Решение № 207 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

И.ка И.

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от И.ка И. Въззивно гражданско дело № 20231000501895 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 3791 от 14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 7402/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 3 състав, е „ИНВЕСТБАНК“ АД е осъдена, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, по предявените от Л. Н. М. и Г. Н. М. искове, да заличи договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36, том I, рег. № 860, н. д. № 23/2014 г. на нотариус М. Р., рег. № *** на НК.

Ответникът е осъден да заплати на ищците по 3 400, 14 лв. – разноски по делото.

С определение № 4910 от 19.04.2023 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК, са оставени без уважение молбите на ищците и на ответника за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност – неправилно. Твърди, че ищците са предявили иск за частично заличаване на договорна ипотека, но с обжалваното решение е постановено заличаване на ипотеката изцяло. По този начин съдът се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа, че ищците не са изпълнили в срок указанията на съда, поради което исковата молба е следвало да бъде върната, а производството по делото – прекратено. С разпореждане от 14.06.2021 г. съдът е дал 7 – дневен срок от съобщението ищците да посочат цена на предявените искове, с писмена молба, с препис за другата страна. Ищците не са изпълнили дадените указания, а са депозирали молба за продължаване на срока и издаване на съдебно удостоверите за 1 данъчните оценки на имотите. Твърди, че такова удостоверение е било издадено, както и че ищците, в качеството им на собственици на имота винаги могат да се снабдят с данъчната оценка на имота. При липсата на уважителни причини съдът е продължил срока за изпълнение на дадените указания с един месец – до 28.07.2021 г., както и е постановил издаване на съдебно удостоверение. С оглед на това счита, че на 29.07.2021 г. решаващият съд е следвало да върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК. На основание чл.64, ал.1 ГПК извършените след изтичане на срока процесуални действия не се вземат предвид от съда. Ищците са отправили искане за продължаване на срока, след изтичането му, което е недопустимо.

Своевременно са заявили доводи в тази насока в депозирания по делото писмен отговор на исковата молба, които поддържа. Тези възражения не са обсъдени от решаващия съд. По направеното искане за възстановяване на пропуснатия срок СГС не се е произнесъл в открито съдебно заседание, в нарушение на чл.66, ал.1, изр.2 ГПК, а е постановил решение по спора. С определение от 06.12.2021 г. съдът е дал указания на ищците за внасяне на държавна такса. Препис от определението е получен на 15.12.2021 г. До 22.12.2021 г. ищците не са внесли дължимата държавна такса. Поддържа, че това съставлява самостоятелно основание за връщане на исковата молба. На 20.01.2022 г. ищците са заявили, че не им е връчен препис от определението от 06.12.2021 г. и са отправили искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. В нарушение на процесуалните правила съдът е освободил ищците от заплащане на държавна такса. Твърди, че ищците не са страни по допълнително споразумение № 3/28.10.2014 г. към договор за банков кредит № 1038-12 от 18.07.2012 г., поради което е недопустимо за предявяват искове за изпълнението му. Страни по посоченото допълнително споразумение са ТБ „Виктория“ ЕАД и „Екоберт“ ЕООД. Допълнителното споразумение не съставлява договор в полза на трето лице, тъй като страните не са постигнали обща воля за това. В § 1от допълнителното споразумение не е посочено трето ползващо се лице. В § 1 от допълнителното споразумение е посочено, че е свързано с ипотеката по чл.9, ал.1, т.2 от договора за кредит, като ищецът Г.

М. не е упоменат в посочената клауза от договора за кредит. Едно от съществените характеристики на договора в полза на трето лице е възможността на уговарящия да замени третото лице. В случая такава възможност не е предвидена за „Екоберг“ ЕООД. С оглед на това счита, че ищците не са правно легитимирани да предявят искове по допълнително споразумение №3/28.10.2014 г., по което не са страни. Поддържа, че претендираното от ищците право няма характер на притезание, а осъдителният иск е средство за защита само на притезателни права. Твърди, че обезпеченото вземане съществува и не е погасено, както и ипотечното право съществува, защото не е погасено нито поради погасяване на вземането, нито на друго основание. Счита, че неправилно ищците са били освободени то заплащане на държавна такса по делото. По направеното искане за отмяна на определението по чл.83, ал.2 ГПК, решаващият съд не се е произнесъл. Неправилно съдът е приел, че няма спор, че са изпълнени възникналите от допълнително споразумение № 3 предпоставки, с изключение задължението на ответника да заличи процесната ипотека, както и ме ответникът не оспорва изпълнението от страна на ищеца на всички задължения по процесното допълнително споразумение. Твърди, че е 2 релевирал възражения за неизпълнение на условията на § 1 от допълнително споразумение № 3/28.10.2014 г., които поддържа. Необосновано съдът е приел, че поради заличаване на първата по ред ипотека от 12.04.2013 г. следва да се направи извод, че са изпълнени условията по § 1 от допълнително споразумение № 3/28.10.2014 г. Това обстоятелство е оспорено и подлежи на доказване. От заличаването на ипотеката по чл.9, ал.1, т.2 от договора за кредит счита, че не може да се направи извод, че следва да се заличи ипотеката по § 9, ал.1, б.“а“ от допълнително споразумение №2 от 20.01.2014 г. към договора за кредит. Поддържа, че с допълнително споразумение №3/28.10.2014 г. е поето задължение за заличаване на друга ипотека, а не процесната от 14.02.20214 г., а именно: заличаване на първата ипотека върху имота, учредена на 12.04.2013 г. това задължение е изпълнено от банката на 30.10.2014 г. банката не е поемала задължение да заличи втората ипотека върху имота от 14.02.2014 г. Дори такова задължение да е поето, то би било нищожно, . твърди, че ищците са недобросъвестни, поради което не могат да претендират заличаване на ипотеката. Оспорват изпълнението на условията на допълнителното споразумение № 3/28.10.2014 г.

