Решение № 247 от 08.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500485 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

Обжалва се решение № 66 от 19.02.2025 г., постановено по гр. д. № 883/2023 г. по описа на РС – Ботевград, постановено във втора фаза на съдебна делба, с което са изнесени на публична продан допуснатите до делба сънаследствени имоти, а именно: дворно място, находящо се в с. Гурково, обл. Софийска, съставляващо имот с пл. № 344 в кв. 71 по плана на селото, за който имот, заедно с имот пл. № 343, е отреден парцел XII-344, 343 в кв. 71 по действащия регулационен план на с. Гурково, общ. Ботевград, урегулиран с площ от 906 кв. м., с уредени регулационни сметки, като имот с пл. № 344 участва в парцел XII-344,343 с 516 кв. м. /422 кв. м. съгл. допълнителното заключение по СТЕ от 22.01.2025 г./, заедно с построените в дворното място масивна жилищна сграда от един етаж и сутерен със застроена площ от 75 кв. м. /88.30 кв. м. съгл. допълнителното заключение по СТЕ от 22.01.2025 г./, постройка на допълващо застрояване – лятна кухня със застроена площ от 48 кв. м. /35.50 кв. м. съгл. допълнителното заключение по СТЕ от 22.01.2025 г./ и паянтова стопанска сграда (сламник) със застроена площ от 40 кв. м. /32.60 кв. м., съгл. допълнителното заключение по СТЕ от 22.01.2025 г./, при съседи на парцела: от две страни улица, парцел XI-342 и парцел XIV-22 в кв. 71 по плана на селото, с пазарна стойност 85510 лв., като получената от публичната продан сума следва да бъде поделена между М. Х. Ц. и Ц. Х. Ц. съобразно техните квоти от правото на собственост – ½ ид. ч. за М. Х. Ц. и ½ ид. ч.

1 за Ц. Х. Ц.. С решението също така М. Х. Ц. е осъдена да заплати на Ц. Х. Ц. сумата от 2834.52 лв., представляваща полезни разноски, извършени в периода 2022 г. - 2023 г. за подобрения по жилищната сграда, изразяващи се в: подмяна на дограма; полагане на ламиниран паркет; ремонтиране на стени и таван чрез полагане на гипсокартон, вата, грундиране, шпакловане и боядисване; присъединяване на имота към ел. мрежа, поставяне на оградна мрежа, като искът за тези разноски е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2834.52 лв. до пълния предявен размер от 8314 лв. С решението в полза на съда са присъдени и съответните държавни такси и съдебни разноски в тежест на страните.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство в частта, в която имотите са изнесени на публична продан и в частта, в която частично е уважена претенцията по сметки на ответника, като са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което делбените имоти бъдат възложени на ищцата, а претенцията по сметки на ответника бъде отхвърлена изцяло.

Ответникът в първоинстанционното производство е депозирал отговор на въззивната жалба на ищцата, в който оспорва същата и излага съображения за правилност на решението в обжалваната от ищцата част, съответно иска потвърждаването му в същата част.

Ответникът обжалва решението в частта, в която претенцията му по сметки е отхвърлена за разликата над уважения размер от 2834.52 лв. до пълния предявен размер от 8314 лв., като са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което претенцията му по сметки бъде уважена изцяло.

Отговор на въззивната жалба на ответника не е постъпил от ищцата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни, по следните съображения:

За да изнесе делбените имоти на публична продан, първоинстанционният съд е приел, че предвид неподеляемостта на имотите способите за ликвидиране на съсобствеността чрез жребий или чрез разпределяне по реда на чл. 353 ГПК са неприложими, при което извършването на делбата следва да се реализира чрез изнасяне на имотите на публична продан. Същевременно е приел, че възлагателните претенции на съделителите са неоснователни, тъй като по възлагателната претенция на ищцата, квалифицирана като такава по чл. 349, ал. 2 ГПК, не е доказано, че ищцата трайно е живяла в имота към момента на откриване на наследството, както и че същата не притежава друго жилище, а относно възлагателната претенция на ответника, квалифицирана като такава по чл. 353 ГПК, не са налице предпоставките за възлагане по този ред, тъй като той е способ за ликвидиране на съсобствеността, приложим само в хипотезата на поделяем имот, от който могат да се обособят реални дялове, а процесният случай не е такъв. По отношение на 2 претенцията по сметки на ответника първоинстанционният съд е приел, че не се претендират необходими разноски, а подобрения на жилищната сграда и доколкото по делото е установено, че същите са извършени въпреки противопоставянето на ищцата, то отношенията следва да се уредят по правилата на гестията, при което и доколкото в случая работата е била предприета въпреки волята на заинтересувания (ищцата), но същевременно е в неин интерес, а също и в интерес на подобрителя (ответника), то ищцата следва да отговаря до размера на по – малката измежду двете суми – сумата за извършените разходи и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, съобразно дела си. Съответно съдът е присъдил по-малката от тези две суми, съответна на дела на ищцата, съобразно надлежно доказаните по делото подобрения и тяхната стойност. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни, направени са въз основа на надлежна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и се споделят от настоящия въззивен състав съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Следва само да се добави и следното с оглед наведените от страните оплаквания:

