Решение № 492 от 25.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Велико Търново, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110104202 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. Д. П., в която се излагат твърдения, че през есента на 2023г. се установил да живее в гараж, намиращ се в ***, ул. ***, предоставен за ползване от А. Г.. Изтъква се, че на 27-ми срещу 28-ми ноември 2023г. ответниците влезли в гаража и започнали да нанасят удари по тялото на П. П., в резултат на което му причинили закрита гръдна травма, изразяваща се в счупване на три поредни ребра вляво, довела до трайно затрудняване движението на снагата и до субтотален пневмоторакс в лява гръдна половина, наложила торакоцентеза, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Ищецът твърди, че от инцидента е преживял силен стрес и болки както и нарушения в съня, храненето и дишането. Навеждат се доводи, че с определение от 26.09.2024г. по ***, по описа на Великотърновския районен съд, е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с което А. Г. и Т. Д. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК спрямо П. П.. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, не са представили отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

През есента на 2023г. ищецът напуснал семейството си и временно се установил да живее в 1 гараж, намиращ се в ***, ул. ***. Имотът бил предоставен за ползване от ответника А. Г., с когото П. П. работил заедно в областта на строителството. Вечерта на 27.11.2023г. ищецът се прибрал от работа в гаража и легнал да спи. През нощта на 27-ми срещу 28-ми ноември 2023г. след като употребили алкохол, ответниците влезли в ползвания от П. П. имот, събудили го и започнали да го ударят. От ударите ищецът получил множество кръвонасядания по главата, лицето, гръдния кош и лява мишница, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, закрита гръдна травма, изразяваща се в счупване на три поредни ребра вляво, довела до трайно затрудняване движението на снагата и до субтотален пневмоторакс в лява гръдна половина, наложила торакоцентеза, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Състоянието му наложило спешно болнично лечение и извършване на медицинска интервенция в белия дроб за преодоляване на опасността за живота. Последвало домашно лечение за период от шест месеца, през който П. П. изпитвал притеснения за възстановяването си, болки при движение, затруднения при дишане и нарушения на съня, като следвало да ограничи социалните си контакти и да бъде подпомаган в ежедневните си дейности от съжителката си. С определение от 26.09.2024г. по ***, Великотърновският районен съд одобрил споразумение по чл. 382 от НПК, с което ответниците са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 и пр. 5, вр. ал. 1 от НК спрямо ответника. По време на болничното лечение ответникът А. Г. предал на ищеца 1400 лв., за да платил дължимите здравни вноски, а впоследствие му предоставил сумата от 60 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предвид одобреното споразумение по наказателното производство и на основание чл. 300 от ГПК по делото са доказани обстоятелствата свързани с извършване на деянието, неговата противоправност и вината на ответниците. Нанесените от тях удари по главата и тялото на ищеца са в пряка причинна връзка с уврежданията на П. П., една част от които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота с продължителни болки и страдания, а друга част - до трайно затрудняване движението на снагата и до разстройство на здравето, временно опасно за живота. От изложеното се достига до извод, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на А. Г. и Т. Д. по чл. 45, ал.

1 от ЗЗД, поради което предявеният иск е доказан по основание.

От вредоносното поведение на делинквентите, ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Налице са увреждания на здравето, изразяващи се в две средни и множество леки телесни повреди, които са направили П. П. временно неработоспособен и са нарушили обичайния му начин на живот за продължителен период от време. Причиняването на уврежданията и последващото лечение и възстановяване са били съпроводени с продължителни болки като ищецът е следвало да търпи неудобствата да бъде подпомаган в ежедневието си от трето лице. Той е преживял и силен стрес от извършените спрямо него противоправни действия на ответниците, който е довел до нарушения в психоемоционалното му състояние и е създал усещане за непълноценност. Съдът след като съобрази характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата при които те са получени, продължителността на 2 оздравителния период и отражението им върху начина на живот на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 20000 лв. за справедливо като на основание чл. 53 от ЗЗД ответниците следва да бъдат осъдени да го заплатят солидарно, ведно със законната лихва от 28.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението. В допълнение на изложението следва да се посочи, че предоставянето на средства на ищеца от ответника А. Г. за плащане на здравни вноски и за лечение е свързано с ограничаване на вредите от собственото му противоправно поведение и е ирелевантно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, всеки от ответниците следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд по 400 лв., представляваща държавна такса за предявения иск.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда А. А. Г. с ЕГН: ********** от ***, ул. *** ***, ***, *** и Т. А. Д. с ЕГН: ********** от ***, ул. *** ***, солидарно да заплатят на П. Д. П. с ЕГН: ********** от ***, ул. *** ***, сумата от 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено на 27-ми срещу 28-ми ноември 2023г. престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 и пр. 5, вр. ал. 1 от НК, за което с определение от 26.09.2024г. по ***, по описа на Великотърновския районен съд е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда А. А. Г. с ЕГН: ********** от ***, ул. *** *** и Т. А. Д. с ЕГН: ********** от ***, ул. *** ***, да заплатят в полза на Великотърновския районен съд по 400 лв. /четиристотин лева/ за държавна такса за предявения иск, както и по 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3