Решение № 171 от 22.04.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Червен бряг, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100085 по описа за 2026 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК и чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, вр. чл. 142 от СК.

В Районен съд - Червен бряг е постъпила искова молба от Р. Т. А., с ЕГН ********** от с. Ракита, общ. Червен бряг, с адрес за призоваване: чрез адв. Т. Т., вписан с личен номер 1000020558 в ПлАК, служебен адрес: гр. Червен бряг, ул. *** против М. Ч., без ЕГН, роден на **********г. в Република Турция, с адрес за призоваване: с. Ракита, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***, с която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, вр. чл.

142 от СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните спор, в качеството им на родители на малолетното дете В. М. Ч., с ЕГН ********** по въпросите относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето; личните отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време.

В исковата молба се сочи, че с ответника са сключили граждански брак на 19.09.2016г. в с. Кметовци, общ. Габрово, обл. Габрово, видно от дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак от 19.01.2026г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние община Червен бряг. Удостоверението за сключен граждански брак е издадено въз основа на акт за сключен граждански брак ***, съставен в с. Кметовци, общ. Габрово, обл.

Габрово. От брака си имат едно общо дете - В. М. Ч., с ЕГН **********, за което се грижи майката Р. Т. А.. Ищецът твърди, че с М. живеели в продължение на около година, но са разделени от 2017г. и не поддържат общо домакинство. Не живеят заедно, не общуват по никакъв начин, не се грижат за общо имущество и изобщо за тях бракът е формалност. А. заминала за Германия, след това за Кипър, а М. Ч. - за Киргизстан. А. имала надежда, че ще уредят нещата документално и ще се разведат по взаимно съгласие, което обаче не се случило тъй като двамата нямали личен контакт и не общували помежду си. Ищцата твърди, 1 че през януари 2026г. се свързала с ответника, който й казал, че няма нищо против да се разведат.

Счита, че брака е непоправимо и дълбоко разстроен, същият е лишен от своето емоционално и социално съдържание. Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати сключеният между тях брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство без съда да се произнася по въпроса за вината. Не желае лична издръжка от съпруга си. От брака им няма имущество в режим на СИО, което да иска да поделят. Не претендира разноски по делото. Желае съда да присъди на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. М. Ч., с ЕГН **********, както и да осъди ответника М. Ч., без ЕГН, роден на **********г. в Р. Турция, с адрес: с. Ракита, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *** да заплаща издръжка в полза на детето В. М. Ч., с ЕГН ********** в минимален размер, при режим на лични отношения между баща и дъщеря съобразени с възрастта на детето и съдебната практика.

Ищцата Р. Т. А. желае да използва след прекратяването на брака фамилното си име А..

В срока за отговор се установи, че такъв не е постъпил в деловодството на съда от страна на ответника М. Ч..

ИЩЕЦА редовно призован, се явява лично и с адв. Т. Т. от ПлАК, който от името на доверителя си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован, не се явява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение дубликат за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак с № ***, съставен в с. Кметовци, общ. Габрово, обл.

Габрово, че страните са сключили валиден граждански брак, от който брак емат едно общо дете, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

В проведеното по делото о.с.з. ищеца изрази желание съда да постанови развод, тъй като бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината, като разноските останат така както са направени от страните.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, чия е вината за това и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, вр. чл. 142 от СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните спор, в качеството им на родители на малолетното дете В. М. Ч., с ЕГН ********** по въпросите относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето; личните отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не 2 биха могли да съжителстват заедно.

ДОСЕЖНО ВИНАТА, СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради което не е необходимо съдът да изследва този въпрос.

По въпроса за фамилното име:

Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще.

Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак не е приела фамилното име на мъжа. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да продължи да носи фамилията си А..

По въпроса за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:

Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК касае разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители.

Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респективно да определи режим на лични отношения между детето и другия родител. След сравнителен анализ и преценка на родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за отглеждане и възпитание на малолетното дете, съдът счита, че в негов интерес е да продължи да живее при майка си, както и на нея да се предостави упражняването на родителските права по следните съображения: малолетната В. М. Ч., с ЕГН ********** е живяла заедно с родителите си до фактическата раздяла на същите и оттогава предимно майката и нейните родители полагат грижи за него. Решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее детето е неговата ниска възраст, което предполага по специално отношение и грижи. По делото са налице данни, че бащата не оспорва иска в тази му част. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на детето към адаптиране и развитие в обществото, формиране на възгледите му, за да израсне и живее като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност.

В. М. Ч., с ЕГН **********, следва да живее и на адреса на своята майка.

По въпроса за личните отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време:

След като упражняването на родителските права и задължения се предоставят само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на детето с другия родител. Следва да се определи установения в съдебната практика режим на лични контакти на детето с бащата, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя; един месец през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката; два дни, които майката прецени през великденските и коледните празници; по пет дена, които майката прецени, през великденската и коледната ваканции, когато детето започне да посещава училище. Относно предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на родителите е визирано в чл.125, ал.1 от СК, а именно - родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за децата е и даването на издръжка. Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Майката изразява становище по въпроса, чрез процесуалния си представител, като моли съда издръжката да 3 бъде в минимален размер. Съобразявайки в съвкупност нуждите на малолетната В. М. Ч., с ЕГН **********, възможностите на родителите и нормативно установената граница на издръжката, съдът счита, че бащата следва да поеме издръжка при минимален размер определен от законодателя от 155.05 евро, а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето остава в тежест на майката. Ето защо съда счита, че този иск освен по основание е доказан и по размер и ответника следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на малолетната В. М. Ч., с ЕГН **********, в размер на по 155.05 евро месечно, който размер е минимално определения такъв от законодателя към момента, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.01.2026г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

По разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Тъй като ищеца в настоящото производство не претендира разноски по делото и моли съда да не се произнася по въпроса за вината, настоящия съдебен състав не следва да се произнесе по същите, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по реда на ГПК, в това производство се събира държавна такса в размер до 25,56 евро, но не по-малко от 10,23 евро. Предвид посоченото, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развод поради това, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, в размер на 25,56 евро, която следва да се раздели между страните, като се приспадне внесената от ищцата сума в размер на 12,78 евро при завеждане на делото.