Определение № 3437 от 01.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3437 гр. София, 01.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20258002100095 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. Я., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. Г., срещу въззивно решение № 321 от 29.09.2024 г. по в.гр.д. № 449/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 200 от 28.05.2024 г. по гр.д. № 18/2024 г. на Районен съд - Велинград. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Мини Марица-изток“ ЕАД, [населено място], обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна като незаконно на уволнението й, извършено със заповед № ЧР-02-220/01.12.2023 г., възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение в размер на 1527,48 лв. за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 02.01.2024 г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Мини Марица-изток“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт К. К., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.

2 и т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Установено е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, първоначално срочно, а впоследствие трансформирано в безсрочно, въз основа на което от 01.09.2019 г. до уволнението ищцата е заемала длъжността „Главен готвач“ с място на работа „Мини Марица-изток“ ЕАД-Управление, в отдел 11-„Почивно дело“ в звено 4-„Почивна станция Велинград“. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за законно прекратяването на 1 трудовото правоотношение на ищцата на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от нея тежки нарушени на трудовата дисциплина, а именно, че ищцата в качеството си на отговорник на склад, в който се съхраняват хранителни продукти, не е упражнила контрол върху поверените й материални активи, за които пряко и лично отговаря, като на 21.07.2023 г. без разпореждането, знанието и съгласието на прекия й ръководител самоволно заедно с друг готвач приготвили и натоварили в личния автомобил на втория с намерение да изнесат извън територията на почивната станция материални активи, собственост на дружеството работодател, както следва: годни хранителни продукти:

4,485 кг. краставици; 5,915 кг. домати; 2,23 кг. лимони; 2,595 кг. стар лук; 7,615 кг. банани;

3,260 кг. насипен хляб; опакован хляб – 1 бр.; 2 броя препарат „Доместос“; 1 литър течен сапун; 1 пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 80 литра и 1 пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 35 литра и метална зеленчукова резачка Fimar.

На основание чл. 272 ГПК съдът е споделил изводите на първата инстанция, като е препратил към тях, след което е изложил собствените си мотиви по наведените от страните възражения. Посочил е, че по делото не се спори за вида и количествата на приготвените и натоварените в автомобила вещи, а като спорен е определен въпросът за качеството им – дали хранителните продукти са били бракувани като негодни за употреба. В тази връзка съдът е възприел установеното от приемо-предавателния протокол, изготвен за нуждите на досъдебното производство, образувано за случая, приложения фотоалбум, и показанията на управителя на почивната станция и на прекия ръководител на ищцата, разпитани по делото като свидетели, че стоките са били видимо годни за употреба по предназначението си.

По отношение на спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание съдът е приел, че от ищцата са поискани писмени обяснения по всички факти и обстоятелства, при които е извършено дисциплинарното нарушение и които са залегнали в основата за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, с което е изпълнено задължението по чл. 193 КТ. Посочил е, че последващата интерпретацията на работодателя какви точно състави на дисциплинарните нарушения на ищцата, по кои текстове от КТ, Правилника за вътрешния трудов ред и други актове на работодателя се подвеждат и какво точно е поставено в опасност с извършените действия, няма отношение към фактите по нарушението. Работодателят не е длъжен да иска обяснение за субективното намерение на работника да извърши нарушение, тъй като това е въпрос на вътрешна преценка, която работодателят прави накрая на дисциплинарното производство след обсъждане на всички събрани доказателства.

При проверката на редовността и законността на заповедта за уволнение съдът е приел, че същата съдържа всички изискуеми реквизити – посочени са името на нарушителя, времето, мястото и начинът на извършване на дисциплинарното нарушение, кои норми са нарушени, как е установено нарушението и какво наказание се налага на виновния служител.

