Решение № 93 от 16.04.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1317/2025
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Магдалена Момчилова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. С., 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИЛ. БОНЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20252230201317 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод жалба от „П-1“ ЕООД – с. С., общ. С., с ЕИК .......... представлявано от управителя П. Д.Е., подадена чрез процесуален представител, против НП № 849960-F845423/18.09.2025 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1800,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като претендира направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 03.09.2025 год. бил съставен АУАН № F845432 на жалбоподателя за това, че при извършена проверка на 29.08.2025 год. в 11,44 часа на търговски 1 обект - магазин „М.Р.", находящ се в гр. С., ул. „П.Я." №53, стопанисван от „П1“ ЕООД – с. С., общ. С., с ЕИК .......... представлявано от управителя П. Д.Е. се установило, че промяната в касовата наличност не се отчитала с монтираното и работещо в обекта фискално устройство. По време на проверката се установило, че в обекта имало монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел "ELTRADE” А1 KL с ИН на ФУ № ED297489 и ИН на ФП № 44380237.
При проверката се установила също така разчетена касова наличност от ФУ - 0,00 лв.; фактическа наличност - 801,90 лв.; сума на паричните средства в началото на деня - 0,00 лв.; въведени пари в касата - 0,00 лв.;изведени пари от касата - 0,00 лв.
В тази връзка било установено, че разликата между фактическа наличност и разчетена касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата била 801,90 лв. повече, която не се отчита с монтираното в обекта фискално устройство. От отпечатаните дневни финансови отчети „X" се установило, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени" пари в касата.
Сумата на фактическите наличности в касата била преброена от Р. Д. С. с ЕГН: ********** в качеството си на продавач-консултант в дружеството, като описа на паричните средства бил отразен в протокол № 0136681/29.08.2025 г.
Разчетената касова наличност била установена по отпечатан дневен отчет „X" с № 0002329/29.08.2025 г.
Проверката приключила със съставянето на протокол от същата дата, в който констатациите от проверката били подробно описани. В същия протокол представител или упълномощено лице на дружеството бил поканен за съставяне на АУАН. На 03.09.2025г. в присъствието на представляващия дружеството, актосъставителят Р. А., в присъствието на свидетеля Д. З. Д. и свидетеля П. С. П., съставил на „П-1“ ЕООД – с. С., общ. С., с ЕИК .......... представлявано от управителя П. Д.Е., акт за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 849960- F845423/18.09.2025 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1800,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В НП било посочено, че срещу АУАН не е направено възражение, както и че при определяне на административното наказание били взети предвид тежестта на 2 нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и било констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
НП било връчено на представляващия дружеството на 06.10.2025 год. (л. 11 от делото).
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.
НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.
По делото безспорно се установява, че жалбоподателя е извършил описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 33. ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби.
Безспорно, процесното нарушение се изразява в неизпълнение на задължението, при развиване на търговската си дейност дружеството търговец, във всички случаи извън тези на продажба/сторно операции да регистрира във фискалното устройство, всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство чрез операциите "служебно изведени суми" като по този начин не допуска разлика между наличните средства в касата и тези отразени във фискалното устройство.
Установи се, че Фискалното устройство налично в обекта притежава и са били активни функциите "служебно въведени" суми и "служебно изведени" суми/, видно от отпечатания дневен финансов отчет/, въпреки което същите не са използвани, което е довело до осъществяване на процесното нарушение.
Така посоченото нарушение, АНО правилно е квалифицирал като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е издадена, във връзка с приложението на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и с нея се определят условията, редът и начинът за 3 одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/ от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.
В нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 18-Н на МФ е указано, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От анализа на цитираната разпоредба е видно, че същата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Видно от посочената норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни и независими едно от друго задължения и забрани на лицата извършващи продажби в търговски обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно административно нарушение, за което е предвидена възможност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицата.
Описаната и приета за установена фактическа обстановка в НП, напълно изпълва състава на визираното в чл. 33, ал1 от Наредбата нарушение, поради което съдът счита, че АНО е квалифицирал правилно извършеното като е посочил правна квалификация на същото по чл. 33, ал1 от Наредба № Н18/2006 г. на МФ в вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, 4 независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС се определя от специална Наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба № Н -18/2006 г.
Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Р. А. и на свидетелите Д. Д. и П. П., които дават безпротиворечиви показания.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на св. Р. С., доколкото от същите се установи, че тя работи от дълги години с управителя на санкционираното дружество и това е създало отношения на приятелство и доверие между тях. Съдът, счита, че нейните показания са пристрастни и целящи оневиняване на нарушителя.
Видно от приложеният по делото опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката/ л. 18/, изготвен лично от свидетелката С. е, че посочената сума се е намирала в касата на обекта, а не както твърди тя, че сумата е била в „чекмедже“ в обекта, като същата била генерирана от продажби от предходни дни и съответно е следвало да бъде предадена на управителя. Съдът не кредитира и показанията на св. С. в частта досежно, че именно проверяващите са били първите й клиенти в деня на проверката. Видно от дневния отчет /л.19/ е, че на 29.08.2025г. е извършено плащане с карта на стойност 131.40 лв., т. е проверяващите служители не са били първите клиенти на магазина на процесната дата. Въз основа на посоченото по – горе, за свидетелката Р. С., съдът прие, че показанията й са пристрастни и като такива ги изключи от доказателствения материал.
Като не е изпълнило задължението да отрази чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени суми", с които фискалното устройство в обекта е разполагало, всяка промяна в касовата наличност, "П-1" ЕООД е извършило нарушението, за което е санкционирано.
Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf7d3d15-8b93-4862-9920-71a670ff2c37