С § 9, ал.1 от допълнително споразумение № 2/20.01.2014 г. е предвидено учредяването на втора по ред ипотека върху имота, описан в чл.9, ал.1, т.2 от договора за кредит. Така е предвидено двете ипотеки върху имота за съществуват едновременно, без да е предвидено задължение за заличаване на първата ипотека. Втората по ред ипотека е предвидено, че обезпечава частично вземанията на банката. На основание § 9, ал.2 от допълнително споразумение № 2/20.01.2014 г. учредяването на втората поред ипотека не е условие за ползване на увеличения лимит по кредит, а обратното – неучредяването й в срок се явява прекратително условие, водещо до намаляване на кредитния лимит. По тази причина втората ипотека не е посочена при изброяването на обезпеченият в § 9, ал.1, т.2 от договора за кредит в релевантната му редакция. Твърди, че банката не е поемала задължение да заличи или да даде съгласие за заличаване на втората по ред ипотека върху недвижимия имот, находящ се на ул. „***“ № *, учредена на 14.02.2014 г., въз основа на § 9, ал.1, б.“а“ от допълнително споразумение № 2 от 20.01.2014 г. Такава воля не е постигната и с допълнително споразумение № 3/28.10.2014 г. Тъй като заличаването на ипотека се извършва от съдията по вписване, то задължението на банката да заличи ипотека счита, че е нищожно поради невъзможен предмет и не може да бъде изпълнено при никакви условия.

Също така допълнително споразумение №3/28.10.2014 г. не е в предвидената в чл.179 ЗЗД форма. По силата на чл.60, ал.6 ЗКИ банката заличава, съответно освобождава обезпеченият при пълно погасяване на кредита. В случая кредитът не е погасен. Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност - да върне делото на СГС за разглеждане от друг състав и произнасяне по предявените искове. В случай, че съдът приеме, че не са налице предпоставки за обезсилване на обжалваното решение – да отмени изцяло същото и да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба от ищците Л. Н. М. и Г. Н. М., оспорват въззивната жалба.

Излагат съображения, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предвид цената на предявения иск, СГС е родово компетентен да 3 разгледа спора, предмет на делото, поради което постановеното съдебно решение счита, че е допустимо.изложените от жалбоподателя оплаквания относно неспазване на определените срокове за изпълнение на дадените указания, както и относно освобождаването им от заплащане на държавна такса, са били разгледани от СГС. При произнасяне на съда по искането за продължаване/възстановяване на срока не е било възникнало процесуално правоотношение с ответника ,поради което не е било необходимо неговото съгласие. Тъй като всички притежавани сметки са запорирани, за ищците не е налице възможност да заплатят дължимата държавна такса по делото. Тъй като не са платили данъчните си задължения за имота, не е налице възможност без издаване на съдебно удостоверение да се снабдят с такава.

Оспорват наличието на разлика в имотите, върху които е учредена ипотеката и по предявените искове. Такова несъответствие не е констатирано и от ВКС при разглеждане на делото и съответно не са дадени указания за отстраняване на нередовности в тази насока. Поддържат, че исковете са предявени в качеството им на ипотекарни длъжници и лица, които са обезпечили чуждо задължение чрез учредяване на обезпечение спрямо свои собствени вещи. В случай, че искът е недопустим, то с постановеното от ВКС решение обжалваното решение е следвало да бъде обезсилено, което не е сторено.

Счита, че голяма част от възраженията във въззивната жалба са преклудирани. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират сторените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба от адв. И. Е. Г., в качеството му на процесуален представител на ищците Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу определение № 4910 от 19.04.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата им за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Счита, че присъденото с обжалваното решение адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказаната от него безплатна правна помощ на ищците, е неправилно изчислено. В случая е осъществил процесуално представителство на две лица, за което се дължи самостоятелно адвокатско възнаграждение. Макар защитата на тези лица да съвпада, както и че ищците да участват по делото като другари, отговорността за разноските следва да се разпредели съобразно изхода на спора. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 25 510 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ или общо 52 020 лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че не са налице предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 25 510 лв. в полза на процесуалния представител на ищците. Поддържа, че ищците не са материално затруднени лица, както и претендираното адвокатско възнаграждение е значително над минималния размер.

Предявените от ищците искове касаят заличаването на една ипотека. Ищецът Г. Н. М. претендира заличаване на ипотека върху 1/2 ид. ч. от поземлен имот с данъчна оценка от 16 957, 35 лв., а претендираното от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е в размер на 25 510 лв. Твърди, че процесуалните представители на ищците не са завели делото, а са встъпили 4 във висящото производство. Счита, че обемът на защитата на двамата ищци е различен. Моли съда да остави без уважение частната жалба.