Обстоятелството, че на ищцата не са били връчени част от писмените документи, изготвени по случая и представени в дисциплинарното производство, не се отразява на възможността същите да бъдат ценени и обсъждани в съдебното производство при оценка на възраженията на наказаното лице срещу уволнението. Според съда заповедта е надлежно и ясно 2 мотивирана, достатъчно разбираема, така че за наказваното лице да стане наясно какви са установените нарушения на трудовата дисциплина, кога и как са извършени и кои норми са нарушени. Ищцата е нарушила принципа на лоялност към работодателя си, доколкото с действията си същата не е оправдала доверието му, нито е защитила интересите му като собственик на процесното имущество, като не е предотвратила опита за нерегламентираното му изнасяне от станцията. Аргументирал се е, че лоялността към работодателя се свързва с гласуваното на ищцата по-голямо доверие като материално отговорно лице и назначаването й като главен готвач при ясно поверени контролни функции по целия цикъл от подготовката и изхранването на работниците, служителите и гостите в почивната станция. В тази връзка е взел предвид и твърденията на ищцата, поддържани в хода на дисциплинарното и съдебното производства, относно годността на хранителните продукти, които са опровергани от събраните доказателства. Приел е, че с действията си тя е нарушила и основни функции и задължения от длъжностната си характеристика по познаване стандартните процедури за съхранение, поддръжка, почистване и правилна експлоатация на вещите и оборудването, за инвентаризация на материалните активи и запаси. Нарушила е и задълженията си да не разпилява имуществото на работодателя без негово знание по отношение на зеленчуковата резачка, която е собственост на почивната станция, независимо, че за нея отговаря друго материално отговорно лице. В заключение съдът е стигнал до извод, че се касае за допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина, представляващи съгласно чл. 186 КТ виновно неизпълнение на трудовите задължения, за които правилно е наложено най-тежкото наказание. Съдът е приел, че тежестта на извършените дисциплинарни простъпки не се намалява от обстоятелството, че ищцата не е била наказвана до този момент, нито пък от добрите й показатели и резултати, постигнати на работа. Посочил е, че като дългогодишен работник в дружеството за същата е недопустимо да извършва подобни нарушения, като от всичките й действия следва извода за наличие на умисъл за извършване на дисциплинарното нарушение.

Като неоснователни са отхвърлени възраженията, че работодателят не е преодолял по надлежния ред закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ. От фактическа страна е установено, че по искането на работодателя за даване на мнение от ТЕЛК – Пазарджик, изпратено в копие и до Регионалната картотека на медицинската експертиза към Регионалната здравна инспекция – Пазарджик, е отговорено, че за ищцата няма издадено експертно решение.

Съдът е приел, че посоченото представлява отрицателното мнение и становище на ТЕЛК относно уволнението на ищцата, но е посочил, че същото нито е задължително, нито може да обвърже работодателя щом Инспекцията по труда е дала надлежното разрешение.

Актовете на ТЕЛК и Инспекцията по труда са валидни и законосъобразни и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, поради което отсъства и възможност за осъществяване и на косвен съдебен контрол върху тях, след като са издадени в предвидената по закон писмена форма и по предвидения процесуален ред, като за отрицателното становище на ТЕЛК по уволнението не е предвидено непременно издаване на експертно решение, а е достатъчен само писмен отказ, който е в полза и в интерес на работника. Във връзка с хипотезата на чл.

333, ал. 1, т. 3 КТ е установено, че противно на твърденията й, ищцата не страда от 3 заболяване, предвидено в Наредба № 5 от 1987 г. Съдът е кредитирал оспореното от ищцата експертно заключение, в което е посочено, че диагнозата, описана в представения от ищцата болничен лист, е различна от исхемичната болест на сърцето, като няма данни ищцата да страна от последната. Приел е, че изготвеното заключение е от компетентността на вещото лице, независимо, че няма специалност кардиология, тъй като практиката му като съдебен лекар включва определяне и поставяне и на диагнози относно болести на сърцето. Изводите на вещото лице не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства, а ищцата не е навела своевременно доводи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, обосноваващо допускането на нова експертиза.

На следващо място съдът е отхвърлил и възражението за недобросъвестното упражняване на правомощията на работодателя. Приел е, че наведените от ищцата твърдения за недобросъвестни въздействия от страна на управителя на почивната станция върху изпълнителния директор на дружеството с цел налагане най-тежкото дисциплинарно наказание заради влошени отношения между него и ищцата са недоказани, като не са установени влошени отношение между ищцата и изпълнителния директор, лично провел дисциплинарното производство и издал уволнителната заповед.

Съдът е приел, че е спазен и срокът за налагане на дисциплинарното наказание. Отчетено е, че ищцата е отсъствала от работа за продължителен период от време поради ползване на платен годишен отпуск и отпуск по болест, а срокът е спирал да тече и с оглед изпратените от работодателя до Инспекцията по труда и ТЕЛК – Пазарджик искания за разрешение и съответно мнение за прекратяването на трудовото правоотношение.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси:

1. Допустимо ли е уволнителната заповед да съдържа факти и обстоятелства, за които на работника не са искани обяснения?

2. Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава ли основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушения, за които са поискани обяснения?

3. По какъв начин работодателят следва да поиска писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание и следва ли съдът, след като е установил, че са искани обяснения от работодателя и такива са дадени, да разгледа иска по същество?

4. Следва ли опитът на един дългогодишен служител да се отчита негативно при прилагане на критериите на чл. 189, ал. 1 КТ за определяне вида на дисциплинарното наказание, респективно служителят/работникът без опит на същата длъжност за същото дисциплинарно нарушение да получи по-леко по вид наказание?

5. Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по-специално поведението на служителя, дисциплинарното му минало, формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта на 4 нарушението, а освен това и характерът на изпълняваните трудови функции дали не сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнението на работата, настъпили ли са вреди, или съществува такава възможност, и др.?