По жалбата на ищцата в първоинстанционното производство:

Неоснователно е оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възлагателната претенция на ищцата. По делото не са доказани всички предпоставки, при наличието на които делбените имоти следва да й се възложат по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно не е доказано, че ищцата трайно е живяла в имота към момента на откриване на наследството и че не притежава друго жилище. Следва в тази връзка да се отбележи, че първоинстанционният съд надлежно и подробно е разпределил доказателствената тежест на страните относно установяване на релевантните факти, вкл. по отношение на възлагателните им претенции, след което от страните са ангажирани доказателства във връзка с тези релевантни факти. От ангажираните в първоинстанционното производство доказателства от ищцата обаче, се установява, че докато наследодателите на страните са били живи, те са живеели в делбените имоти, а ищцата само ги е посещавала, като макар да ги е посещавала често, не се установява да е живяла там /с оглед така събраните доказателства въззивният съд не е уважил доказателствените искания, направени във въззивната жалба, като е мотивирал надлежно определението си в тази връзка/.

Същевременно въпреки надлежно и подробно разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд доказателства относно факта дали ищцата притежава друго жилище не са ангажирани, като дори не е наведено твърдение за това. Едва във въззивната жалба е изложено, че ищцата не притежава друго жилище, на което да е изключителен собственик, като не прави доказателствени искания в тази връзка. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на възлагателната претенция е правилен.

Неоснователно е и оплакването за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно частичната основателност на претенцията по сметки на ответника. По делото е надлежно доказано /с подробно обсъдените от първоинстанционния съд доказателства/, че ответникът е извършил ремонтни дейности в жилищната сграда, които не са били свързани 3 с нейното запазване и/или поддържане, но са увеличили стойността й, при което правилно е прието, че същите представляват подобрения, а не необходими разноски. Безспорно е установено и надлежно е обсъдено от първоинстанционния съд, че тези подобрения са извършени въпреки противопоставянето на ищцата, но това противопоставяне не налага извод, че частта от стойността на подобренията, съответна на дела на ищцата, изобщо не е дължима от нея, тъй като при такъв извод би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищцата, която си е спестила разход за подобрения на жилищната сграда, съответен на дела й, но при публична продан на имота би получила по – висока цена за дела си именно вследствие на подобренията. Поради това и този извод на първоинстанционния съд е правилен.

По жалбата на ответника в първоинстанционното производство:

Неоснователно е оплакването за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за частична неоснователност на претенцията по сметки на ответника. Обстоятелството, че страните доброволно са разпределили ползването на имотите, дори при инициатива за това от страна на ищцата, не налага извод, че с постигане на съгласие за начина на ползване на имотите ищцата се е съгласила и с извършването на подобрения в жилищната сграда от ответника. По делото са събрани надлежни доказателства, установяващи противопоставянето на ищцата, вкл. изключването на тока, което /както е надлежно установено от свидетелските показания/ временно е попречило на извършването на ремонтните дейности. Доказателствата във връзка с противопоставянето на ищцата на извършването на подобренията са не само надлежно обсъдени от първоинстанционния съд, но и правилно интерпретирани, съответно оплакванията на ответника в тази връзка са неоснователни. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението, че изключването на тока се дължи на желанието ищцата да не плаща висока сметка за ток, тъй като ако би било така, тя е имала възможност или да поиска от ответника съответната сума, или просто да не плати сметката, което отново би довело като резултат до спиране на тока, но не би демонстрирало нейното противопоставяне на извършваните подобрения. Не води до различен извод и твърдението /доколкото е доказано/, че спирането на тока се дължи на влошените отношения между съсобствениците. Самият факт на влошаване на отношенията е доказателство за противопоставянето на ищцата на извършваните подобрения, като е без значение дали това противопоставяне се дължи единствено на желание да се навреди на съсобственика или на друга причина /съсобственикът не е длъжен да обосновава по някакъв начин несъгласието си при извършване на подобрения в съсобствения имот/. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказано, че подобренията са извършени при противопоставянето на ищцата и съответно изводът за частична основателност на претенцията по сметки по подробно изложените в първоинстанционното решение съображения са правилни.

Съобразно гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски за въззивното производство.

4

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 19.02.2025 г., постановено по гр. д. № 883/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5