резултат на което настъпил сблъсък между двата автомобила. При процесното ПТП пострадала майката на ищцата – М. С., която била настанена по спешност в МБАЛ „Света Анна“ в гр. Варна, но поради тежките и комплексни наранявания, които претърпяла – починала. С влязла в сила присъда № 47/02.06.2021г., постановена по НОХД № 292/2021г. на ОС – Варна водачът П. П. Ч. е призната за виновна в извършване на горепосоченото деяние – настъпилата смърт на наследодателката. Сочи се, че към датата на катастрофата виновният водач не е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което е обусловило предявяването на претенция за обезщетение за претърпените неимуществени вреди към Гаранционния фонд. На 30.06.2021г. ответникът е 2 извършил доброволно плащане в размер на 130 000 лв., която сума не обезщетявала по справедлив начин претърпените неимуществени вреди.

Предвид на това е отправеното до съда искане за заплащане на сумата от 40 000 лв., претендирана като част дължимо обезщетение, над вече изплатеното, ведно със законната лихва от 10.08.2020г. – деня в който е предявена претенцията пред ГФ.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Оспорил е исковата претенция по основание и размер. Твърди, че претендираното обезщетение от 140 000 лева не отговаря на изискванията за справедливост, както и че заплатеното такова извънсъдебно напълно обезщетява претърпените вреди. Счита, че действителния начален момент на претендираната лихва за забава, при евентуално уважаване на иска е 30.06.2021г.

Конституираното, на основание чл.219 ГПК трето лице – помагач на страната на ответника също оспорва иска с възражения за неоснователност на претендирания размер. Навежда доводи, че между въззиваемата и майка й не е съществувала дълбока духовна и емоционална връзка.

Настоящият състав на съда, като взе предвид наведените от страните оплаквания по правилността на обжалваното решение, становищата им по съществото на спора, доказателствата по делото и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, досежно извършения деликт, установен с влязлата в сила присъда № 47/02.06.2021г., постановена по НОХД № 292/2021г. на ОС – Варна и задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК, а именно, че на 17.10.2019г., на път № 9004, с.Разделна – гр. Белослав, обл. Варна, при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № В 9399 НР, водачът П.Ч. е нарушила правилата за движение на пътищата и по непредпазливост причинила смъртта на М.И. С., майка на въззиваемата. Към датата на настъпване на ПТП виновният водач не е имал сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което и на 10.08.2020г. Н.С. е предявила пред Гаранционния фонд искане с вх. № 24-01386/10.08.2020г. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, по което е образувано щета № 20210198/10.08.2020г.

Не е спорно и обстоятелството, че с писмо изх. № 2401/386/20/28.06.2021г. на ГФ въззиваемата е била уведомена, че за претърпените от нея неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 130 000 лева, която сума й е изплатена преди иницииране на настоящото исково производство.

С оглед на горното, между страните не е налице спор относно 3 наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ за заплащане на обезщетение от възззивника - виновно противоправно поведение от страна на незастрахован водач, претърпени от въззиваемата страна неимуществени вреди в резултат на причинената вследствие на ПТП смърт на нейната майка, предявена претенция пред Фонда.

Спорните въпроси, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, са относно определянето на справедливия размер на следващото се обезщетение, както и началния момент на неговата дължимост, като критерий за определяне размера на акцесорната претенция за мораторна лихва.

Съгласно ППВС № 4/25.05.1961г. подлежат на обезщетяване неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица - родители, деца, съпруг, но не по принцип, а доколкото се установи, че действително са претърпели вреди. С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е обобщен кръга на подлежащите на обезщетяване лица като е прието, че "обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди" и това условие важи не само за лицата извън кръга, очертан с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. Между най-близки родственици и съпрузи такава близост се предполага, но не съществува законова презумпция за възмездяване, изключваща задължението за доказване съдържанието на съответната връзка, която да удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка родител-дете или връзка между съпрузи. Обичайното съдържание на връзката родител - дете предпоставя пълноценна, постоянна и всестранна грижа, трайно и задълбочено общуване, което да е създало отношения на взаимна обич, доверие и съпричастност с нуждите и проблемите на другия (така Решение № 93/27.11.2020 г. по т.д. № 2013/2019г., ВКС, I т. о., ТК).

При определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, както и други обстоятелства, които решаващият съд следва да прецени, за да изведе обоснован и законосъобразен извод за точния, конкретен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. При произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Последните са относим критерий и при определяне размера на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, независимо, същият няма качеството на застраховател.

4

Аргумент за това е нормата на чл.588, ал.1 КЗ, съгласно която размерът на изплащаното от фонда обезщетение не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия случай – 10 420 000 лева/.

В контекста на изложеното и от ангажираните по делото доказателства за установяване твърденията на страните относно обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди, в частност от показанията на свидетелите Т.Г.Ж. и Д.К. С. се установява, че между въззиваемата Н.С. и починалата й майка са съществували присъщите за родствената връзка отношения на обич и взаимност. Св.Ж. и св.С., чиито показания съдът кредитира съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, като взаимно кореспондиращи си и вътрешно непротиворечиви, въззиваемата и майка й са живеели в отделни домакинства, но в близост една до друга, поддържали са ежедневен контакт, починалата активно е участвала в отглеждането на своите внуци, взаимно са си помагали. Св.Ж. сочи, че връзката майка-дъщеря е станала още по-интензивна след смъртта на бащата на въззиваемата през 2007г. И двамата свидетели описват, че Н.С. трудно е понесла смъртта на майка си, често плаче, ходи на гробищата и спазва всички традиции и обреди, към настоящия момент тъгата от загубата не е преодоляна /св.Ж. свидетелства, че когато въззиваемата й споделяла, че е сънувала майка си започвала да плаче; св.С. свидетелства, че след смъртта на баба му майка му станала по-нервна и по-сприхава, усещала, че я няма опората на майка й/.

Изложеното в коментираните свидетелски показания не е опровергано от показанията на ангажираната от третото-лице помагач свидетелка И.В.И., която свидетелства, че въззиваемата изобщо не се е интересувала от майка си.