Решение № 13544 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13544 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110109136 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.79, ал.1, предл.II от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

В съда е постъпила искова молба от Г. В. А. срещу „...“ ЕООД, с която се иска да се признае дължимостта на следните суми: сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за допуснато закъснение с над 2 часа при изпълнението на редовен полет LB8614, по разписание от 16.09.2025г., дестинация: летище Тирана, Република Албания – летище София, Република България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, съобразно издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5928/2025г. по описа на Районен съд – Враца. Изложени са съображения за допуснато закъснение с над 3 часа, както и за отправена извънсъдебна претенция към ответника, като липсва изпълнение, с което се обосновава правният интерес от иска. Претендират се сторени съдебни разноски по делото.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорва искът. Ответникът счита, че не е осъществен фактическият състав за възникване на правото на обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004г. Поддържа, че основен елемент от фактическия състав е явяването на пътника навреме за регистрация, което не е доказано от ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Моли искът да бъде отхвърлен.

С доклада по делото като безспорни между страните са изведени следните обстоятелства: Между страните е били сключени договор за въздушен превоз с посоченото в исковата молба съдържание, ищецът е бил превозен с този полет след повече от три часа от предвиденото по разписание и разстоянието на изпълнения полет до 1 500 км. Горното се установява и от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен. Съображенията за това са следните:

1

Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е създаден за предоставяне на защита на пътници, заминаващи от летище, разположено в държавачленка, като се признават при посочени условия минимални права за пътниците, когато им е отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е отменен или е закъснял.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на действащ валиден договор за превоз между страните, потвърдена резервация за полета, представяне на гишето за регистрация не по- късно от 45 минути преди обявения час на излитане, кацане на въздухоплавателното средство, извършено след повече от три часа от предвиденото по разписание и разстояние на изпълнения полет до 1 500 км.

Видно от представените по делото доказателства е, че между Г. В. А. и „Б.Е.“ АД е налице валиден договор за въздушен превоз с полет LB8614, по разписание от 16.09.2025г., дестинация: летище Тирана, Република Албания – летище София, Република България.

Страните не спорят също, че е допуснато закъснение при кацане на летище София, Република България с приблизително 972 минути. Извежда се още, че разстоянието на изпълнения полет до 1 500 км.

По горните факти се спори единствено относно това дали пътникът се е явил 45 минути преди обявения час на излитане.

Съгласно Определение по дело С-756/18 СЕС Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет.

Ето защо съдът е разпределил в тежест на превозвача да докаже твърдения от него факт, а именно, че пътникът не се е представил на гишето за регистриране не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. Същото не е било доказано и след като не се спори, че пътникът е бил превозен с процесния полет, следва да се приеме, че той се е регистрирал своевременно.

Съгласно чл. чл.7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. при закъснее повече от времето за излитане по разписание с два или повече часа при полети до 1 500 км. пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR.

По тези съображения съдът намира, че е осъществен състава на чл.79, ал.1, предл.2ро от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. за ангажиране отговорността на превозвача за закъснение на полет с повече от 2 часа за полети до 1 500 км., поради което искът подлежи на уважаване.

По разноските:

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото се дължат разноски на ищеца в пълен размер, както следва: ДТ – 21,72 евро, адвокатско възнаграждение за исковото производство – 245,42 евро с ДДС и адвокатско възнаграждение за заповедното производство – 245,42 евро с ДДС или общо 512,56 евро.

Адвокатските възнаграждения са определени в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 Наредба №1 МРАВ и не подлежат на намаляване. Неприложимо е цитираното решение на СЕС, доколкото съдът не счита, че се намира в изключителна хипотеза, 2 налагаща слизане под минимума. Действително, материалният интерес по делото е сравнително нисък, но от друга страна правната му сложност е изключително висока, налага знания по специфична материя и познаване практиката на СЕС.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Б.Е.“ АД, ЕИК: ... с адрес и седалище на управление: гр...., че в полза на Г. В. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. ..., съществува вземане за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл.

79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. чл.7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. за допуснато закъснение с над 2 часа при изпълнението на редовен полет LB8614, по разписание от 16.09.2025г., дестинация: летище Тирана, Република Албания – летище София, Република България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5928/2025г. по описа на РС – Враца.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК: ... с адрес и седалище на управление: гр...., да заплати на Г. В. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. ..., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер общо на 512,56 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи от решението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3